Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Видял си старец в Йерусалим? И какво постигна?
Евхаристията - тайнството на Църквата ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Виталий Чеботар   
Събота, 08 Юли 2017 05:35
дякони

В днешно време можем да срещнем хора, които се бият в гърдите и казват: “Ние сме православни християни!” Тези християни, обаче, рядко можеш да ги видиш в храма на богослужение, а дори и да идват на св. Литургия, не се причастяват. По този начин те не вземат участие в литургичния живот на  Църквата.

Какво означава това? Това означава, че тези, които водят духовен живот извън Църквата или само присъстват  на св. Божествена Литургия, без да участват в нея,  без да приемат Тялото и Кръвта Христови, забравят думите на Спасителя: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето... който яде тоя хляб ще живее вовеки, а хлябът, който Аз ще  дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Йоан 6:51)[1]. Как трябва да бъдат разбирани тези думи на Иисус Христос? Св. Кирил Йерусалимски дава следното тълкувание на този евангелски стих: “Тъй като Животворящото Слово Божие се е вселило в плът, То е преобразувало тялото в живот и, всецяло съединило се с него по неизлечим начин, го е направило животворно, каквото е и Самото То (Словото) по природа. Затова тялото на Христа животвори тези, които стават причастни Нему. Явявайки се между мъртвите то прогонва смъртта и тлението, защото носи в себе си Словото, което напълно унищожава тлението”[2]. Мисля, че това е най-доброто тълкувание на горепосочения евангелски стих.

Някои св. Отци наричат св. Причастие “Тайнство на тайнствата”[3], а не просто едно от седемте Тайнства, установени от Св. Православна Църква. Ако Св. Евхаристия беше само едно от седемте Тайнства, в което християните могат  и да не участват, тя  не би била наричана от Св. Отци през първите векове на християнството "тайнство на истинско и реално общение с Христос”[4].

И въобще, в днешно време християните пренебрегват св. тайнство Евхаристия, по-точно те виждат материалната, видимата  страна на Св. Причастие – “пресъществянето на материалните елементи на хляба и виното и причастяването с тях на отделната личност, достойна и желаеща да ги приеме”[5]. Виждайки само материалната страна на това “Тайнство на Тайнствата”, в днешно време почти не се обръща внимание на вътрешната, тайнствената страна на св. Евхаристия, която по този начин, ако може така да се каже, губи духовното си съдържание.

Също така, в днешно време, в богослужебната практика на много енории на Православната Църква св. Кръщение, св. Евхаристия и св. Миропомазание се извършват като три съвършено отделни Тайнства, които са напълно независими едно от друга, нямат и изобщо не са имали някаква връзка помежду си. Това твърдение е погрешно, защото се забравя че “в ранната традиция Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията били неразделни и формирали единно литургично чинопоследование. Всяко Тайнство се изпълвало в следващото по такъв начин, че било невъзможно да се разбират Тайнствата откъснати едно от друго.”[6]

Днес в Българската православната църква, както и в другите поместни църкви, може да се наблюдава една печална картина в църковния живот. Става дума за почти празни храмове, в които дори и малцината присъстващи на Св. Литургия енорияши, след приканващите думи на свещеника: “Със страх Божи пристъпите...” остават само присъстващи, а не участници в Св. Евхаристия, тоест не приемат св. Дарове, не приемат Тялото и Кръвта Христови.

При тази ситуация в съвременния църковен живот възникват следните въпроси: Съответства ли съвременната литургична практика на св. Евхаристия от апостолското време? Как и колко често са се причастявали християните до 4-ти век след Христа? Кога и “благодарение” на кого се стигнало до тази негативна промяна в литургичния живот на Църквата? На тези важни въпроси ще се опитаме да дадем отговор в настоящата беседа.

За да отговорим на първия от посочените по-горе въпроси, нека хвърлим поглед в миналото, в историята, върху последните часове от земния живот на Иисус Христос, по-точно да обърнем внимание на самото установяване на тайнството Св. Евхаристия.

Протойерей Николай Афанасиев, след като описва в книгата си “Трапеза Господня” извършването на юдейските трапези, пише: “След като членовете на събранието или членовете на дома седнали на трапезата и било извършено “благодарението” на хляба, вече никой не можел да се присъедини. От този момент трапезата била затворена: на нея нямало никой, освен участниците”[7]. На друго място, описвайки извършването на Тайната вечеря, той отбелязва: “Само повиканите можели да присъстват на тях (на трапезите – бел.авт.) и само те, ако са дошли до началото на трапезата, можели да участват в нея”[8]. От тези и други примери, посочени в книгата на протойерей Николай Афанасиев, може да се направи извод, че както на юдейските трапези, така и на Тайната вечеря е имало само участници, но не и присъстващи. Следвайки този пример св. апостоли, а след тях и първите християни, на Вечерите на любовта извършвали Св. Евхаристия, в която участвали всички кръстени, всички членове на Христовата Църква. Това  продължава почти цели три века.

