Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

01.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Нарекоха те егоист
Нарекоха те егоист Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Харалампос Пападопулос   
Вторник, 24 Януари 2017 14:16
don't judge

Не избирайте отрицателни начини за вашето поправяне. . . Всичко да става благо, непринудено.

(преп. старец Порфирий)

Нарекоха те егоист. Да, навярно. Трябва да го видиш сериозно. Но като игра, за да се изцелиш, а не като обвинение. Защото това не са нищо друго от табели, които поставя върху нас една цивилизация, която не познава начина, по който функционира  човешката душа.

Никой не е станал една сутрин с думите „Аз ще стана егоист. . .”. Не винаги изборът, а нуждата се крие зад поведенията на хората. Повечето пъти нашия живот се движи от една дълбока загуба, от една липса, от една воля, според св. Максим Изповедник, или от едно несъзнателно желание, според Лакан.

Христос ни каза „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд”. Не защото отменя способността човека да отсъжда, а нещо друго. Христос не говори за съденето като способност за разсъждение, а за осъждането като страстно движение на душата. На нашето най-низше "аз". Укрепването на тези душевни движения не помага на никого, нито на този, който осъжда, нито много повече на този, който бива осъждан. Осъждането не принася полза на никого. Създава чувства на себеоправдание и помрачава съкровения ум, след като те отдалечава от вглеждането в себе си и те подтиква към безполезно и унищожително занимание със слабостите на другите. С други думи, към един екстровертен поглед към живота. 

Избягването на осъждането обаче трябва да се разбира не чрез  „морални”, а чрез дълбоки екзистенциални категории. Защото никога, ама никога не можеш да разбереш напълно и да познаеш  дълбоко как и по кои причини тази уникална личност е структурирала и формирала така своя характер. Коя най-дълбока нужда, коя душевна травма я подтикнала да развие негативните страни на нейното битие.

Трябва да разберем, че душевните отбрани не са били създадени случайно. Трябвало е да се изградят, за да можем да съществуваме, да преживеем душевно и телесно. В противен случай нямаше да издържаме.  Имахме нужда и навярно още имаме нужда от всички тези отбранителни механизми.

Ако виждаме, че вече нямаме нужда от тях, тогава трябва да ги изхвърлим и да продължим пътуването, признавайки, че на тях дължим нашето психологическо оцеляване.

"Аз"-ът не се изцелява, когато го мразим, а когато го обикнем като част от нас, като наша лична история, която вече е свършила и трябва да продължим с друг багаж нашето духовно пътуване.

Но, нека внимаваме! Преди да изхвърлим багажа, който ни е докарал до тук, трябва да  намерим и да поставим нещо по-значимо на негово място. Защото човешката природа не понася празноти. Празнотата на живота означава дълбоко падение до смърт.

Докато дойде пълнотата на времето, онзи тайнствен момент на нашия вътрешен живот, където едната страст ще бъде победена от друга по-голяма и вътрешно по-мощна, нека се помирим със себе си. Нужна е прегръдка и борба. Нежност и подчинение до онзи момент, в който Божията благодат ще ни преобрази.

Нека да не си нанасяме удари и да не бичуваме себе си. Това не помага. Напротив, усложнява повече нещата. Задълбочава страданието. Изключва възможността в нас да се активират всякакви- дори минимални- сили, които са ни останали.

Самоизмъчването не е евангелско смирение. Смирението не означава злочестие, самосъжаление, унизяване на личността и нейната уникалност.  Това е хула срещу живота и Бога.

Смирението означава съзнание, чувство, разбиране, приемане, близост, любов и прошка. Приемам себе си и моля Божията благодат да съдейства на моето усилие, за да се преобрази моят вътрешен живот. Смирението означава оставяне на течението на Божия промисъл. Докато самосъжалението и самобичуването са едно  дълбоко егоистично  състояние на живот.

Страстите не се третират като проклятия, а се разбират като етапи от духовното узряване. Спирки  в голямото пътуване на нашата душа. Защото не трябва да забравяме, че човекът е нещо по-дълбоко от неговите страсти и добродетели.

 „Подвизавайте се  благо и без напрежение да преобразявате греховни  страсти в добри. . . Не се опитвайте да прогоните тъмнината от вашата душа. Отворете една дупчица, за да влезе светлината, а тъмнината ще изчезне. Това важи и за страстите, и за немощите. Не се борете против тях, а ги преобразявайте в съзидателни сили, като презрете злото. Недейте да казвате: “Сега ще принудя себе си да се моля, за да придобия любов, за да стане добър и т.н.” Не е хубаво да се стягаш вътрешно и да чувстваш отегчение, за да станеш добър. Така още по-силно ще се съпротивлявате. Всичко да става благо, непринудено, свободно. Нито пък трябва да казвате: “Боже мой, избави ме от това и това”, например от гнева или от притеснението. Не е хубаво да се молим по този начин или да мислим за конкретна страст. В този случай става нещо в нашата душа и се оплитаме още повече отпреди. Хвърли се стремително да победиш страстта, и ще видиш тогава как тя ще те хване, ще те задуши, пороби и нищо няма да можеш да направиш!".

Из книгата "Всичко е път"

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.