Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Бог не отмъщава, а обича
Бог не отмъщава, а обича ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Четвъртък, 19 Януари 2017 13:04

изгрев

Когато четеш Евангелието, не го чети формално, недей да си мислиш: „Какво ме засяга мен това, което се казва в него, каква връзка има с мене? Къде да го приложа в живота си?“, защото Христос казва: „Това, което искате да направя за вас, направете го и вие за другите“. Харесва ли ти това? Харесва ли ти, че всеки път, когато казваш нещо, се отваряш малко в живота?

Когато отиваш с приятел на разходка, чувстваш ли, че съществува някаква трайна подозрителност? „Защо отиде там? Защо ме остави? Какво си намислил? Защо говориш тайно по телефона? Защо го затвори рязко?“ Подозрения, подозрения… Така обаче не се постига нищо. Любовта върви заедно със свободата. Обичам те и те оставям свободен/свободна; оставям те да правиш каквото искаш. И ти казваш: „С тази любов ме караш да те искам още повече, с това, че ме уважаваш“. Във всеки случай, Бог това прави, уважава ни във всеки момент от живота ни, оставя ни свободни, не ни отмъщава; оставя те да вършиш своя грях, постъпка, отдалечаване. „Той оставя Своето слънце дагрее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни.[1] Слънцето е любов, всеки ден, когато слънцето изгрява, Бог сякаш ти казва: „И днес пак те обичам. Още един ден, който ти давам“. Не само да изядеш закуската си и да започнеш деня си радостен, но и да приемеш посланието, че Той ти дава още един ден. Това означава, че Бог те обича! Вчера в теб имаше егоизъм, имаше и злоба, и завист, и мъст, и любопитство, и осъждане, и всичко друго, с което задоволи своя егоизъм, нарцисизъм, своята злоба, но Христос пак направи да изгрее слънцето, ти видя светлината още един ден. И какво ни казва? „И днес отново те обичам! Въпреки че вчера беше това, което беше. И днес ти давам възможност отново да направиш своя избор.“ Когато вали дъжд, няма разлика между добри и лоши, дъждът оросява всички, напоява всички къщи, всички ниви, вали навсякъде. „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“[2] С други думи, да имаш милосърдие, състрадание, любов към всички, доброта, разбиране… Колко са хубави тези неща! Естествено,всичко това е много трудно! Ти не ме познаваш и мислиш, че след като сега така говоря, така и разбирам нещата в живота и така ги живея, но нещата не стоят по този начин! Затова бързам да се извиня и да се оправдая с егоизма си, и да кажа, че нещата не са така в живота ми, но като чета за истинската любов и я виждам в хората, казвам, че съм проумял, че така би било хубаво,така би било правилно. Какво се получава обикновено? Хайде да обичаш – разболяваш се, хайде да обичаш – чувстваш се изтощен, хайде да обичаш – изморяваш се, измъчваш се, не си свободен, не можеш да спиш.

