Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Богословие Домостроителството на Св. Дух
Домостроителството на Св. Дух Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Владимир Лоски   
Неделя, 23 Юни 2013 17:00
"Мъжете, жените, децата са дълбоко разделени по отношение на раса, народ, език, начин на живот, труд, наука, звания, богатства... ­ и всички тях Църквата възсъздава в Духа. Върху всички тях тя запечатва образа на Божеството. Всички получават от нея единна неразрушима природа ­ природа, върху която не оказват влияние многобройните и дълбоки разлики между хората. С това всички се възвисяват и съединяват наистина вселенски."

Св. Максим Изповедник

Владимир ЛоскиЧесто даровете на Св. Дух се обозначават със седем имена от един текст на св. пророк Исаия (11:2-3): дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Господен".

Светият Дух, източник на тези нетварни и безкрайни дарове, оставайки безименен и неоткрит, получава всички тези имена, които можем да отнесем към благодатта: "Целият изтръпвам, казва св. Григорий Богослов, когато си представям богатството от наименования...

Дух Божи, Дух Христов, Ум Христов... Дух на синополагането... Той е Дух, Който възсъздава в кръщението и възкресението... Дух, Който духа, дето иска... Дух на просветения живот, или по-точно, самата светлина и самият живот."

По думите на св. Василий Велики не съществува изпратен свише на сътворените дар, в който Св. Дух да не присъства. Той е "Дух на истината, даруване на синополагането, обричане на бъдещото наследство, начало на вечни блага, животворна сила, извор на освещаване".

Св. Дух е изпратен в света, или по-точно, в Църквата в името на Сина ("Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име" ­ Йоан 14:26). Следователно трябва да носиш името на Сина, да си член от Неговото тяло, за да приемеш Духа.

Христовото дело се отнася до човешката природа, която Той възглавява в Своята Ипостас. Делото на Св. Дух обаче се отнася до човешките личности, обръща се отделно към всяка от тях. Св. Дух предава на човешките ипостаси в Църквата Божествената пълнота по единствено възможния, личен път, приспособим към всеки човек като към личност, създадена по образ Божи.

Св. Василий Велики казва, че Св. Дух е "Извор на освещаване" и "не пресъхва от многото причастяващи се".

Той "присъства целият във всяко нещо и целият е навсякъде. Не се наранява от разкъсването и когато се приобщават към Него, остава ненакърнен, подобно на слънчевото сияние, на чиято ласка като че ли се наслаждаваме само ние, а то всъщност озарява земята и морето и се разтваря във въздуха. Затова и Дух пребивава във всеки от приемащите Го, сякаш присъщ единствено нему, и излива върху всички пълна благодат, на която причастяващите се се наслаждават в зависимост от тяхната собствена способност, не от способността на Духа".

Първата поява на Св. Дух е насочена към цялата църковна съвкупност, към Църквата в целостта й, защото тя е единно тяло; или по-конкретно, Св. Дух е даден на всички апостоли, на които Христос същевременно предоставя и свещеническата власт да скрепяват и решават. Става въпрос не за лично, а като че ли за служебно по отношение на Известяващия Го Христос присъствие. Св. Григорий Нисийски Го тълкува като "свръзка на църковното единство". Св. Дух е дарен на апостолите в тяхната съвкупност, като връзка и власт на свещеноначалието. Той не е насочен към отделни личности и не им поднася лична святост. Това е онзи окончателен завършек, който Христос завещава на Църквата, преди да напусне земята.

Николай Кавасила установява аналогия между създаването на човека и възстановяването на природата ни от Христа, създал Своята Църква: "Той ни възсъздаде не от веществото, от което ни създаде; първо ни сътвори, като взе пръст от земята, а втория път отдаде собственото Си тяло и като възсъздаде живота, не душата в естеството, го направи по-добър; изливайки Кръвта Си в сърцата на приемащите тайнството, роди в тях Своя собствен живот. Първо вдъхна, както е казано, диханието на живота, а после ни яви Своя Дух. Такова е делото Христово, което се отнася до природата, до Църквата, защото тя е Негово Тяло".

