Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Богословие Световните религии са творения на човека и не го спасяват
Световните религии са творения на човека и не го спасяват Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Йоан Корнаракис   
Сряда, 30 Август 2017 17:54

езичествоКогато говорим за религиозно съзнание на нашия църковен живот, имаме предвид приковаването на вярващия във формализма. В абсолютизацията на външните форми, което води до пропускане на същността. Имаме предвид промяната на духовно-благодатния характер на свещените дела и действия в богослужебното пространство на Църквата, както на онези, които вярващият е длъжен да опази в личния си живот, в религиозни обекти, съгласно формалната практика на световните религии.

Световните религии са творения на човека и са лишени от духовен и сотириологичен характер. Те отговарят само на нуждата на човека да общува с едно стоящо над човешките сили същество. Боговете на тези религии се създават от проекциите на човешката психика върху нуждите на практическия живот във всекидневието.

Тези проекции биват предизвиквани от разнообразните търсения на човешкия живот, които целят да преодолеят разнообразни състояния и събития, които затрудняват самия живот. Каквито например са болестите, бедността, защитата от опасностите, сигурността от заговори и заплахи на врагове и т.н.

И съгласно Стария Завет:

„А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.” (Пс. 113:12-15).

Тези идоли са изработени от злато, сребро, камък или дърво; но въображението на поклонника ги оживява с молитви, заклинания и други ритуали, които се формират в съгласие и с валидните поместни обичаи и разбирания относно смисъла и начина на живот.

Една основна черта на всички тези видове култови форми на световните религии е, че поклонникът очаква благотворни последици от служението на неговите богове, от спазването на религиозните форми. Това спазване има магически характер и създава убеждението, че неговите богове, неговите идоли ще му дадат търсеното. Тоест самият поклонник не се опитва да направи себе си по-добър. Той просто е приемник, който очаква да приеме това, което е потърсил. Силното господство на духа на магията го убеждава, че не е нужно да прави нещо повече, някакво усилие за вътрешна промяна.

Следователно, когато говорим за религизация на нашия църковен живот, имаме предвид, че много пъти ние охотно пазим външните форми с впечатлението, че само с тяхното прилагане нашето освещение е даденост. Но външните форми са духовни „канали”, които ни помагат да доближим - с нашето усилие - същността на формата.

Един бърз пример ни дава постът. Практиката на поста е установена от Църквата като аскетическо обучение за придобиването на някоя добродетел. Чрез поста, въздържанието и лишаването от някои храни отците на Църквата са имали за цел вярващият да свикне да упражнява своята воля и да се подчинява на правилата на духовния живот. Ако това не се постига чрез поста, тогава оставаме във външната форма на поста, като лъжеусещане за аскеза, и дори за придобиване на някаква добродетел.

Според преп. Йоан Касиан „постите и бденията и четенето на Писанията и отричането от този свят не е съвършенство, а инструмент за съвършенството”. Постът и бдението и всякакъв друг подобен подвиг в духовния живот не е само по себе си добродетел, а инструмент за съвършенство. Благотворителността, мисионерството и всяко друго дело, което допринася за осъществяването на делото на Църквата, е инструмент за добродетелта. Те са средства за освещаване в мярката, в която се преживяват и осъществяват по боголюбив начин. Те упражняват произволението на човека и спомагат за неговата блага вътрешна промяна.

Въображаемият християнин пази външната буква на църковната форма, но пренебрегва духа, жизнената същност на тази форма. Пристъпва към Тайнството Евхаристия и се причастява с Тялото и Кръвта Христови, но веднага щом се отдалечи от св. Потир, вече е забравил какво е направил преди малко. Точно както човекът пред огледалото в посланието на св. ап. Иаков. Веднага щом се причасти с пречистите Тайни и се отдалечи малко, „забравя” кой е, т.е. какво е направил. Това, което никога не забравя, е неговото въображаемо християнско самосъзнание.

Следва

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.