Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Когато гладуваш за смисъл. Едно по-дълбоко разбиране на храната и поста
Когато гладуваш за смисъл. Едно по-дълбоко разбиране на храната и поста Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Харалампос Пападопулос   
Вторник, 28 Февруари 2017 13:50
пост

Храна не е само това, което ядем, а нещо много по-дълбоко по отношение на нашето битие. Когато бебето е гладно, то не се насища просто и само чрез храната, а най-вече и главно чрез връзката. То гладува за връзка. Майката е хранителница, не защото дава своето мляко, а защото прелива  любов, обич и сигурност към своето бебе. Самото присъствие на майката е храна. Храня се означава, че насищам не просто тялото си, а най-вече моето битие, което гладува за смисъл.

Адам взема погрешната „храна” и сам се осъжда на изгнание от рая. В действителност повествованието ни казва, че той губи връзката си с Бога и непосредствено тази със своя ближен, след като преди това  раздробил  своя образ. Падението му не е в това, че поискал да се нахрани, а че го направил по погрешен начин; че избрал погрешна храна, за да насити глада на своето битие.

От друга страна, всички ние не правим ли това? Избираме погрешни храни, неспособни да утолят нашите реални нужди. Желанието на Адам, както и това на всички нас, е рушително. Той не насища правилно своето желание, а го оголва в един по-дълбок глад, където по-късно ще се наложи да яде много по-низши храни, за да го утоли. Ще се наложи да храни по много по-низш начин, след като не се наситил с истинска храна.

С други думи  това, което правим всекидневно в нашия живот. Когато не се храним с най-висшите храни, които ни възпълват битието, приемаме лакомо и принудително храни-отпадъци, неспособни да утолят нашия дълбок глад - т.е. основните и структурни нужди на нашата душа.

На същото предложение на дявола, което е насочено към дълбокото тъмно желание, Христос отговаря с думите „не само с хляб ще живее човек”, с  което формира рамката, която утолява човешкото желание и нужда.

С други думи, Христос реално разкрива ново отношение с нуждата и желанието на субекта, на човека, който разбира приемането на храната като общение, като отношение, като плод, който храни целия човек.

За Христос приемането на храната не се изчерпва само на биологично равнище. Човекът реално живее, не когато приема храна, за да укрепи своето тяло, а когато се храни като цялостно битие. Храни се със смисъл, творчество, израз, любов, общение с Бога и с другия.

Едно ястие, когато не се приготвя с любов и не е плод от връзка, е безсилно да насити човека. Може да го насища биологически, но в никакъв случай не насища този негов глад, който поддържа ядрото на неговото битие. Затова храната поддържа човека, но никога не го насища. Единствено връзката чрез приемането на храната му помага да се развие като личност. Храната винаги е символ, повод. Когато те каня да пием кафе, ме движа не нуждата да пия кафето, а срещата. Кафето е претекстът. Контактът е това, което търся. Когато те каня на обяд, не искам просто да наситя твоя биологичен глад, това бих направил, пращайки ти просто храна у вас. Нуждата, която се крие зад обяда, е нещо по-дълбоко. Тя е една основна храна на битието. Това е желанието за връзка. Храната е символ, реалността е гладът за „другия”.

Така постът, който сме призвани свободно да следваме в рамките на християнската аскетика, е възможност да видим отново храната като връзка с Бога, със себе си, с ближния и с цялото творение. Приемането на смисъл отново да стане храна.

Трябва да разберем, че се нуждаем от велики храни, за да живеем. В противен случай ще изпълним нашето тяло с по-низши храни, които ще затлъстеят нашите тела, за да скрият глада на нашата душа.

Да почувстваме, че постейки, освобождаваме нашето желание от символа и го водим към личността на Другия.

Постейки, разбираме, че в действителност гладуваме за Бога. За смисъла на живота. За победата над смъртта. За връзката с нашето реално аз и ближния.

Постя означава, че се научавам да се храня екзистенциално, упражнявам се да избирам храните, които ще наситят глада и жаждата на сърцето ми.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.