Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Въображаемите добродетели. Разликата между потиснати и изкоренени страсти
Въображаемите добродетели. Разликата между потиснати и изкоренени страсти ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Йоан Корнаракис   
Четвъртък, 06 Юли 2017 12:25
монах от манастира Св. Сава

Не само сред светските християни се случва да се подхлъзват във въображаемата християнска идентичност, но и в пространствата на монашеската аскеза и живот и, защо не, и в онези аскетически пространства на пустинята, където духовната борба и аскезата трябва да се отличава с чистотата на тяхната евангелска прозрачност. И там въображението определени пъти изменя аскетическото самосъзнание на духовния подвижник и той се хлъзва в лицемерието, в изработването на външната маска.

Добродетелта или харизмите изискват усилие и тежка  борба, за да станат преживяване-опит на евангелска чистота.  Там, където самомнението и тщеславието и гордостта успеят и проникнат в духа на монаха или на подвижника, неговото подвижническо усилие се лишава от светодуховната автентичност на евангелския етос.

В древните Патерици срещаме разкази, в които монашеската или аскетическа борба се изопачава в възможности за лично удовлетворение на желанията и амбиции, които издигат подвижника над неговото реално Aз, във въображаемия картина на харизматичния или вече осветения добродетелен и просветен подвижник. Следват няколко такива примери.

Някога трима монаси посетили един старец в неговия скит, за да говорят с него и да получат духовна полза.

Единият от тях казал:

- Авва, научих наизуст Стария Завет.

- Изпълнил си въздуха с думи - му отговорил старецът.

Вторият му казва:

- Аз, авва, преписах Стария и Новия Завет, за да ги имам винаги с мен.

И ти - му казал старецът - си изпълнил с листи чекмеджетата на скрина си.

И третият, на свой ред, казал на аввата:

- Аз ядох суха храна толкова много време, че в печката ми поникна трева.

- И ти -  му отговорил старецът- си прогонил от килията си страннолюбието.

И тримата монаси не се подвизавали да придобият евангелските добродетели. Поискали да вършат някакво дело, което задоволявало тяхното тщеславие. Отговорите на стареца навярно пробудили техния дух и те разбрали, че всички тези дела, които правили, се предшестват от усилието за тяхното усъвършенстване в добродетелни дела и духовно преуспяване.

Една подвижница се запознала с един старец, който притежавал духовна разсъдителност, и поискала да разбере дали води правилно нейната аскетическа борба. Тя му казала:

- Отче мой, до днес постих 200 недели. По шест всеки път. Оставях напълно гладна в течение на шест дни и през останалите шест ядях обичайната храна. Четох и научих наизуст целия Стар и Нов Завет. Искам да ми кажеш сега какво не ми достига и да допълня моето правило.

- И какво придоби с всичко това? Стигна ли дотам да смяташ обидите срещу теб за чест и благословение?

- Не - отвърнала  подвижницата. - Не съм стигнала до този момент на аскетическа добродетел.

- Стигна ли до там щетите, която другите ти причиняват и те лишават от нещо твое, да го разглеждаш като придобивка? Непознатните хора да ги гледаш като роднини по плът? Бедността като презадоволеност?

- Ни най-малко - отговорила и на тези въпроси подвижницата.

- И тъй - отговорил старецът - не си постила колкото седмици смяташ, нито си чела Стария и Новия Завет. Никаква полза не си получила от всичко това, което си правила. Само себе си подиграваш в твоята аскетическа борба. Върви да поработиш върху себе си, защото за твоето аз нищо не си направила.

Един старец се подвизавал петдесет години без да яде хляб и без да пие вино, само много рядко. След като стигнал до безстрастие, си казвал: "убих блудството с моята аскеза, победих сребролюбието и тщеславието".

Когато преп. авва Авраам бил известен, че този старец казал тези думи, го посетил и му казал:

- Изрече ли тези думи?

- Да - отговорил старецът.

- Я ми кажи -  попитал авва Авраам -  внезапно влизаш в килията си и намираш върху рогозката си една жена. Можеш ли да помислиш, че не е жена?

- Не, разбира се - отвърнал старецът- но ще се боря срещу помисъла да не я докосна.

- Следователно страстта не е била убита в теб, а живее в теб -  казал авва Авраам. - Просто е вързана, защото я потискаш в теб.

Авва Авраам продължил да пита стареца:

- Както вървиш по пътя, виждаш камъни и различни черупки и посред тях злато. Можеш ли в твоята мисъл да изравниш стойността и естеството на златото с низките неща?

- Разбира се, че не - отговорил старецът -  но ще се боря срещу помисъла да не взема златото.

- Ето - заключил авва Авраам -  че и тази страст живее в теб, но и тя е вързана, тоест е потисната.

След като казал това авва Авраам, попитал отново:

- Внимавай, сега, за да ми отговориш и на следното: казват ти за двама братя, че единият те обича, а другият те мрази и злослови; ако и двамата те посетят, ще покажеш ли еднакво душевно разположение и към двамата?

- Разбира се, не - отвърнал старецът, - но ще се боря с помисъла ми, за да се погрижа и да сторя добро на брата, който ме мрази.

Следователно - казал авва Авраам - и тази страст е жива, както и другите. Само е вързана. Така става очевидно, че подвижниците са потиснали страстите, но в тях те остават живи.

Един старец каза: "Мнозина неуки в духовните неща мислели, че стигнали до безстрастие, докато душевредните страсти още съществували в тях, и тялото им не било напълно чисто от греха. Случва се да имаме безстрастие в тялото ни, докато в сърцето ни царят беззаконието и порокът".

Преп. Макарий Египетски описва картината на въображаемия християнин, като отбелязва, че определени християни може до известна степен да бъдат причастни на благодатта, но в тях още да съществува порокът, който лукаво не явява своето присъствие, а остава непреведен в действие, за да накара онзи християнин да смята, че се е очистил от греха и да се хлъзне в самомнението, казвайки за себе си: „Аз съм съвършен християнин!”. И ако той не полага грижи и не се бори срещу греха, грехът по скрит и разбойнически начин го хвърля „в преизподнята на земята”. Предизвиква неговото голямо падение.

Въображаемият християнин има вкус от някои благодатни преживявания, които го уверяват, че е добър християнин и чувства самодостатъчност в духовния живот. В това състояние той подценява някои свои падения, тъй като чрез чувството, че е  - разбира се, не съвършен - но винаги един добър християнин, намира покой в едно удобно пространство на своето въображение. В това пространство биват изтласкани неговите падения и остават в несъзнателната част на психиката му, докато грехът не ги събуди и насочи срещу него.

В други светоотечески текстове виждаме единодушието на светите отци, че въображението е заблуждаващ фактор в духовния живот за онзи християнин, който се прилепва в сетивните и материални величини на живота, в материалното качество на живота и не преуспява духовно в извършването на евангелските добродетели.

Въображаемият християнин, с неговия силно екстровертен характер и двоедушие да бъде и в Църквата, и при случващото се в света, преживява във времето своето вътрешно разпадане, където „ във всичките си пътища е неуреден”  (Йак. 1:8).

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.