Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Видял си старец в Йерусалим? И какво постигна?
Кога Бог отсъства и присъства в живота ни ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Харалампос Пападопулос   
Сряда, 04 Януари 2017 12:07
дяконът кади

Бих искал да кажем някои неща, които  имаме като усещане за присъствието на Бога, т.е. какво смятаме (за съжаление изопачено), че означава Божието присъствие в живота.

Първото нещо, което повечето вярваме, особено начинаещите – и когато казвам начинаещи в духовен аспект, нямам предвид времето, прекарано в Църквата, защото може да си 30 години в нея, а още да си в началото на духовния живот, в познанието на Бога и нищо да не си разбрал. Важен е начинът, по който живееш, дали си усвоил Христовото послание и приел благодатта на Светия Дух. Това може да стане и за миг, може и да продължи години наред. Аналогично.

И така, първото нещо, което можем да кажем, е, че повечето от нас имаме една въображаема картина, където си мислим, че присъствието на Бога в живота ни означава, че когато се моля и искам нещо, в даден момент небето ще се отвори и ще се появи една ръка или ще видим старец с дълга брада, с дълга коса или нещо ще стане, което повечето напомня за холивудски филм, отколкото за православна духовност. Но това нещо е много силно изразено в нас и доколкото не го виждаме, толкова повече се тревожим, и намира израз особено в нашите духовни разговори, в които обаче има повече интелектуализъм. Виждате, дори църковни хора се конкурират кой е по-духовен. Божието присъствие в православната духовност, в живот на човека обаче е като тих повей, т.е. повече като усещане и вътрешно известие. Когато казвали на старец Ефрем Катунакиот: геронда, просим твоите молитви за еди-кой си проблем!, той им казвал: "ще се помоля да получа известие". Какво било това известие? Той самият го казвал - чувствал в себе си глас, дума, картина, която била изключително интензивна и силна. Това усещане за присъствието на Бога.

Също така, за да удовлетворим себе си и да почувстваме, че Бог наистина присъства в живота ни, си мислим, че винаги трябва да става нашата воля. Тоест в молитвените ни прошения винаги искаме да получим отговор, но какъв отговор? Този, който ние искаме и очакваме. Имаме някакъв въпрос, който ни занимава и започваме да се молим на Бога и искаме нещата да станат така, както ние си въобразяваме и искаме Бог така да постъпи. А когато това не става, ни обхваща гняв. Но понеже смятаме Бога за наш Баща, ние не проявяваме този гняв към Бога и много пъти гневът се превръща в скръб, в депресия и сме склонни сами да рушим себе си. Затова виждаме много твърде хора, дори в Църквата, които нямат радостта на Светия Дух, имат скръб, вътрешно са унили, външно си личи, вместо да са облени от радостта на Светия Дух. Защото, ако християнинът има нещо, както казват отците на Църквата, това е радостта. Възкресната радост.

О. Василий Термос казва, че когато ние, хората, говорим за богоизоставеност, за това, че Бог не ни чува, в ума си имаме едно човешко преживяване. Когато изоставим някого, защо го правим? - Първо, защото не го понасяме, защото не го искаме, защото не искаме връзка с  него, защото сме безразлични към него или дори гневни на него. И какво правим? Вземаме една наша изцяло душевна енергия, която имаме в нас - безразличие, гняв, много пъти омраза, изоставяне, проектираме я върху Бога и така чувстваме, че понеже Бог не отговаря на нашите молба, значи ни е изоставил, безразличен е към нас, ядосан ни е, наказва ни. Тоест пренасяме напълно човешки неща в Бога и смятаме, че понеже ние се чувстваме така, когато се караме с хората, когато отсъстваме от живота на някои хора, значи и Бог мисли по същия начин - ядосан е, наказва ни, не се интересува от нас и затова не ни говори.

