Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Себеукоряването в духовния живот
Себеукоряването в духовния живот Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Сряда, 15 Февруари 2017 10:35
себеукоряване

Себеукоряването се нуждае от наставник, изисква труд и внимание. Ще ви обясня. Когато човек има крайно възвеличена представа за себе си, тогава, казват специалистите, има и особена склонност към депресия. Когато някой е прекалено нарцистичен, тоест себелюбив, и има велика представа за себе си, депресията е много близко, както и разочарованието. Този човек е склонен да укорява себе си, но това е егоцентрично себеукоряване: "Защо не направих още повече неща, не утвърдих още повече тази картина?!"... Но всички психиатри знаят, че този тип укоряване е коренът на депресията. От това се ражда и вината: "Защо съм безумен, защо съм такъв, не успях, докато можех, на нивото на Онасис съм, но не успях да стигна до нивото на другият как се казва. . ."

Лично съм убеден, че себеукоряването е много трудно нещо, нуждае се от много голямо внимание, защото себеукоряването, за което отците  с право говорят и се съгласяваме напълно, бих казал, че предполага решението за покаяние. С други думи човекът трябва да е в такава връзка с Бога, в такъв път, и се нуждае от духовен наставник, за да не се превърне в депресия, в отчаяние - всъщност в лека форма е и отчаяние - да не се превърне в мрънкане. Виждате, че християните укоряват себе си, но не го вярват много много и се терзаят с всичко това, което е странно състояние, тоест едно хленчене, и си мислим, че това е себеукоряване. Истинското себеукоряване има щастие в себе си, защото е моята връзка, живото стоене пред Бога и тогава в името на Божията любов, на Бога, Който ме обича, виждам, че не съм достоен за тази любов. Бих казал, че себеукоряването има любовен характер. Виждам, че Бог ме обича така, както съм, виждам, че не съм достоен за Него, и там започвам да укорявам себе си и това ме води до още по-силна връзка с Бога и до още по-голяма утеха. Ако това стане по друг начин, и става, може да доведе и до отчаяние и до депресия, до тежка форма на депресия, до чувство за вина. Себеукоряване в този смисъл съм срещал много малко, признавам си, иначе в първия смисъл е много разпространено. Затова е нужно голямо внимание в прилагането на този подвиг. Ако кажеш на някой човек от улицата да започне да се укорява себе си, сякаш му казваш: "Вземи „Прозак” (антидепресант) и шофирай!" Това е опасно състояние, ако няма духовна разсъдителност и духовник, който да ни ръководи, за да бъде по Бога.

***

Човек не трябва да се доверява на своята добродетел, а да има  простота, да изповядва, че това, което е направил, е отговор от благодатта на неговото немощно произволение, а не мое сигурно постижение; отговор на благодатта, винаги щедър, защото принасям едно малко произволение и винаги получавам едно голямо благословение. Щедър отговор от благодатта на моето немощно произовление. И по този начин пак стигам до изкушенията, защото те идват и ни научават на тези неща. На практика това става, ние може да казваме, че би могло да ги избегнем, но ако човек не се си изпати много изкушения, не се научава да ги избягва. Затова не е случайно, че в началото си патим изкушения и след това се научаваме, защото сме себелюбиви и това е много тежко състояние. Казах ви, това е нашето падение. Нека не мислим, че е лесно тези неща да изчезнат от нас, падението на човека е именно това.

***

Днес всичко – след като  виждаме го в нашите деца - дрехите, които носят, обувките, игрите, всичко това провокира фантазията и чувството за мощ. Не че Божията благодат не може да преодолее тези неща, но е важно да знаем, затова и старец Софроний казва, че повечето хора водят тази борба цял живот и в края на живота  се удостояват да дадат плод. Светците успяват по-бързо. Но повечето хора се борят години наред, т.е. "Кой е бог - аз или Бог?" – с този тип  изкушение. И го правят години, много пъти десетилетия наред, това е битката с Бога, в добрия смисъл. При свети хора с по-мощно произволение трае по-малко. Но бих казал, че Бог много пъти удължава човешкия живот, именно за да различаваме тези неща екзистенциално, опитно, а не просто на думи.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.