Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Видял си старец в Йерусалим? И какво постигна?
Не участвайте в безплодните дела на тъмнината ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 18
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Петък, 19 Май 2017 10:41

ЛудовикосНе участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги

Когато казва "изобличавайте ги", (апостолът) няма предвид да вдигаш ръка и да крещиш на пътя, а вътрешно да ги изобличаваш, защото и ти имаш същите неща в теб. Какъв е другият? Той е себелюбив, но и ти си себелюбив. Той е сребролюбив, но и ти си сребролюбив, но ти воюваш с него. Той е властолюбив, ама и ти си такъв, имаш в себе си лъка и свириш с него. Така казвали отците. И аз съм такъв, само еретик не искали да ги наричат. "А-а-а, еретик не съм." Всичко друго приемали, защо? Защото виждали в себе си човешката природа, уязвимата човешка природа, само че те водили борба, не я оставили да се търкаля където си иска, защото е уязвима и се плъзга и към злото.

Това означава, че сме сътворени от нищото. Това, че сме създадени от нищото, означава, че имаме променливост и сме в процес на ставане, развитие напред и назад, това нещо не спира, а е постоянно.

Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори

Сега вече всичко е явно, явни са неща, нищо не става скришно. Всичко е явно, но срамотата остава и нека дефинираме срамотата. Какво точно е това? Това е човек да забравя Бога сред тези неща в насладите, които са наркотик. Това са различни видове наркотици, в които човек се самозабравя и губи благодарението. Благодарението (евхаристията) изисква аскетичност. Ако съм жаден, изпия една чаша вода и кажа "слава Богу!", това се нарича благодарение. Ако изпия един варел с вода, ще се пръсна, ще в потъна в моето желание, ще удавя моето желание и сам ще се удавя заедно с него. Ясен ли съм? Разбрахте ли това? Първата чиния ядене поддържа живота ми,  а седмата  чиния е моята смърт. Това обаче функционира като наркотик, защото развива прекомерно моето себелюбие, но и себелюбието го предизвиква, защото то не се задоволява с една чаша вода. То ти казва: няма ли да вземеш два варела? Ама онзи отсреща има цял извор, защо не го убиеш да му го вземеш? Бог ти е дал веднъж - дали ще ти даде втори път?

Израилтяните в пустинята от това си изпатили. Бог ни даде манна, но ще ни даде ли вода и пъдпъдъци?! Ропот. Накрая трапезата била пълна и естествено и имало вода и пъдпъдъци и мана. Ние всеки път, когато получаваме нещо от тези неща, примерно вода, казваме, сега ще ни даде ли ядене? Ропот. 

Тази самота на Бога ме поразява, голяма самота, малцина Му правят компания. Ние, другите, Му казваме: "Виж, благодаря Ти за това, което ми даде! Дай ми сега и онова, а след това и другото и гледай да си готов, защото имам и други молби!" Виждаме това в младите хора, които са разглезени, понеже идват от разглезени родители, виждам ги, защото постоянно общувам със студенти, те имат този манталитет. Всеки ден е Пасха и Месни Заговезни, както казват в нашия край, и от време на време някоя сватба! Да си прекараме добре. Хайде да си прекарате добре! В същото време светът загива. И да им дадем на готово дипломата в ръка по почит, без труд. Аз имам много лоша слава във факултета, защото, ако чуете какво казват за мен, ще кажат "този е лош!" И съм лош първо защото изпитвам устно. Как да препишеш? Все пак един студент преписа веднъж. Седеше така и често ме подпитваше все едно, че разсъждаваше върху темата. Но поради моя дългогодишен опит забелязах, че зениците му се движеха. И му казах: "Довиждане!" Изпитвам устно, защото ми омръзна да чета едни и същи текстове. В чуждестранните университети ако те хванат, че мамиш, на момента те изключват. Дори това да е последният ти изпит в последната година, цялото ти следване остава напразно и дори плащаш. Няма втори път.

Друг път в залата бяха 50  студента и накрая предадоха 50 еднакви текста. За квестор имаха една учителка по английски там, която спеше през цялото време и те преписваха открито, а беше и празник. Накрая на всички поставих слаба оценка, а те протестираха. Какво сме написали? Накрая им показах вратата. Но така не ставаш приятен. За да си приятен, трябва да казваш: "Добър ден! Как сте?" Да му поставиш отлична оценка и така да си тръгне. 