Също така чувстваме отсъствието на Бога, когато в нас рухнат въображаемите представи, които сме имали за Него. Ние имаме някакви въображаеми картини за духовния живот и чувстваме, че този, който е в Църквата, е неуязвим. Нищо не може да му се случи, Бог няма да го остави да се разболее, а дори да се разболее, непременно ще го изцели, няма да го остави без работа или ще му намери друга - доскоро искахме да ни назначат в публичния сектор, сега и с това е свършено. Въобще чувстваме, че Бога никога няма да остави да ни се случи нещо - в светския смисъл на думата, нищо негативно в живота и с това измерваме присъствието и отсъствието на Бога. Когато идват проблемите в живота, смятаме, че Бог не ни чува и отсъства. Но когато имаме такова разбиране за един такъв бог, е твърде лесно да почувстваме, че Бог отсъства.

Човекът се страхува от реалността на живота и създава въображаеми реалности, за да избяга от страданието в  живота. Една от тези въображаеми реалности  много пъти е религията. Затова и св. Порфирий постоянно казва, че едно е религията, а друго Църквата, че религията покрива нужди, докато в Църквата влизаш, за да обичаш и да се влюбиш в Бога. Това са две напълно противоположни неща, но не това е нашата тема.

Друга причина, поради която говорим за отсъствие на Бога, е напълно механичното разбиране за Него, където вярваме, че Той по някакъв начин е задължен да дойде в живота ни, когато ние механично прилагаме някакви неща. Помните св. Силуан Атонски, този велик, благ и превъзходен светец, чиито слова и житие ви препоръчвам да прочетете. Въобще неговият живот има една дълбочина, думите му са екзистенциално дълбоки. В даден момент поради голяма ревност и копнеж да срещне Христос и да Го вкуси сърдечно, опитно, жизнено, а не интелектуално - той говори много за това разграничение между интелектуалния опит и жизненият опит, едно е да вярваш интелектуално в Бога, а друго да си вкусил Самия Бог - се затворил в килията си за дълъг период, постил, лежал на пода, правил много поклон и молитви. Молил Бог да му се яви, но не получил никакъв знак – пълно отсъствие на Бога. В даден момент толкова се разгневил - защото правил всичко каквото „трябва”, за да види Бога - станал и казал на Бога „Ти си неумолим!”, нямаш милост в Себе Си. Излязъл, минал през двора на манастира, но погледнал в храма и там видял как от иконата на Христос излиза Самият Христос, явява Му се и съзерцава нетварната светлина. С това Бог иска да му каже, че няма да дойда когато ти искаш в живота, с изнудване и по начин, който ти ще определиш. Нашата връзката е свободна и не можеш да я определиш, не можеш да Ме принудиш и то с външни форми. Ако нещата бяха така, щеше да е изключително лесно - всички ще постим, ще се молим и всичко щеше да се получава. Но не е така.

Да знаете, че ползата от поста е голяма, силата на молитвата е огромна, но внимавайте, защото много пъти превръщаме тези неща в капани, които хранят нашия егоизъм.

Много пъти постът и молитвата и всички духовни подвизи, които вършим, вместо да стъпчат егото, го подхранват. Нямаме нужда от едно хипертрофирало Аз, а от едно Аз, което да направи място на Ти на Бога, на другия човек. Много пъти тези духовни подвизи стават опасни, защото, ако нямаш старец и опит в тях, има един проблем, а именно, че егото, егоизмът може да хипертрофира по много странен и неразличим начин, където ще си мислиш, че си наред, защото твоят егоизъм е задоволен: "постих, изповядах се, причастих, почувствах се добре", както оказват. "Подготвих се да се причастя, сега съм готов да се причастя". Не съществува по-голяма трагедия в  духовния живот от това да чувстваш, че си готов да отидеш да се причастиш.  Както казваме, че няма да се причастя сега, първо ще се подготвя. Коя подготовка може да те направи достоен да се съединиш с Бога? Кои предпоставки ще развиеш? Св. Причастие е дар, а не завоевание, нито наш успех, нито сме го спечелили с нашия егоистичен меч или добродетели. То е дар от Бога, Бог иска и ти го дава, то е любов, не е наша завоевание.

Имаме усещане, че Бог отсъства, защото имаме юридическо и моралистично възприятие - ако приложа някои закони правила, тогава Бог ще ми се яви. Голямата трагедия е, че имаме това благословение да имаме изключително много духовни книги, но нямаме разсъдителност - четем книги, които не са за нас, искаме да ги приложим, ентусиазираме се, опитваме се да прилагаме това, което четем, но не всичко е за всички. Затова  има твърде много духовни инциденти и трагедии.

