Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

10.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Какво написал Христос върху земята
Какво написал Христос върху земята Е-мейл
Оценка на читателите: / 90
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Св. Николай Велимирович   
Петък, 30 Април 2010 18:13

Веднъж всеблагият Господ седял пред Иерусалимския храм и насищал гладните души със Своето пресладко учение. Множество народ се бил събрал около Него (Иоан 8:2). За вечната радост говорил Господ на народа, за вечната радост на праведниците във вечното отечество на небесата. И народът се наслаждавал на Божествените слова. Като сняг под ярките лъчи на слънцето изчезнала горестта на много огорчени души и злобата на много озлоблени сърца.

Кой знае колко дълго би продължило това чудно видение на мира и любовта между небето и земята, ако не се било случило нещо неочаквано. Човеколюбивият Месия никога не се уморявал да поучава народа, а благочестивият народ никога не чувствал умора от слушането на целителната и чудна премъдрост.

Но се случило нещо заплашително, диво и жестоко. То произлязло, както и сега по-често от всякога се случва, от книжниците и фарисеите.

Какво сторили те? Навярно били заловили предводителя на дружина разбойници? Нищо подобно. Те насила довели една нещастна, грешна жена, "уловена в прелюбодeйство"; довели я с тържествуващо самохвалство и оглушителни груби възклицания.

След като я поставили пред Христа, те закрещяли: "Учителю! Тази жена беше уловена в прелюбодейство, а в закона Моисей ни е заповядал такива да ги убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш?" (Иоан 8:5-4; Лев. 20; Втор. 22:22). Ти какво казваш?

Така представили делата на грешницата изобличителите на чужди грехове и специалисти в скриването на своите собствени  рани. Изплашеният народ се отдръпнал настрани, като сторил път на своите старейшини. От страх някои побягнали, понеже Господ говорел за живота и радостта, а тези пискливци плачели за убийство.

Би било уместно да запитаме: защо тези старейшини и пазители на закона сами не убили с камъни жената-грешница? За какво я довели пред Иисуса? Мойсеевият закон им давал право на това (Лев. 20:10). Никой не би възразил. Кой сега, в наши дни, би възстанал, когато се извършва смъртно наказание над някой престъпник? Защо еврейските старейшини привели тази жена-грешница пред Господа? Не за да получат от Него облекчение на наказанието или помилване. В никакъв случай не за това. Довели я, изпълнявайки предварително обмислен адски план, за да уловят Господа в някоя дума, противна на закона, за да обвинят и Него. С един удар искали да убият два живота – и на престъпната жена и на Христа. "Ти какво ще кажеш?" Защо Го питат, когато Моисеевият закон е ясен?

Евангелистът обяснява техните намерения със следните думи: "Казаха това, изпитвайки Го, за да намерят нещо да Го обвинят" (Иоан 8:6). Не един път слагали те ръце върху Него, за да Го умъртвят с камъни, за да Го убият, но Той отбягвал тяхната злоба. Но сега намерили сгоден случай да осъществят желанието си. И това именно тук, пред Соломоновия храм, в който се пазили скрижалите на закона в ковчега на завета, именно тук, пред огромното събрание народ (Иоан 8:2), Той, Христос, бил длъжен да се изкаже против Моисеевия закон, и тогава тяхната цел щяла да бъде постигната. Те биха убили с камъни и Христа, и жената-грешница. Дори с по-голямо усърдие биха убили с камъни Него отколкото нея, както после пред Пилат по-усърдно просили за освобождаването на Варава, отколкото на Христа.

Всички присъстващи очаквали да произлезе едно от двете: или Господ по Своето милосърдие да освободи грешницата и с това да наруши закона, или да потвърди закона, като каже: "правете, както е писано в закона", и с това да наруши Своята заповед за прошка и милосърдие. В първия случай би бил осъден на смърт, а във втория би бил подхвърлен на присмех и издевателства.

