Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Преображението на нашия Спасител
Преображението на нашия Спасител Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Неделя, 06 Август 2017 05:47
Преображение

Преображението на нашия Господ Иисус Христос е едно от най-дивните събития в Неговия земен живот. За да разберем по-добре смисъла и да вникнем по-дълбоко в съдържанието на този необикновен факт, бих искал да го разгледаме в светлината на предхождащите го и последващи събития.

Приближавайки се към края на Своята обществена дейност, Спасителят започва да подготвя учениците Си за предстоящите тежки изпитания. Той иска не само да им даде сили да ги понесат, но и да им разясни великите тайни на Своето изкупително дело; иска да им предаде учението за изгражданата от Него Църква на земята и да укрепи вярата им в Своята божественост.

Шест дни преди Преображение Христос минава с учениците Си край Кесария Филипова.

– За кого Ме мислят човеците? – пита ги Иисус (Мат. 16:13)
– Някои за Йоан Кръстител, други – за Илия, трети – за Иеремия – отговарят те.
– А вие за кого Ме мислите? – пита отново Христос. Тогава апостол Петър (от името на всички) прави своето знаменателно изповедание, че Иисус е Христос, Синът на Живия Бог. В този момент Иисус обещава, че върху тази непоколебима истина, отк­рита на Петър от Самия небесен Отец, и върху вярата в нея, Той, Христос, ще основе Своята Църква, която и адовите порти (сили­те на злото) не ще надделеят. Като дава права на апостолите да прощават грехове, Спасителят им заповядва да не разгласяват (все още), че Той е Христос и започва да им разкрива смисъла на Сво­ята земна мисия, неизбежността на жестоките страдания и кръс-тната смърт, тържеството и значението на възкресението. Хрис­тос и преди загатва за тези неща, но някак прикрито (вж. Йоан 2:19, 3:14; кат. 16:4). Сега, след този разговор, както отбелязват евангелистите Матей и Марк, Иисус открито започва да говори за това. Това откровение поразява и силно опечалява учениците. Те по никакъв начин не могат да проумеят и да допуснат, че изповяд­ваният от тях Христос, Синът Божи, ще трябва да страда и да умре позорно в нечовешки мъки на кръста, вместо да се възцари на Давидовия трон и да покаже пред всички месианското Си вели­чие.

Изненадата, недоумението и покрусата им са пълни.

Христос им оставя няколко дни да проумеят и да приемат каза­ното. След това взема със Себе Си тримата най-доверени Свои ученици – Петър, Яков и Йоан и ги възвежда на висока планина (според преданието това е планината Тавор, най-високата в Гали-лея). Евангелист Лука свидетелства, че Иисус се изкачва на Та­вор, за да се помоли. Апостолите, уморени от дневните усилия, заспиват (както по-късно и в Гетсиманската градина). Иисус за­почва Своята молитва и докато се моли става Неговото преобра­жение.

„И преобрази се пред тях (Мат. 17:2, Марк 9:2) и видът на ли­цето Му се измени (Лука 9:29), и лицето Му светна като слънце (Мат), а дрехите Му станаха бели като светлина (Мат) и дрехата Му станала бяла, бляскава”(Лука). Евангелист Марк, който не описва промяната в лицето на Иисус, особено нагледно рисува из­менението на дрехата Му: „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели” (Марк 9:3). Молитвата на Спасителя дотолкова възбужда и раздвижва скритата в Неговата човешка природа пълнота на Божеството, че тази пълнота преизпълва душата Му със своята светлина и започ­ва да струи от лицето и цялото Му тяло, придавайки на дрехите Му слънчев блясък.

В следващия миг пред погледа на събудилите се вече ученици става ново чудо: „И ето двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия;като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим” (Лука 9:30-31). Целта на Мойсеевото и Илиевото явяване пред Христа е да увери ученици­те в истинността на тяхната вяра, че Иисус е Христос, Синът Бо­жи, а не Мойсей, Илия или някой друг ветхозаветен пророк. Впро­чем, целта и смисълът на Преображението Господне най-добре са предадени в кондака (вид църковна песен) на празника, където е казано:

„На планината си се преобразил, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можеха да възприемат, видяха Твоята слава, та, когато те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно (к. м.) стра­дание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.”

Чуден и неизказано красив е отвъдният, свръхестественият свят на Божието царство на любовта. Смаяните ученици, сякаш об­лъхнати от неговата небесна радост, изпитват неземно блаженст­во. И апостол Петър, като в транс, „без да знаеше що говори” (Лука 9:33) казва на Иисус:”Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Мойсея един и един за Илия. „В този миг се явява облак и ги засени. „И чу се из облака глас – пише евангелист Лука (ст. 35) – който казваше: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.” Учениците се изплашват и падат ничком; Иисус идва при тях, докосва ги и казва: „Станете и не бойте се” (Мат. 17:7) Учениците вдигат очи и виждат Иисус Сам, в Своя естествен вид. После, на слизане от планината, Той им заповядва да не казват никому за това видение, докато не въз­кръсне от мъртвите.

Със Своето Преображение Господ Иисус Христос показва не само славата Си и Своята Божественост. Това чудно събитие ни говори и внушава още много неща.

Колко хубаво е наистина да бъдем близо да Христа! Човешко­то щастие е немислимо без Бога. Когато се приближаваме до Не­го с искрена молитва, с чисти помисли и добри дела, душата ни се пълни с мир, а сърцето – с радост; ние сме окрилени и стоплени от Божията близост и любов. А щом при вида на преобразения Спасител апостолите изпитват такова блаженство, то колко ли ще с голямо и несекващо блаженството на праведниците, които съзер­цават Бога лице в лице и общуват непрестанно с ангелите и свети­ите!

Христос преобразява всеки човек, който Му се довери; Той превръща и най-големите грешници, обърнали се към Него, в све­ти люде. Житията на светиите са пълни с примери на покаяли се грешници, които са достигнали такава чистота и светост, че лица­та им блестят и греят като слънце.

Явяването на Мойсей и Илия ни разкрива истината, че Христос е Бог на живи и мъртви; че за Него всъщност няма мъртви, а всички са живи у Бога (вж. кат. 22:32; Марк 12:27; Лука 20:38). Следователно, смъртта за всички ни не е край и загиване, а врата за вечния живот.

На планината апостолите заспиват! Като се събуждат, виждат Преображението и чуват Божия глас. Така и ние, когато сме на­легнати от духовен сън, сме слепи и глухи за Божествените изяви в природата, в човешката история и в личния ни живот. Трябва да се събудим духовно, за да осияе и нас – сетивата, мислите, души­те и сърцата ни – Христовата светлина. Ако сме будни духовно, с духовните си сетива ще чуем небесната реч и ще видим неизказани неща.

„Нека не спим.. .а да бъдем бодри и трезвени!” (I Сол 5:6). В състояние на такава духовна бодрост и трезвеност ние никога, и в най-тежките моменти и изпитания, не ще изпаднем в униние и ня­ма да изгубим надежда. Защото в съзнанието ни все така ласкаво и ободрително ще звучат думите на Господа:

 „Станете и не бойте се!”

източник:  https://alashkov.wordpress.com

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.