Появата на Св. Дух при личното Му слизане е съвсем друга: сега Той идва в качеството си на Лице на Пресветата Троица, независимо от Сина по ипостасния Си произход, макар и изпратено в света "в името на Сина". Явява се във вид на "огнени езици", разделени и падащи върху всеки от присъстващите, върху всеки член на Тялото Христово.

Това вече не е явление на Св. Дух пред цялата Църква като Тяло. В случая то не може да бъде функция на единството. Св. Дух се явява на личностите, белязвайки всеки член с печата на собственото и неповторимо отношение към Пресветата Троица, и има "присъствие" във всяка личност. Как?

Тайна е, тайна на унижаването, кеносис на слизащия в света Дух. Ако в кеносиса на Сина ни се яви Лице, докато Божеството остана скрито в "образа на роба", в съшествието Си Св. Дух откри общата природа на Пресвета Троица, ала притаи зад Божеството Си Лицето. Той не се откри, остана някак скътан в Своя дар, за да може този дар да бъде изцяло усвоен от нас.

В един от химните си св. Симеон Нови Богослов прославя тайнствено съединяващия се с нас и възлагащия ни пълнотата на Божеството Св. Дух така: "Благодаря Ти, че като същински Бог над всичко Ти стана един дух с мен, неслитно, неотменимо, неизменно и сам стана в моите очи всичко и във всичко: неизказана храна, доставяна даром, която неспирно се излива в душата ми и обилно тече в кладенеца на сърцето ми; одежда, която блести, покрива ме, пази ме и изтребва демоните; пречистване, което ме измива от скверното с непресекващи и свети сълзи, подарени от Твоето присъствие у приемащите Те. Благодаря Ти, че стана за мен ден невечерен и слънце незалязващо ­ Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил, никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб, ние сами се скриваме от Тебе".

Според мистическото предание на източното християнство Петдесетница, която известява на човешките личности присъствието на Св. Дух ­ зачатък на освещаването им, ознаменува крайната цел, финала, и в същото време отбелязва първите стъпки на духовния живот.

С вселяването Си в нас Св. Дух ни преобразува в обител на Св. Троица, защото Отец и Син са неразлъчни от Божеството на Духа. Ние приемаме, по думите на св. Симеон Нови Богослов, "непокрития огън на Божеството, защото Сам Господ казва: "Огън дойдох да туря на земята" (Лука 12:49). Какъв е този огън, освен единосъщният по Божество Дух.

Пресвета Троица заживява в нас и ни предлага обожение, отдава ни Своите нетварни енергии, Своята слава, Своето Божество, всевечната Светлина, към която трябва да се приобщим.

Поради това св. Симеон Нови Богослов споделя, че благодатта у хората не може да остане скрита, че присъствието на Пресветата Троица у тях не може да не се прояви. Както твърди този велик мистик, "ако някой каже, че всеки от нас, вярващите, е получил и носи Духа, без да осъзнава и чувства това, той богохулства, понеже ни представя един лъжещ Христос, казал: "ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Йоан 4:14), и още: "Който вярва в Мене, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода" (Йоан 7:38). Тоест, ако изворът клокочи, то навярно изтичащата и разливаща се от него река е видима за тези, що имат сетива. Но ако това се извършва в нас, а ние не чувстваме и не осъзнаваме нищо в себе си, явно че изобщо няма да усетим нито вечния живот, нито ще видим светлината на Св. Дух, а ще пребъдем мъртви, слепи и безответни в бъдещия живот, както в настоящия. Ще се окаже, че надеждата ни е напразна и пътят ни е пуст, ако все още сме в смъртта, ще значи ако сме мъртви духом и не долавяме полъха на вечния живот.

Но всъщност не е така, не е. Аз пак ще кажа това, което неведнъж съм казвал и не ще престана да повтарям: светлина е Отец, светлина е Син, светлина е Св. Дух; тримата са една светлина, преди времената, неразделна, неслята, вечна, несътворена, незалязваща, неизмерима, незрима, защото е и извира от съществуващото извън всички и над всичко; никой не може да я види, преди да се пречисти, и не може да я получи, преди да прозре. Защото първо следва да я видиш, а след това да я събираш с много подвизи..."

Из очерка "Мистическото богословие на Източната църква"

Източник: Църковен вестник - Брой 11, 1998 г.

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.