Когато изкусителите задали въпроса: "Ти какво казваш?", настъпила мъртва тишина. Тишина сред събралия се народ. Тишина сред съдиите на грешната жена. Тишина с притаен дъх в душата на жената-грешница. Голяма тишина настъпва в големите циркове, в които укротителите на зверовета въвеждат укротените лъвове и тигри и им заповядват по свое желание да изпълняват разни движения, номера и пози. Но пред нас се намира не укротител на зверове, а укротител на хора, обязаност значително по-трудна от първата. Защото твърде често да укротиш подивелите от греха е по-трудно отколкото да укротиш дивите по природа.

"Ти какво казваш?", продължавали да настъпват срещу него горящите от злоба, изкривени лица. Тогава Законодателят на нравствеността и човешкото поведение се наклонил към земята, пригладил с длан прахта и "записал с пръст по земята" (Иоан 8:6).

Какво писал Господ в прахта? Евангелистът премълчал това и не го записал. Това било прекалено отвратително и гнусно, за да бъде записано в Книгата на Радостта. Но останало то в Преданието, и било страшно. Господ написал нещо неочаквано и поразително за старейшините, обвинителите на жената-грешница. С пръст по земята откривал Той техните тайни беззакония. Защото тези ловци на чужди грехове били изкусни в скриването на собствените. Но напразно е да скриваш каквото и да било от очите на Всевиждащия.

М(ешулам) похитил църковните драгоценности – написал пръста Господен на земята;
А(шер) извършил прелюбодеяние с жената на своя брат;
Ш(алум) се заклел лъжливо;
Е(лед) ударил своя баща;
А(марих) присвоил имуществото на вдовици;
М(еррари) извършил содомски грях;
И(оел) се поклонил на идолите.

И така поред писал върху пръстта страшният пръст на Преведния Съдия. А тези, за които се отнасяло това, наклонени, четели с неизразим ужас. От страх треперели. Не смеели един другиго да се погледнат в очите. Повече и не помислили за жената-грешница. Мислили само за себе си и за своята смърт, която била написана в пръстта.

Нито един език вече не могъл да се обърне, за да произнесе този неприятен и лукав въпрос: "Ти какво казваш?". Господ, не казал нищо. Това, което било така кално, заслужавало единствено да бъде написано на калната земя.

Другата причина, поради която Господ писал по земята, е още по-силна и чудесна. Това, което се пише на земята, бързо се изтрива и не остава. Христос не желаел греховете им да бъдат разгласени на всеослушание. Ако би искал това, Той би ги обявил пред целия народ и, след като ги обвини, би ги довел до убиване с камъни съгласно закона. Но Той, незлобивият Агнец Божий, не помислял за мъст и смърт за тези, които му готвели хиляди смърти, и които желаели смърт за Него повече отколкото вечен живот за себе си. Господ единствено искал да ги изправи, за да мислят за себе си и за своите грехове. Искал да им напомни под бремето на собствените беззакония да не бъдат строги съдии на чуждите престъпления.

Само това желаел Господ. И когато това се изпълнило, пръстта отново била заравнена, и написаното изчезнало.

После това великият и наш Господ се изправил и благостно им казал: "Който от вас е без грях, нека първи хвърли камък" (Иоан 8:7). Това било, както когато някой отнема оръжието на своите врагове, а след това им казва: "Стреляйте". Неотдавнашните горди съдии на жената-грешница стояли сега обезоръжени, в положение на престъпници пред Съдия, неми и неподвижни. А всеблагият Спасител, като се наклонил надолу, отново записал нещо по земята (Иоан 8: 8).

Какво писал Той сега? Може би други тайни престъпления, та дълго време да не отворят своите затворени уста, или писал, какви трябва да бъдат народните старейшини и вождове. За нас не е задължително да знаем.

