Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало
Българският храм Свети Стефан в Истанбул ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Виталий Чеботар   
Понеделник, 25 Септември 2017 20:03
откъм шосето

1. Обща информация

Освен с името на първия мъченик за Христовата вяра този православен храм е прочут с името си Желязната Църква. Турците я наричат Ая Стефан (което в превод от турски означава – „Св. Стефан”) или Булгар Килисеси (Българската църква).

общ планНяма друг Божи дом в целия православен свят, който да е направен от желязо. Днес православните християни от различните народности наброяват едва петстотин човека; за разлика от 1885 г., когато съгласно преброяването на населението в Турция само в Истанбул броят на българите е бил петдесет хиляди души. Това основно са били търговци и занаятчии, сред тях имало и много интелектуалци.

В църковния двор почиват тленните останки на известни духовни лица, изиграли важна роля в историята на Българската Православна Църква, сред които Иларион Макириополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

2. Историята на църквата

а) Дървената църква

Първоначално храмът „Св Стефан” е бил изграден от дървен материал. Ето как станало неговото построяване: тъй като в онова време българите в Истанбул нямали къде да се молят и да извършват веровите си обреди, през 1849 година видният и влиятелен български княз Стефан Богориди, който живеел в Истанбул, подарява на тях няколко от своите имота и не малко дворно място. Дарените имоти били три сгради – една двуетажна дървена къща и още две сгради, направени от камък. И трите имота се намирали в квартал „Фенер”, в непосредствена близост до седалището на Вселенския патриарх. През същата година, а по-точно на 17 октомври 1849 г., българската общност в Цариград получава официален документ – ферман, разрешаващ изграждането на православен храм, където те могат да си извършват църковните си обреди. Тогава първият етаж на дървената къща е бил преустроен в малка църквичка, в която на 9–ти ноември е извършено освещаване. Параклисът, а после и храмът, са посветени на първия мъченик за Христа архидякон Стефан (той бил убит с камъни от юдеите, къй като до самата си смърт изповядал Христовата вяра). Не е случайно, че този православен молитвен дом е бил посветен именно на този християнски първомъченик – това било израз на благодарност на цариградските българи към своя щедър църковен ктитор. Този Божи дом е останал в историята на Българската Православна Църква с името си Дървена църква

б) Желязната църква

В края на месец юни 1890 г. със специален султански документ  Българската екзархия получава разрешение да построи нов православен молитвен дом. Той  бил издигнат на мястото на старата дървена църква. Основният камък на този дом бил положен от самия екзарх Йосиф I в края на април 1892 година.

Първоначално било замислено църквата да бъде построена от камък и с бетонни основи, но тъй като мястото за строежа не  било устойчиво, прочутият в онова време архитект предложил храма да се изгради от железни елементи. Предложението на архитекта било прието и след търг било решено железните плоскости да бъдат направени от Рудолф Филип Вагнер в австрийската столица. Изготвянето на железните плоскости започнало през 1893 г. и изминали цели три години до момента, когато последният елемент  бил готов. През този период от 1893-1896 г. на няколко пъти готовите елементи са били докарвани от Виена с кораб по река Дунав и Черно море до строителната площадка.

Скелетът на този Божи дом  бил направен от стомана и плоскостите от ламарина, също така били направени и докарани тук заварки, гайки, болтове и нитове. Общия брой на всичките елементи бил близо четири милиона и тежал петстотин тона.Сглобяването на църквата било завършено в средата на юли 1896 г. и тя била осветена на шести септември същата година от екзарх Йосиф I. Издигането на този Божи дом струвало на нашата страна в онова далечно време повече от един милион франка или 1 000 000 лева, тъй като тогава франкът се разменял едно към едно с българския лев.

В храмът “Св. Стефан“ на 28 февруари 1870 г. е установена Българската екзархия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “…и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава.

3. Архитектурата на църквата „Св. Стефан”

трикорабна църква

В архитектурния стил църквата „Св. Стефан” е базилика с три кораба и има форма на кръст. Поразително красиви са орнаментите по външните стени на църквата. Третата част на този православен молитвен дом – олтарът - гледа към пролива Златният рог. А над първата част на храма – над притвора, се извисява величествена камбанария, която е висока четиридесет метра.

Строителите на храма умело са вплели три архитектурни стила – неоготика, византийски стил и необарок. Вътрешният интериор  бил изработен в австрийската столица. Тук са били направени ангелите, конинтските колони и композициите от растителния свят. Интериорният стил в този Божи дом носи названието “ар нуво”.
 
иконостасът

Първоначално иконостасът  бил направен във Виена, но не бил монтиран в църквата, къй като той  бил в католически стил. Затова се наложило да се поръча нов иконостас от Руската империя. Изработката на новия иконостас изцяло отговарял на правилата на Светата Православна Църква. Лицата, които уредили този въпрос, били архитектът Азнавур и секретарят на Българската екзархия Атанас Шопов.

Той  бил направен в днешната руска столица – Москва. Иконостасните икони са дело на талантливият руски иконограф и художник – Клавдий Лебедев. Също така в Русия били направени и църковните камбани, които са шест на брой. Две от тези камбани и днес приканват православите християни за богослужение в този прекрасен Божи дом.


Източници:

1. „Свети Стефан” (Цариград)”,  http://bg.wikipedia.org

2. „Желязната църква Свети Стефан в Цариград”, www.svetistephan.com

 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.