Запитвали ли сме дали този Бог, Който призоваваме и искаме да дойде в живота ни, реално е Бог на Евангелието на Иисус Христос? Да не би в крайна сметка Бог, Който търсим, не е Бог на Христос и Евангелието? Нека се пренесем  в годините на Христос и си припомним евангелската сцена, където Христос пише по земята с пръст и разярената тълпа довежда при Него една жена-прелюбодейка. Тълпата държи камъни в ръце - тези неща стават и днес в мюсюлманските страни, където прилагат много  сурови закони. Нека  влезем в тази сцена. Тълпата иска от Христос да приложи закона и Той казва: "който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея". Те пускат камъните. Какво мислите, ние какво ще чувстваме в онзи момент? Блаженопочившият митрополит Антоний Сурожки задал този въпрос на един човек, на който говорил за отсъствието на Бога, и му казал: "Ако искам да бъда искрен, бих се затруднил твърде много да пусна камъните от ръката ми. Щях да искам тази прелюбодейка да бъде наказана." Всяка година, казва той в една друга беседа, когато се чете притчата за блудния син, чета Евангелието и правя проповед, винаги, не зная защо, идва някой и ми казва:

- Отче, не беше прав!  

- Защо?

- Защото големият син е прав, когато иска да няма такава празнична атмосфера и бащата да не приеме блудния син.

Повечето хора - и то църковни - ще се почувстват по-близо до големия син. Един човек дори ми каза:

- Ама какво направил големият син? Бил постоянно с баща си, спазвал законите, бил предан на баща си, не направил нещо лошо, не извършил блудство, не извършил грях. Защо блудният син, да бъде оправдан, след като извършил блудства и грехове?

С това искам да кажа, че не сме готови да срещнем Бога на Иисус Христос, не сме готови, докато външно изглеждаме църковни хора, не сме евангелски хора, нямаме Иисус Христос в нас, Христос не живее в нас.

В житието на св. Силуан се казва, че една вечер, докато се молил "Господи Иисусе Христе, помилуй хората и прости на враговете ми!", Христос му се явил и му казал:

- Силуане, харесва Ми, че се молиш, но не ми харесва, че искаш да простя на враговете ти.

Светецът се сепнал малко, но следващата вечер продължил да се моли със същата молитва. Христос отново му се явил и му казал същото. На третата вечер отново същото. Накрая Христос му се явил и му казал:

- Обичам те изключително много, защото се уподоби на Мен!

Бог му дал това изпитание, за да види дали това, което има в сърцето си е истинно и живо, и когато видял, че е така, му казал тези думи.

Много пъти искаме да срещнем Бога на Иисус Христос, но не сме готови за Бога, Който Христос ни откри. Ние си падаме твърде много по закона, по етиката, по външния прочит на събитията, а не по техния вътрешен прочит, както правил Христос.

Митрополит Антоний Сурожки казва в своята превъзходна книга за молитвата, че една млада жена, която страдала от неизличима болест, му писала - "Колко съм благодарна съм за моята болест! Колкото повече слабее тялото ми, толкова по-силно го почувствах." Той ѝ отговорил да благодари на Бога за това, което ѝ е дал, но да не очаква да продължи дълго това състояние. Ще дойде час, когато това слабеене на тялото ще спре да я кара да се чувства силна и тогава ще зависи единствено от благодатта. Истина, че в нашия живот много пъти има етапи, където различни изпитания ни карат да се чувстваме по-благословени, по-силни. Малко по-късно тя му писала, че силите ѝ намалели до такава степен, че вече нямам сили да се втурна и да се облегна на Бога. Единственото, което ми остава, е да мълча, да предавам себе си, надявайки се, че Бог ще дойде при мен. Тя добавила и това, в което трябва да внимаваме най-много от цялата тази история. Кое? И с това завършва писмото ѝ.  Помолете се на Бога да ми даде кураж да не се опитвам никога да създам една лъжливо присъствие, за да изпълня ужасната празнота, която остава от Неговото отсъствие.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.