Веднъж ти ми каза: „Любовта ме нарани!“. Не знам дали си спомняш какво ти отговорих. Пак казах нещо, което разбрах в живота от прочетеното и видяното – че любовта сама по себе си никога не наранява. Любовта е живот, любовта е светлина, любовта е диханието на нашето сърце, тя е кръвообращението, тя е изпълването на мозъка, сърцето и клетките ти с кръв, изпълваш се с живот, когато обичаш. Любовта не те наранява! Въпреки това вярвам, че си бил наранен, но не поради любовта, а поради неизпълненото очакване, което си имал, да те възлюбя, когато ти си възлюбил; да бъдеш възнаграден, когато си възлюбил; да получиш отплата и отговор, когато си обикнал. Затова си бил наранен. Защото си очаквал определени неща, които не съм ти дал. Когато обаче разбереш, че истинската любов не търси, не очаква, не иска, тогава няма да те притеснява дали си получил, или не. Когато получаваш отплата в отговор на любовта си, ще се чувстваш много добре, ще се радваш,но и когато не получаваш, няма да страдаш. Нямам предвид, че трябва да бъдеш апатичен, равнодушен, като камък, без да те интересува дали те обичат, или не, защото си човек и е естествено да се радваш, когато показват любов към теб.Приготвяш например някакво хубаво ястие и искаш да ти кажат: „Колко хубаво си го приготвил!“, не само заради ястието, а защото са те обикнали заради това. Чрез ястието търсиш любов – да покажеш и да получиш. Когато обаче не получаваш това „Благодаря!”, много пъти се измъчваш за различни неща: „Ето, не ме погледна, не ми говори, не се отзова,значи не ме обича!“. И какво стана? Защо болката става толкова силна, когато никой не те обича? Може би защото не сме се почувствали възлюбени от Бога. Ако постоянно чувствахме милувката, докосването на Христос…Представи си мислено как Христос държи сърцето ти в ръцете Си и как те постоянно го докосват и милват нежно. Той ти казва: „Аз съм тук! Обичам те! Приемамте! Казвам ти, че си ценен, защото Аз ти давам ценност. Аз съм те създал и се грижа за тебе, за да те поддържамв живота, да ти давам всички дарове и да съм близо до тебе постоянно, постоянно…“. Когато почувстваш, че си възлюбен човек, възлюбено творение на Христос, ти си толкова сит, душата ти е изпълнена толкова много, съдът на сърцето ти прелива и вече не те интересува дали другите ти дават, за да се напълни сърцето ти от любов, защотото вече е пълно! Затова, ако те ти дават, ти им благодариш и се радваш за братската любов, за общността с другите, за общия живот, общия поглед, изпълнен с топлина, за целувката на другия, за прегръдката, радваш се за всичко това, защото си човек,но имаш и удивителната възможност и привилегия, когато нямат какво да ти дадат, това да не ти пречи. Защото умът и сърцето ти са приковани в уникалната ценност, която Христос ти дава, и слушаш в себе си Неговия глас: „Аз те обичам, Аз те обичам, Твоят Творец, Твоят Създател“. Бог, Който е напълно безкористен, Христос, Който има чиста любов, искреност във връзката Си с нас, Който може да ни спаси, да ни оживотвори.

Ти искаш да те обикнат човеци, защото си човек, и с право го искаш, но не очаквай твърде много от тяхната любов, защото в един момент това ще престане, другият ще се измори. Съпругът ти тръгва сутрин на работа и го губиш за толкова часове. Можеш да обичаш, естествено, чувстваш любовта му, но не можеш да почувстваш тази милувка, чрез която Сам Бог ти дава ценност през целия ден и цялата нощ. И когато нощем се пробуждаш и искаш милувка, топлина и една дума, виждаш, че мъжът ти/жена ти спи до тебе. Някои се събуждат и питат: „Кажи ми, обичаш ли ме?“, а другият отговаря: „В такъв час ли намери да ме питаш дали те обичам, разбира се, че те обичам. Остави ме да спя, сутринта ще ставам в седем“.

Виждаш ли, обича те, но не иска да го събуждаш, за да ти го казва в два през нощта, докато Божията любов ти дава ценност и постоянно присъства в живота ти. И когато вратата хлопва и мъжът ти тръгва и се сбогувате, когато тръгваш на работа и оставяш децата в училище, тази любов и тази милувка съществуват постоянно вътре в тебе. Ако почувстваш това, ще се чувстваш принц, царица, господар, пребогат и значим човек, уникална личност, не егоистично, а с чувството, че си дете на Небесния Цар, Божие дете, творение на Христовата любов, че имаш ценност. И дори всички да те оплюват, дори всички да те мразят и да ти желаят злото, твоят Бог те обича! Обича те Този, Който си струва да те обича, Този, Чиято любов е почтена, животворяща, истинска любов. Ако разбереш това, няма да се нараняваш лесно, няма да се тревожиш прекомерно, ще обръщаш ума си към твоя възлюбен Бог, към твоя възлюбен Христос, ще почувстваш любовта на Иисус в сърцето си и нищо от любовта на хората няма да ти пречи, независимо дали ти дават любов, или не. И тогава ще привличаш любовта на хората, ще станеш освободен човек, няма да си раздразнителен, изнервен, тираничен, ще бъдеш спокоен човек.

