Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Солта на земята
Солта на земята Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от отец Ясен Шинев   
Сряда, 06 Септември 2017 20:04

о. Ясен Шинев„Няма по-щастлив, по-разумен, по-добродетелен и по-приятен човек от истинския християнин"

                                                    Блез Паскал („Мисли”)

Християнството е не само една от многото духовни доктрини в пъстротата на религиозните култове и движения в този свят. То е философия над философията, познание над обикновеното познание, откровение, надхвърлящо всяко човешко разбиране за осмисляне на битието. Учението на Иисус от Назарет е пробив във Вселената, един огромен скок в разбиранията на поколения хора, което осмисля по съвсем различен начин не само краткия престой на човека на земята, но и показва пътя за спасението на душата и живот вечен в Царството Божие.   

Християнството носи новия, по–възвишен завет между Бог и хората и поставя въпроса за призванието на личността на невиждана дотогава висота. Затова да се опитваш да бъдеш истински християнин е привилегия за всеки вярващ. В стихиите на този опустошаващ свят, това означава да бъдеш посланик на една по-висша реалност, пратеник на небето и носител на най-висшата духовна култура, изповядваща ценностите на любовта и прошката, състраданието и милосърдието.

В едно свое незабравимо обръщение към последователите Си Христос заявява: ”Вие сте солта на земята!" (Мат. 5:13). Той използва един особен символ от ежедневието и екзистенциалното битие, за да изрази ценностите на учението си тук долу в този бързопреходен свят. Защо точно „солта”?            

Още от древността е известно, че именно тя е незаменим консервант на всички видове храни и задържа разлагащите се естествени процеси, особено в по-топлите и слънчеви райони на планетата. Когато свойствата бързо се променят и губят своята естествена вкусова специфичност и качества, точно тя поддържа нивото на храната за един по-голям период от време, като не само не я уврежда, но и доставя нещо още върху добрите ѝ свойства. Без солта храната може много лесно да бъде похабена и да остане неизползвана за нормалните ни нужди. Това по красноречив начин обяснява мястото, значението и мисията на всеки християнин в обществото. Нещо повече осмисля - поведението му в него – а именно да предпазва и задържа разложителните процеси в него. Падналата човешка природа, жестоко поразена, след изгонването от рая носи дълбоко в себе си някакво неустоимо стремление към зло, не просто на теория, а като живо проявление и практика в живота. Хората обичат да казват, че уважават доброто и изразяват гласно желанието си да ходят в пътеките на светлината, но почти неизменно и сигурно вършат зло и дори се наслаждават на това. Те се самоунижават в своето старание и дори достигат до самоунищожение по някакъв неясен вътрешен вроден подтик. Доставя им удоволствие не само да творят нещастието на околните, но и системно и методично да подкопават своето лично щастие. Предпочитат да слушат нашепванията на бесовете, а не кротките напътствия на своите ангели-пазители. Не виждат добро в доброто, подценяват го и бързо го потъпкват за сметка на многоразличното и многолико зло, което е до тях и в тях. 

Затова християните носят този свят дълг пред Богочовека Иисус и имат тази задача, където и да са и с каквото и да се занимават, да носят с примера, делата си и дори само с мълчаливото си присъствие и изповядване на вярата, истинския път на добродетелите и ценностите в този вечно напрегнат ад на връхлитащото всекидневие. По този начин те възпират окончателния разпад на взаимоотношенията между хората, като се обръщат по различен начин към тяхната съвест и стимулират остатъците от доброто в наранените им души.   

В историята на светата църква има доста странни спорове, затова, че едва ли не християните трябва да бъдат отделени в отделни комуни или малки градчета, за да могат по-лесно да водят своя начин на живот и за себе си да бъдат по-пълноценни и разбрани, с други думи да бъдат оформени като в затворени общества. Но така те не могат да благовестят истински сред хората, да извършват своята свята мисия да вразумяват останалите, да провокират доброто в тях с простия факт, че излъчват светлина. В този духовен и висш аспект те трябва да бъдат богоносци и пътеводители към Царството Божие. Да отрезвяват душите, обсебени от пагубния огън на страстите и неспирните нападения на демоните, за които невярващите не само не знаят нищо, но даже и не подозират. Те самите нямат знание за онова, което те сътворяват и пресъздават в нещастните им глави. Затова и от последователите на Христа, независимо от деноминацията към която принадлежат, се изискват индивидуалност и темперамент, за да бъдат те на нужното високо духовно съзнание. Да трептят в желание да се намесят, да имат готовност да помагат и бъдат в полза на околните. Да бъдат светлина в тъмата, да вдъхват вяра сред пластовете от неверие, да носят надежда, където всичко е безнадеждно и най-важното - да излъчват любов. Любов към всички, навсякъде и във всичко.                            