И когато студентът по същия начин вземе диплома в ръка, особено в миналото - сега малко се промениха нещата - трябваше да му дадеш работа с 3000 евро на месец, да седи на работата и нищо да не прави. Да не се уморява, тоест да не върши нищо. И тук съществуват изключения.

Този манталитет се вижда в тези млади хора, те са страшно развалено поколение, много трудно ще преживеят тази криза, това е най-лошото. 

Завчера  дойде един бивш студент, миналата година взе диплома, с дълга коса, понякога спеше в час. Той ми каза:

- Отче, ходих в Кембридж!

Аз пътувам  до Кембридж вече 15 години.

- Имахте право. Ходих, направих и снимки тук в Гърция си губим времето ! - ми каза.

Това , че си губим времето е сигурно, но не разбрах, защо трябва да ходиш там..

- Ще отида да работя в „Теско”! Да работя там и да дишам онзи въздух!

Изключителен въздух - 200 % влага през нощта, през зимата 2-3 градуса, ако отидеш там, ще си прекараш чудесно! Страшна система на здравеопазване, с ужасяващи данъци, трябват ти 1500 евро на месец за една дупка, в която да живееш. Отиди, детенцето ми, от голяма полза ще ти е!

В Гърция той, клетият, имаше всичко безплатно, безплатно следване, което никъде го няма, безплатна храна, което никъде го няма, безплатни учебници, което никъде го няма, здравни услуги безплатно, което никъде го няма. И той презираше много дълбоко тези неща. Той отиде като истински роб, какъвто е по ум, отиде да прави това и е доволен, че англичаните ще го сложат да им чисти обувките. Ако го вземат и го сметнат достоен за това. И там ще прави това с удоволствие. За да видите какво са си изпатили тези млади хора. Казвам на учениците да полагат усилия, да напреднат, да не остават в трудния момент. този конкретен ученик беше много слаб, спеше през цялото време. Аз им позволявам да спят, да плетат, да бродират, да играя на бесилка стига само да не ме безпокоят. . .  

Виждате ли какво нещо е да е човек чедо на светлината?

Не участвайте в безплодните дела на тъмнината

Това ми харесва много. Тези дела са безплодни, не дават плод.  Човек прави много неща, но няма плод. Това е тяхната черта.

А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина

Най-доброто изобличение на злото е преживяването на светлината. Това не е повърхностното и агресивно изобличение, което още повече затваря човека, създава му проблеми и го кара да иска да защити себе си и не му помага. Изобличението от светлината, когато човек влезе в тази светлина, за която говорихме преди - тази светлина е осиновлението на новия живот, той разбира тъмнината извън и в себе си и вече не чувства нужда от делата на тъмнината. Въпросът е да не чувстваш нужда от тях и да не ги ревнуваш. Ако ги ревнуваш и искаш да ги направиш и казваш:"аз не ги правя", накрая ще ги направиш. Не просто ще ги направиш, а ще останеш в тях, ако евентуално си се влюбил дълбоко в тях. Едно нещо е да се подхлъзнеш и да паднеш - поради навик, поради обстоятелствата, човек в даден момент може да направи нещо лошо, да обикне друго, да се раздвои вътрешно и да каже: "Какво да правя сега? Това или онова? Ще направя и двете!" Тук важат думите на Христос, че не можете да служите на двама господари, защото единият ще обикнете, а другия ще намразите. Накрая раздвоението ще те доведе до това да приемеш едно от двете. Разбирате ли? И най-големият разбойник да вземете - от онези стари хубави времена, където в началото на 20. век правили грабежи в Гърция - грабили, искали, откуп убивали, били страшен бич в Гърция. Но дори те имали моменти, в които проявявали добрина. И престъпникът има доброта в себе си.  И добрият човек има момент, в който се отклонява. Важно е къде е човекът, неговото произволение, какво най-дълбоко желае да прави. Бог така ни гледа. Едно е някой да се изкачва по планината и в даден момент да се подхлъзне, и друго - някой, който изобщо не иска да се качи на планината. Важи произволението на човека, не затрудненията, които всички ние имаме поради нашата природа, навици, предишен живот, наследственост, поради много неща, които носим в нас поради психологически комплекси, които влияят изключително много, това е много важно.