Най-важното се заключава в това, че Той със Своето писане по земята постигнал три неща: на първо място, разбил и унищожил бурята, която повдигнали срещу Него еврейските старейшини; второ, разбудил умъртвената им съвест в техните закоравели души – макар и за кратко време; и трето – спасил грешницата от смърт. Това е видно от евангелските слова: "Те (старейшините), като чуха това и защото съвестта ги бореше, започнаха да се разотиват, започвайки от по-старите до последните; и остана само Иисус и жената, стояща насредата" (Иоан 8:9).

Площадът пред Соломоновия храм внезапно опустял. На него не останал никой освен тези двамата, които старейшините обрекли на смърт – грешницата и Безгрешният. Жената стояла права, а Той още стоял склонен ниско над земята. Наоколо мъртва тишина.

Внезапно Господ отново се изправил, погледнал около Себе Си и, като не видял никого освен жената, й казал: "Жено! Къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?".

Господ знаел, че никой не я е осъдил, но с този въпрос искал да ободри жената, за да може тя по-добре да чуе и разбере, това което ще й каже. Той постъпил като изкусен лекар, който отначало ободрява болния, а след това му дава лекарство. "Никой ли не те осъди?". Възвърнала се способността на жената да говори, и тя отвърнала: "Никой, Господи!".

Тези думи произнесло това нещастно създание, което само преди съвсем малко нямало надежда, че въобще някога ще може да каже каквото и да било, създание, което вероятно за първи път в живота усетило повея на истинската радост. Накрая, всеблагият Господ казал на жената: "И Аз не те осъждам; иди си и занапред не греши" (Иоан 8:10-11). Когато вълците се одръпват от своята жертва, тогава, не ще и дума, и пастирът не пожелава смъртта на своята овца.

Но необходимо е да знаем, че Христовото неосъждане означава много повече, отколкото човешкото неосъждане. Когато хората не те осъждат за твоя грях, това означава, че те не присъждат наказание за греха, но оставят твоя грях с теб и в теб. Когато Бог не осъжда, това означава, че Той прощава твоя грях, извлича го от тебе като гной и прави твоята душа чиста. Затова и Христовите слова: "И Аз не те осъждам" означават това, което и думите: "Прощават ти се греховете". Върви, дъще, "занапред недей греши".

Каква неисказана радост! Каква радост от истината, защото Господ открил истината на заблудилите се. Каква радост от правдата, защото Господ сътворил правда. Каква радост от милостта, защото Господ показал милост. Каква радост от живота, защото Господ съхранил живота.

Това е Евангелието Христово, което означава Благовестие. Радостна вест, наука за радостта, това е една страница от Книгата на Радостта.

Още от същия автор:

Коментари (5)
  • Аделина
    Великолепно!
  • neda  - Spasi,Gospodi
    -Който от вас е безгрешен,нека пръв се наведе и хвърли камък!Кой от нас ,Господи?Прости, ми и ми помогни да не греша повече!Спаси,сохрани.
  • Алекс  - СПАСИ НИ ГОСПОДИ
    ПРЕКРАСНО! СПАСИ ГОСПОДИ
  • Гост
    i az mnogo se pitah kakvo e pisal BOJIA SIN na zemqta.Haresa mi mnogo talkuvanieto,tova e ISTINATA i druga ne moje da bade.VELIK I MADAR si GOSPODI i samo taka SI mogal da usmiri6 koravovratnite IUDEI.Blagosloveno IMETO TI!
  • Пламен
    Много просто! Така Той им показвал, че знаят писанията, но в същото време ги нарушават и то нарушавайки закона! Защо ли? Защото при такова престъпление се наказват и двамата участници, а те завели само жената, за да изпитат Господ как ще постъпи! А Той точно това им показвал пишейки на земята, че именно те са нарушителите на закона!!! И понеже не Го разбраха, Той им рече: "Който от вас е безгрешен, нека хвърли пръв камъка"!
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.