Само онзи, който не познава колко проникваща е силата на злото в този свят и как всичко е жестоко поразено от неговата отрова, не може да проумее колко неимоверно трудна е тази задача. И тя би била неизпълнима без Божията помощ, без всепроникващата Божия благодат, която дава допълнително сили и мотив на вярващия, преумножава усилията му и силите му да превъзмогва всичко в изпълнението на този свят завет. Животът на християнина е истинска драма, лишена от всякаква нормална, светска логика и минава по линията на най-голямото съпротивление. Той води война на два фронта – вътрешен и външен, заобиколен от неразбиране и присмех, преследван от демони и лоши хора и измъчван от своите навици на старата си природа и лична немощ. 

Христос Спасителят благославя Своите последователи с думите: ”Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат,  добро правете на ония, които ви мразят, молете се за ония, които ви обиждат и гонят!” (Мат. 5:42-48). Да се опиташ да бъдеш християнин не означава да бъдеш просто един добър човек, а посланик Божий. Да се подлагаш на непрекъснато себеразкъсване, нестихващо вътрешно напрежение, което само искрено вярващите могат да разберат. Те го правят безвъзмездно, заради Бога и в Бога, а иначе това би било проява на душевна болест или пълно неуважение към себе си, вътрешна склонност към себеунижение и самоунищожение. Велико нещо е да се научиш да обичаш всички! Не само тези, които те уважават, но особено онези, които са безразлични към теб, а още повече враговете си, които се опитват да те унищожат. В свят, закърмен от старозаветното „око за око , зъб за зъб", това означава да се опитваш да прилагаш примера на Спасителя или на свети архидякон Стефан, които в предсмъртните си мигове са се молили искрено за палачите си. 

Когато човек се вгледа в житията на светиите и се потопи в земното странстване на всеки Божи угодник, вижда как в него тупти свърхчовешкият подвиг да се изобрази образа на Христос във всеки конкретен пример. Всички те са победили „духа на тежестта”, силите на земното притегляне, чрез бавната и често мъчителна „метаноя”. Претопили са недъзите си и са осветили своята стара природа, така както е проповядвал за това Богочовекът Иисус. Всеки е осветил всичките си инстинкти, дух, душа и тяло и се е превърнал в икона Божия. С цената на много трудове е достигнал целта на християнския живот – придобиването и запазването на Божията благодат. Превърнал се е в съсъд на Светия Дух и е озарил със светлината си и другите около себе си.

В едно от своите наставления майка Гаврила казва така: ”Християнинът е този, който пречиства любовта и освещава работата си!” Тя подчертава тази своя мисия като свойството на солта – да пречиства любовта. С поведението си в обществото да излъчва и дава любов, но не плътска, похотлива и страстна, а божествена и одухотворена. Любов, която е насочена към всички, без уговорките на недоверчивия рационализъм, с отношението към всяка душа като към малка вселена, изпълнена с част от Божието откровение. Всичко това да бъде сторено с отграничение на ценността на личността от нейните индивидуални болести и проявяване на доверие към всекиго. Тя наставлява християните ”да освещават работата си”, като се опитват да я превърнат в призвание и вид свещенодействие. Вярващият да свещенодейства винаги, навсякъде и във всичко! 

Християнинът е призван да ходи по земята, но да гледа към небето. Изпратен е да живее в света, но да не бъде от него. Да усеща горчилката на света, но да я превръща в балсам за другите. Да им напомня с думите или примера си за смисъла на всичко - животът в царството Божие и да го прави не със заплахи или осъждане, а с кротост и любов. На първо място да стане приятел Божи, а не угодник на хората. Да служи на Бог и хората, без да опошлява това свято и висше служение! Да изобличава злото, без да мрази носителите му и навсякъде и всичко да бъде верен на Спасителя! Укорите и обидите да ги пропуска край себе си и да търси и защитава доброто. Да прощава всичко, колкото и трудно да е това, а похвалите да отправя към Бога, а към себе си да бъде внимателен и взискателен. Да живее така, че за него да се отнасят думите на Христос: ”когато видят добрите Ви дела да прославят Вашия Отец Небесен"  (Мат. 5:16). Амин!

Отец Ясен Шинев е свещеник към варненските храмове "Св. Атанасий" и "Св. Успение Богородично" (старинен храм)

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.