Най-ефикасното отхвърляне на злото е преживяването на доброто. Виждаш светлината и мракът изчезва. Отците това ни казват: обърни се към светлината. Старецът Порфирий това казваше: "Обърни се към светлината! Да видиш светлината, да се влюбиш в Светлината! Ако  го направиш, останалите неща влизат в определен порядък и в даден момент дори ще изчезнат". Както казва авва Исаак - "страстта, която душата  мрази, няма да живее дълго".

Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.

Хайде, събуди се, възкръсни от мъртвите! Вижте как описва това състояние. Състояние на умъртвение. Няма значение, че в лайфстайла изглежда, сякаш че това е животът. Тоест какво е животът? Това да купиш един автомобил, който хвърчи с голяма скорост? Да имаш хубава жена или мъж? Или две и три? Да трошиш купчини чинии? Както правеха в миналото, трупаха ги, зад може някой дори с чук да ги строши? Всичко това са глупави неща, това е кретенизъм. Човекът не е създаден за всички тези неща. И това се представя за ценен живот. Тези неща са безплодни. Човек се връща с депресия от тях. Защо чувства депресия? -  Защото няма себеизпълване, защото неговото Аз, неговата природа вътре в него отказва и му казва: "Ти не си това! Не може нещата да са така!" Той отново отива, отново прави глупости и идва нова депресия. Накрая тръгва да прави същите неща и взема хапчета едновременно. Той се пита: "Защо става така? Живея толкова хубав живот, докторе? Защо? Животът ми толкова е хубав! Разбери, че каквото искам го имам!" Ама това именно е проблемът! Това е твоят проблем - че човек се потапя и затъва в своето желание. Желанието се дава на човека, за да стигне до славословие, до връзка с Бога, а не за да потъне в него. Затова кризата е спасителна за мнозина.

И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави.

Сякаш е писано за нашето време. Гледайте да не си губите времето, защото времето е ограничено, не знаем колко е ограничено. Нямаме  договор, никой тук не е сключил договор за това колко ще живее, нито младият, нито старият, нито този на средна възраст. Какво да правим? Времето трябва да се скъпи - използвайте вашето време, ни казва апостолът, за да станете мъдри, да правите мъдри неща, да си живеете добре, само така живеем добре. В действителност човек може да си живее добре, изключително добре. Аз ви казвам, че единствените хора, които видях да живеят добре, реално и „се пръскаха” от хубав живот, бяха светите хора, които срещнах. Всички имаха тази обща черта - живееха прекрасно, толкова много, че някои от тях казваха: "Не искам повече щастие, не издържам повече!"Това съм го чувал с ушите си. Външно това бе един беден, окаян,  дрипав калугер, с пробито расо, който ядеше цяла седмица това, което ти искаш да изядеш на закуска. Да, но този човек беше чедо на светлината, имаше тази благодат, беше работил с нея и живееше в нея. Едно е да я познаеш малко и след това да се върнеш отново в твоята любимата кал, и друго е да живееш сред това нещо. Представете си ако малко усетим това, а какво ли е да живееш в него? Представете си как е живял един от тези старци, за които ние казваме, че "запознах се и ми каза  живота!" Той каква благодат е чувствал постоянно обаче, този светец, който ти е казал твоя живот и този на много други и знае бъдещето и миналото, правил е чудеса, какъв е бил той, как е живял? Това е реалният „хубав живот”.

Но докато Бог ти дава това откровение, ти се връщаш и отиваш да изядеш всички боклуци, да опиташ и този боклук, и другия - "Ама онзи боклук не го опитах, я да отида да го опитам!" Страшно нещо. Бог проявява търпение и казва: "Добре, ще се върне." Както майката, която дава хубаво ядене на детето си (но то не иска) и му казва: "Хайде върви!" Тя не го държи насила. Детето отива и яде обелки от картофи, гнил лук, гнила риба. Тя казва: "Къде ще отиде? В даден момент ще се върне."

Следва

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.