Познавам една майка, която много обича децата си, но те често отсъстват. Единият заминава някъде с мотора си и се прибира късно, другият пътува, третият отива на поклонение, дъщерята прави нещо друго, а майката толкова би искала часове наред да бъде заедно с тях, може много да им даде, да им каже, но предпочита да ги обича и да ги уважава. Тя уважава техния избор изключително много! Това беше много поучително за мен, трогна ме. Виждам го в много хора, но в някои по характерен начин – да оставиш детето да излезе, докато вътрешно не ти се иска, защото се страхуваш да не му случи нещо, но в крайна сметка разбираш, че в любовта трябва да има и себепревъзмогване. Любовта изисква и риск, не иска, да речем, всичко да е сигурно в живота. Любовта означава да направиш скок в празното пространство и да си кажеш: „Говоря му, говоря му, говоря му, но не иска да чуе. Какво да правя? Единственото, което мога да продължа да правя, е да обичам детето си. Не мога да го притискам, да го преследвам, но ще продължа да го обичам“. И тогава сякаш една топлина покрива детето ти, покровителства го и то чувства любовта, чувства свободата, която му даваш.

Това е най-добрата намеса, най-доброто отношение, всичко друго, в което има натиск, въобщене мога да го понеса. Не понасям нито аз да се държа така, нито другите да се отнасят така с мене, нито да гледам такова отношение! Безпокоя се изключително много! „Ние, отче – ми казват – днес всички отидохме на църква.“ И гледаш – половината са радостни, а другата половина са изнервени, защото са отишли по принуда. Това не е любов! „Но това етолкова свещено нещо, не трябва ли да отидем?“ Сам Бог уважава това в Своята безкрайна любов. Когато се съмва и никой от блока ти не отива на църква, Бог не лишава това място от светлина, пак дава вода, пак вали дъжд, изпраща Своите дарове – Бог не отмъщава, а обича. Затова и хората нямат проблеми със Самия Бог, а с мене, с тебе, с пречките, които създаваме, с натиска, който оказваме, с нашата досада. „Ама за добро му го казах, за добро му говорих, казах му да пости и му сложих онова ядене, а накрая той ми хвърли нафората и ми каза: „Вземи я, не издържам!“. Какво лошо му направих? От любов го направих!“ От любов ли го направи? Тогава защо се получи тази бъркотия в дома ти? Не се ли замисляш, че любовта ти само носи етикета „любов”, но няма нейното качество, въпреки че държиш табела, на която пише „любов”.

Въпросът е да проявяваш любов. И въпреки че изглежда, че проявяваш равнодушие, това не е равнодушие. Спомни си примера с майката, която оставя детето си да излезе с мотора. Тя не е равнодушна. Не, тя го обича изключително много и чрез молитвата обгръща детето си, оставя го да излезе, но го обгръща с любов, потапя го в молитвата, облича го с молитвата и любовта си и казва: „Върви“. Тя е изпълнена с любов, топлина, доброта, молитва, позволила му е, както Бог прави. Това е божествено, Бог също прави това. Тръгваш и в сърцето ти започва да блести слънцето на Бога, Който ти казва: „Върви, Аз ще ти давам топлина, от която да се трогнеш“. Когато създаваш хлад в душата на другия, той се отбранява, възпротивява се, противопоставя се, а когато проявяваш любов, идва слънцето, заблестява и другият се отпуска и чувства топлина. Това е любовта. Любовта е трудна.



[1] Мат. 5:45.

[2] Лук. 6:36.

превод: Константин Константинов

 

Откъс от новия сборник с беседи на архим. Андреас Конанос "Завинаги любов",

За поръчки и повече информация: Отец Добромир Димитров, имейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , телефон за връзка: 0889 370 235.
 

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.