През IV в. сл. Хр. в църковния живот настъпват промени, засягащи и св. Евхаристия. Протойерей Н. Афанасиев дава следната оценката за този период: “Известният упадък в моралното ниво на християните бил свързан с изменението на основите на църковния живот. Всичко това се отразило на Евхаристията. Елвирският събор сметнал за необходимо да издаде специално постановление в 21-то правило за доброволно отклоняващите се от участието в евхаристийното събрание. Той предписал да се отлъчват такива, които в продължение на три неделни дни не идват на евхаристийното събрание”[9]. И “без да имат никакви особени препятствия, някои верни доброволно се отказвали от участие в евхаристийното събрание”[10].

За съжаление, от година на година, от десетилетие на десетилетия, от век на век, все повече и повече отслабвал евхаристийният живот в Църквата. За това възникнала необходимост на появата на 12-то правило на Сердикийския събор, провел се в средата на 4 в.; 80-то правило на Трулския събор, а също така 8-то и 9-то Апостолко правила, които насърчават редовно причастие.

Всичко това довежда до печалната картина на почти празни храмове по време на неделните и празнични богослужения, на които дори и малкото присъстващи (в повечето случаи възрастни хора) не само че не се причастяват, но имат едно изкривено разбиране за св. Евхаристия, изразяващо се в това, че не трябва да се взима участие в нея повече от четири пъти в годината. Също така, в нашето съвремие се е стигнало до това в много православни храмове след Св. Литургия свещениците да се причастяват сами  със Св. Дарове или да причастяват само малцина от присъстващите.

В заключение искам да кажа, че е необходимо да се възроди евхаристийният живот на древната Христова Църква в съвременната Православна Църква и да се подражава на примера на св. апостоли и първите християни, у които “основният принцип на църковния (и евхаристийния – бел. авт.) живот се състои в това, че всички членове на Църквата са винаги всички и винаги заедно”[11]. Необходимо е да си припомним какво казва светецът: ”Извън Църквата няма спасение”. “Тези думи на Св. Киприян Картагенски имат евхаристийно значение. Извън Църквата няма спасение, защото няма спасение извън евхаристийното събрание. Всеки друг път е път на индивидуализма, който е чужд на Църквата, но който, под влиянието на индивидуализма от емпиричния живот, е нахлул в църковния живот”[12]. Защото “Евхаристията открива Христовата истина като “посещение” и “обител” (Йоан 1:14) на Бога в историята и творението така, че можем да Го съзерцаваме в славата на Неговата истина и да се причастим... Ето защо Църквата не познава друга реалност или опит за истината като общение така съвършен като Евхаристията”[13]. И защото “участието в Църквата не е просто участие в човешка организация със специфичен ред и традиции, а е участие в Богочовешкия организъм на Тялото Христово. И затова участие в Христа без причастие с Него в Неговото Тяло, Църквата не познава”[14].

Използвана литература:

1. Шмеман, Ал., прот.,, “От вода и дух”, Фондация “Покров Богородичен”, 1997.

2. Майендорф, Й., отец, “Византийско богословие”.

3. Афанасиев, Н., “Трапеза Господня”, изд. “Праксис”, В. Търново, 1999.

4. Стоядинов, М., “За Църквата в еклесиологична перспектива”,  сп. “Мирна”, бр. 17. 2002.

5. Зизиулас, Й., Пергамски митр., “Евхаристията като място на истината”, сп. “Мирна”, бр. 17. 2002.



[1]. Стоядинов, М., “За Църквата в еклесиологична перспектива”,  сп.”Мирна”, бр. 17. 2002, с. 26.

[2] Пак там, с. 26.

[3] Шмеман,  Ал., прот., “От вода и дух”, Фондация  “Покров Богородичен”, 1997 , с.127.

[4] Майендорф,  Й., отец,  “Византийско богословие”, с. 252.

[5] Шмеман, Ал., прот., “От вода и дух”, Фондация  “Покров Богородичен”, 1997,  с.128.

[6] Пак там, с. 127.

[7] Афанасиев, Н., прот., “Трапеза Господня”, изд. “Праксис”, В. Търново, 1999, с. 117.

[8] Пак там, с. 118.

[9] Пак там, с. 121.

[10] Пак там, с. 121.

[11] Пак там, с. 138.

[12] Пак там, с. 131-132.

[13] Зизиулас, Й, Пергамски митр., “Евхаристията като място на истината”, сп. “Мирна”, бр. 17. 2002, с. 57.

[14] Стоядинов, М., “За Църквата в еклесиологична перспектива”,  сп. “Мирна”, бр. 17. 2002, с. 28.

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.