Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

08.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Св. Паисий Светогорец и пророчествата му
Св. Паисий Светогорец и пророчествата му Е-мейл
Оценка на читателите: / 20
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Петък, 02 Юни 2017 12:09
св. Паисий Светогорец

Само пророци тълкуват пророците. Само тези, които имат дарбата на пророчеството, могат да изтълкуват дадено пророчество. Пророчеството е една загадка и много пъти съдържа образи, символи и не можем да знаем за какво точно се говори, а човек (само) предполага. Може да означава едно, но може да означава и нещо друго.

Пророкът именно ще изтълкува пророчеството, защото се казва: „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество”. С други думи никога не може да кажеш на един светец да ти каже едно пророчество и той веднага да ти каже. „Но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци”. Божиите човеци са говорили, движени от Светия Дух. Ако Светият Дух им даде слово, тогава могат да говорят, в противен случай не могат. Не Светият Дух се подчинява на пророците, а обратното. Пророците биват тълкувани автентично само от пророци. Всичко друго са догадки.

Относно пророчеството на преп. старец Паисий се чуват много неща. Наистина нищо не го разстройваше толкова много, колкото да му приписват думи, които не е казвал, или където тълкуваха неща, които той самият не е имал предвид по начина, по който ги представяха. Веднъж някой отиде и му предаде поздрави от еди-кой си митрополит. Тогава старецът отговори „Да, да, зная го, зная го!”. Тогава този човек отишъл при митрополита и му казал, че уж когато предал поздравите на стареца Паисий, той казал „зная го аз, зная го!”, иронично, подразбирайки, че става въпрос за лош човек.

Правеха такива неща всеки ден. Много пъти  старецът казваше някоя шега, особено когато виждаше някой младеж. Казваше му на шега: „Ела, бре левенте, вземи си локум да отидем да вземем Града (Константинопол, т.е. Истанбул)!”, а младежът интерпретираше това, че ще вземем обратно Константинопол. Друг път, когато отидох (при стареца), намерих един човек, който говореше нещо и старецът се смееше. Старецът ме извика и ми каза: „Ела да ти представя този господин, той ще е император на Константинопол, и казва, че когато това стане, аз ще съм патриарх. Трябва обаче да отиде при Фирфирис (йеродякон Дионисий Фирфирис, известен светогорски псалт от миналото) да науча катавасиите и след това да отида на зъболекар да ми сложи зъби!”. Естествено това бяха шеги, които хората много пъти тълкуваха както си искат. Други вземаха думите му и ги превръщаха в пророчества, влагаха разни неща, изопачаваха ги и така се създаде един облак от пророчества, сякаш старецът Паисий ги е казал. Аз лично за тези 16 години, през които бях тясно свързан с него, никога не чух такива неща, които се говорят. Тези, които отидоха един път при него, как свари да им каже всички тези пророчества, които се пишат и говорят? Старецът наистина казваше, че ще вземем Константинопол, никога обаче не казваше кога, след колко години. Казваше, че „турците носят коливото (т.е. житото за помен) на пояса си” (така казвали в Кападокия, когато някой бил на умиране, отново по думите на преподобния старец Паисий), особено когато идваха кипърци или малоазийци. Той имаше предвид да не се страхувате и че турците ще претърпят разруха. Казваше, че Турция ще се разпадне, турците ще избягат - от Мала Азия - и прокудените гърци ще вземат отново Кападокия и т.н. Не казваше кога ще станат тези неща, нито определяше дати, нито някога казваше, че хората трябва да купят хранителни продукти, защото идвала война. Веднъж присъствах, когато дойде някой и го попита „Геронда,  ще имал ли война, да купим ли хранителни продукти?”  и той му каза „Какви продукти да купиш?”, „Мляко, макарони” – каза той, и старецът му отговори точно така „бре, загубени човече, и война да стане, ти ще отидеш да пиеш мляко, ще имаш апетит да пиеш мляко? Не те ли е срам?”. Той излизаше извън себе си, когато му казваха такива неща.  Тоест човек да има мляко у дома си и съседът му да няма и той да не му дава?

Когато казваше нещо, го казваше, за да помогне духовно на хората. Питаха го: „Геронда, ще се освободи ли Кипър?”, и им отговаряше: „Когато се освободите от вашите страсти, ще се освободи и Кипър”. Старецът беше свят човек.

Когато наскоро отидох в бащината му къща в Коница там, където живее последният жив негов брат, го попитах дали старецът ходеше в дома си, когато живял в манастира Стомио? в Коница. Тогава съпругата на брат му ми отговори, че откакто станал монах, никога не отишъл у дома си. Слизал от манастира Стомио в Коница, за да купи разни неща, но не отивал у дома си. Отивал вечер и оставал в църквичката „Света Варвара” вместо да остане у дома си. Тоест той бе човек, който стоеше над земните неща. Това, което го интересуваше най-вече, бе духовната свобода, свободата и спасението на човеците, а не дали някой ще отиде да (за)вземе Амохостос (т.е. Фамагуста - град в Кипър, под турска окупация) или Кападокия. Разбира се, като кападокиец и малоазиец обичаше своето отечество и изпитваше носталгия по кападокийските традиции и малоазийската святост. Въпреки това основното, което го интересуваше, беше хората да са близо до Бога и да се спасяват. Това да влязат на първо място в царството Божие и след това всичко останало. За това говореше и такива неща казваше. Никога не казваше неща, за да всее ужас сред хората или за да създаде впечатление и шум.

Всички неща, които се говорят и чуват (т.е. пророчествата), са вън от духа на стареца Паисий. Нито го изразяват, нито са достоверни. Той бе сериозен човек, свят, мъдър, умерен. Всички тези неща, които казват, не са достоверни, защото всеки говори своето си. Аз тогава бях вратар в манастира наблизо. Тези, които идваха, казваха, че ходили при стареца Паисий и той им казвал разни неща. Вечерта отивахме при стареца и го питахме дали наистина е казал всичко, което ни разказваха посетителите. Старецът казваше: „Не казах това нещо, нито имах предвид това, както го казвате”. Тоест много пъти променяха нещата. Или не ги разбираха правилно или ги превеждаха погрешно. Следователно не са достоверни всички тези пророчества, които чуваме.

И светците имат зрялост. Не се раждат боговдъхновени и пророци. Затова и Църквата приема единогласието на светците, т.е. това, за което всички Отци изразяват съгласие. Дори има светци, признати от Църквата, без тя да е приела конкретни техни виждания. Църквата е казала, че това е мнение на светеца, но не е учение на Църквата, а лично виждане. Светецът може да каже нещо, което е грешка, може да направи и грешки и грехове. Светостта не се състои в безгрешността, а в покаянието. Човекът се освещава, не защото е безгрешен, а защото се покайва, смирен е и обича Бога, защото се бори срещу своите грехове и страсти. Така чрез покаянието те стигнали до голяма святост. Трябва да имаме по-голяма духовна разсъдителност. Критерий е Църквата, която е над светците, а не обратното. Църквата е тази, която ще „запечата” дори тълкуванията на Светото Писание и на пророчествата и на всичко. И когато казваме Църквата, нямаме предвид свещениците и монасите, а животът, съвкупността и учението на Църквата.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (2)
  • Гост
    :confused: Нищо не разбрах.
  • жоро
    поредния нескопосан опит да се фалшифицират и омаскарят пророчествата на светците
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.