Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Без духовна борба се създава въображаема вяра
Кои са светите братя Кирил и Методий ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Сряда, 10 Май 2017 20:18

св. св. Кирил и МетодийСв. св. Кирил и Методий*, известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през 9 век. На името на св. Кирил е наречена създадената по-късно кирилица.

Солунските братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. Православната църква ги почита като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи - светите Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Съществува и спорна хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя.

Методий е големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема велика схима с името Кирил.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист, който е влиятелна личност в Империята, главен министър и регент на Михаил III и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.

Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 843 г. Константин започва да учи в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград. Константин владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.

Ето и част от дейността и мисиите на св. Константин-Кирил:

  • преподавател в Магнаурската школа и патриаршески библиотекар;
  • църковно-политическа дейност - диспут с Йоан VII Граматик;
  • Багдадска дипломатическа мисия при сарацините;
  • Брегалнишка мисия;
  • Мисия при хазарите;
  • Мисия при аланите;
  • Великоморавска мисия;
  • Мисия в Панония;
  • Борба с триезичната догма - Венециански диспут;
  • Мисия в Рим.

Съгласно една от теориите, св. Константин-Кирил, с помощта на брат си св. Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира „Св. Полихрон" в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята - св. Климент Охридски. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира „Полихрон" св. св. Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г.

За детството на св. Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Според "Пространното житие" на св. Методий, когато решил да ги прати във Великоморавия, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

За младостта на св. Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист, главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на неговия син Михаил III. Неговият ранг е втория след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.

Ето и част от дейността и мисиите на св. Методий:

  • Управител на "Склавиния";
  • Съставяне на глаголицата; Хазарска мисия;
  • Аланска мисия;
  • Първа част на Великоморавската мисия;
  • Панонска мисия; Римска мисия;
  • Втора част на Великоморавската мисия;
  • Бохемска мисия.

Малко преди смъртта си св. Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Св. Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изследвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария", неизвестната главна църква на Велика Моравия.

Богослужебна прослава в България**

Честването на светите Братя в богослужебния живот на Българската православна църква е започнало твърде рано, вероятно още с идването на техните ученици в България. Още приживе на св. Методий е било написано житието на св. Кирил и в похвалите (енкомии) към него се отправят молитви светецът да се застъпва пред Бога за ония, които го възхваляват. Същата богослужебна почит получава и св. Методий след успението си. Учениците им започват да ги почитат като светци в дните на тяхното успение, съответно на 14 февруари за св. Кирил и на 6 април за св. Методий, а от 12-13 век е засвидетелстван и общ ден за богослужебното им честване – 11 май (в пергаментен ръкопис от 12-13 в. от Успенския храм в Москва и в известния Лобковски пролог от 13 в.). През 16 в. св. Макарий, Московски митрополит, и през 17-18 в. св. Димитрий Ростовски в четьи-минеите си отбелязват паметта на св. Кирил и Методий на 11 май.

Първата известна служба на св. Кирил и Методий се отпечатва едва през 1862 г. в Русия по случай честването на 1000-годишнината от създаването на славянската азбука (във връзка с отиването на Моравската мисия). Със съдействието на славянофилите И. С. Аксаков, С. А. Хомяков, А С. Рачински и др. в храма на Московския университет е извършена първата тържествена богослужба за славянските просветители. Тази служба е отпечатана през същата година и от българската общност в Цариград. Според известния български химнописец Левкийски еп. Партений (1907-1982 г.) тази служба е писана от руски химнограф, което личи от множеството русизми в нейния църковнославянски текст.

Няма сведения през средновековието да е имало служба за общия празник на светите Братя. Едва в средата на миналия век еп. Партений издава богослужебните последования в чест на светите Седмочисленици – както за общия им празник на 27 юли, деня на успението на св. Климент Охридски, така и за 14 февруари, за 6 април и за 11 май. Според проф. Иван Желев,  той е направил преработки на съществуващите богослужебни текстове. Издадени от Св. Синод на БПЦ през 1958 г. в отделна книга, те стават официалните богослужебни текстове у нас в чест и памет на светите славянски просветители Кирил и Методий.

* по материали от Уикипедия

**откъс от доклада на проф. Иван Желев -  "Паметта за св. Кирил и Методий в богослужебната традиция на БПЦ"

 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.