Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бог не ни дава много, защото ще се възгордеем
Бог не ни дава много, защото ще се възгордеем Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Сряда, 11 Януари 2017 14:32
Лудовикос

И  какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани. . . (Евр 11:32-37)

Отново срещаме думата вярата - чрез вяра. Които чрез вяра победиха царства. Това се казва за Стария Завет, то обаче никога не свършва, а продължава, защото и днес съществуват различни царства, които не винаги са царства в смисъл на държавно формирование, а много пъти в смисъл на велики сили, които функционират в света, каквито са идеологическите, икономическите, духовните сили, които  налагат своето присъствие в света и много пъти създават чувството за мощ, която до голяма степен надвишава нашите сили и често всички сме пленници и подвластни на тези сили, които са много по-мощни то нас.  

След това апостолът описва постиженията на вярата. Казвали сме, че трябва да  разбираме тази вяра като екзистенциално откриване, като връзка. Този, Който започва вярата, е Бог, Той е верен на човека. Говорили сме за значението на вярата - в този смисъл тук днес тя се среща  в човешките отношения, когато говорим за нея в приятелството или в брака. Казваме, че имаме верен приятел. Така Бог е верен на човека. Това означава, че правя каквото ми хрумне, след това се покайвам и казвам Господи помилуй! и Той е там. Той би могъл да не е там,  да не ме очаква, да не очаква тази промяна. Това означава, че Той е верен, че всеки път, когато Го търся, е наблизо, присъства и това е големият скандал, именно това е  величието на Бога, Който е избрал да отъждестви Своето битие с любовта и смирението. Такова смирение, че да прислужва. "Ето Аз съм сред вас като слуга." Като Този, Който се грижи за вас и ви прислужва. Ние обаче нямаме необходимата чувствителност да Го разберем. Мислим, че е нещо самопонятно в този момент да сме живи, здрави, да имаме какво да ядем, да можем да направим и да сме направили много неща, смятаме това за нещо самопонятно. Аз го направих! Какво си направил? Я реши сам, че ще се върнеш вкъщи жив днес! Вземете това решение! Кой от нас е сигурен, че ще се върне вкъщи жив? Кой? Кой е сигурен, че утре ще се събуди жив? Има ли някой, който е убеден? И тъй, Кой прави това? Този, Който е верен на мен. И защо го прави? Защото е верен на мен, защото вярва в мен. Как казваме - любовта на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. След като Бог прави това, постоянно се надява, че аз ще стана какво? Всичко претърпява. Бог това прави – търпи. Ние отиваме при духовника и изповядваме същите грехове отново и отново. Това означава, че Някой проявява търпение. Кой, духовникът? И той, но Бог преди всичко. Ако духовникът не види това по Бога, ще ни изгони с думите: Дотегна ми - толкова години ми казваш това! Или го казваш насериозно или. . .  Аз казвам насериозно моя грях, но пак се увличам и няма нещо, което да спре тази бездна на вярата и любовта на Бога към човека. Нищо, което да постави една граница и да каже: виж, край! Любовта всичко покрива в изповедта, всичко претърпява, никога не отпада. Това е Божията любов, тя е смирена, защото е вяра в човека, Бог вярва в човека и му казва: ела отново!  Това е скръбта по Бога, ако четете авва Исаия,  на въпроса какво е скръбта по Бога, той отговаря, че това е тази радост, където, когато се покайваш по Бога,  Той ти казва: Ела отново, не се безпокой!

Покайващите се имат радост, те са единствените хора, които имат радост. Аз други не съм срещнал.  Защото има и скръб по дявола. Скърбя, че направих еди-какво си, вайкам се и охкам, мога дори да стига до самоубийство, защото в това има егоизъм. "Аз да падна така???!" - разбирате ли? Да, ти да паднеш така. Виждате, че когато блудният син паднал, той имал в себе си остатък от мъдростта, която му навяла спомена за любовта на Отца и в критичния момент казал: ще се върна обратно. Или ще се самоубие или ще се върне обратно. Няма трети път.

И тъй, това е вярата, на това се дивя изключително много и мисля, че отците много се удивяват на това как Бог вярва в човека, сякаш една майка постоянно казва: моето детенце е най-доброто дете! и го оправдава. Не виждаш ли неговия хал? Не, не, не, добро дете е, аз го зная! Зная сърцето му! Бог е десет, хиляди пъти така. Но аз постоянно Го опровергавам, връщам  се и казвам: виж, искам и онова! - Вземи и онова! – казва Той. Какво направи с предишното, което имаше? Как го оползотвори? Не го оползотворих. Въпреки това Той отново добавя нещо. В даден момент човекът отговаря с неговата вяра и започва да вярва в Бог по същия начин и вярвайки, намира всички велики дарби, намира благодат, по-голяма от тази, която е имал. Защото, ако Бог те преследва, за да ти даде малкото, (тогава) ако ти Го преследваш, какво ли ще ти даде? Ако Той ни дава малкото, това, което Му искаме, нали? А когато започнем да Го търсим и да искаме от Него, колко повече неща може да ни даде? Кои са тези неща? Това, което казва тук: 

победиха царства.

В книга Царства дори един съдия победил цели царства.

вършиха правда

Да вършиш правда в една епоха, пълна с неправда, е велико нещо и това става чрез вярата. Бог ти дава да разбереш, да надделееш, Той побеждава за теб, когато се бориш.

получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
угасиха огнена сила,

Помните тримата момци в пещта. Те влизат в огъня с вяра, т.е. със смирение. Те казват ние сме тези, които сме, станахме дори по-лоши, затова нека влезем в този огън. Там идва Божията любов. Не ги среща наказанието, справедливостта, защото това, което казвали, било истинно, станахме по-лоши, бяхме по-добри и стигнахме до дъното. Те влизат вътре и докато би трябвало да ги чака възмездие и  наказание -  Виновен си? Ще изгориш в огъня! Не си ли виновен!? Виновен съм! Призна ли го? Признах го! Там ги среща Божията любов и огънят става като влажен вятър. Огънят гори, подклаждат го и той стига 15 метра височина, а те ходят вътре. Разбирате ли? Не, не разбираме. Защото, ако разбирахме. . . не се учудвайте.  Знаете ли, човек трябва да се в окаже в специално състояние, за да разбере, всичко това, което казваме сега, го трупаме в нас като запас за часа на изкушението, тогава ще разберем. Докато човекът си е настанен добре, доколкото чувства Божията грижа, не върви напред в духовен аспект, трябва да има специална благодат и специално призвание, за да стане това. Св. Йоан Дамаскин - велик отец на Църквата, един от най-великите, казва, че той смирявал себе си с любовта на най-дълбоко тайнственото знание. Кои имат това? Повечето, когато преживеят нещо духовно, се хвалят сякаш са получили пет пъти повече от това, което реално имат. И св. отец казва тайната: Бог не ни дава много, защото ще се възгордеем. Ако ти даде да победиш царство и твоите противници, ще се възгордееш след това, ще мислиш и казваш, че ти си го направил. Затова светците, които имали велики дарби, имали велико смирение. Те виждали, че Бог прави това, което правят, а не те самите. Всеки път, когато виждахме и благодаряхме за нещо на светия вече старец Паисий -  както и светия старец Порфирий - той  казваше: не на мен! На Христос да благодариш! Той се чувствал като проводник на тази (благодат).

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.