Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

15.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Забравяме Бога...
Забравяме Бога... Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Павел Пападопулос   
Петък, 22 Септември 2017 18:12
forgetting God

Сред нашето щастие във всекидневието забравяме Бога.

Когато всичко върви добре, забравяме Неговите благодеяния.

Дори това щастие, което имаме, забравяме, че го дължим на Него.

Спомняме си за Него може би в някои трудни моменти.

Тогава навярно падаме на колене.

Много пъти обаче падаме на колене отново, за да Го обвиним.

Обвиняваме Го, че ни забрави, че не се интересува от нас.

Спомняме си за Него, за да Го осъждаме.

Колко страшно!

И след като Го обвиним, продължаваме нашата молитва, не за да Го познаем, не за да общуваме с Него, не за да разберем, не за да се просветлим, а само за да вземем „нещо” от Него.

Това „нещо”, което смятаме, че ни е необходимо.

Това „нещо”, за което Го обвиняваме, че ни е лишил от него!

Търсим Го, само за да Го използваме.

За съжаление си спомняме за Него, само за да ни удовлетвори молбите, за да Го изобличим за неправдата, която претърпяхме от Него, нашия Безстрастен и Преблаг Бог.

И след това - отново Го забравяме.

Оставяме Го в океана на нашата забрава.

Вземаме това „нещо”, казваме едно сухо „Благодаря” и Го зарязваме; или не го вземаме и тогава Го анатемосваме и Го отписваме веднъж завинаги от нашия живот.

Не проумяваме какво правим.

Не разбираме нашата грешка.

Не осъзнаваме Кой е пред нас.

Той обаче чака. Чака да се съвземем.

Бог чака да види поне някакво намерение от наша страна.

Малко любочестие.

Стои несмутим и очаква.

Очаква ни, не защото има нужда от нас, а защото ни обича.

Както казва старецът Емилиян Симонопетритски: "Когато някой ме наблюдава с голяма любов, но аз гледам в друга посока и нямам никакво общение с него,  той не може да ме направи участник в неговата любов".

Може само да чака с вдигната ръка, за да може, веднага щом го съзра, тозчас да ме покани и да имам общение с него.

Но колко пъти ние, хората, можем да претърпим това?

Светият Дух обаче го прави; остава в това място навярно и през целия ни живот, очаквайки някога да привлече очите на сърцето ни”.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.