Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Ако искаш да научиш дали си свята, попитай свекърва си!
Ако искаш да научиш дали си свята, попитай свекърва си! Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Вторник, 29 Ноември 2016 14:20

митр. АтанасийВиждате, че ние сме сътворени по Божий образ, което означава, че сме сътворени по образа на Света Троица. Какво означава Света Троица? Три лица в пълно общение на една природа. Една природа в  три лица, съединени с пълна любов на общение. Това означава, че и ние сме така, и ние сме много лица в една природа. Призвани сме да избягаме от нашия индивидуализъм, където всеки е неделимо затворен в себе си, да избягаме от страстите и греха, които ни правят индивидуалисти, и да общуваме с нашите братя по образ на Света Троица. Ако не  можем да направим това, значи в нас не функционира нашето богообразно сътворение. Затова Христос поставил като необходимо условие за разпознаване на християнина любовта към врага. И знаете ли какво означава да обичаш враговете си? Не просто да понасяш врага си, не просто да му прощаваш. "Прощавам му, отче! Търпя го, не ме дразни! Стори ми много злини!", а означава, че го обичам и не просто ми е симпатичен и драг, а го обичам изключително много, сърцето ми гори от любов към него. Това е любовта към враговете ни, така че да смятаме щастието на нашия враг за по-голямо добро от нашето щастие и неговото зло за по-голяма беда от нашата беда.

Следователно цялата тази борба, това църковно събрание, където казваме, че трябва да ходим на църква, освен всичко друго има за цел да ни даде усещането за общност, да избягаме от нашия индивидуализъм и да общуваме с любов с всички наши братя.

. . . да славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

Защото мнозина днес се събират и може да общуват, например събират се да играят на карти и общуват помежду си по такъв начин, че единият не може да загуби другия. Цяла нощ играят на карти, други отиват да се забавляват, единият плаща счупеното на другия, отиват да вършат злодеяния, поддържат заедно спортни отбори, политически фракции, много хора се обединяват по многобройни причини. При нас коя е разликата? Защо се съединяваме? Защо сме една уста и едно сърце? защо? За да славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Съединява ни не нещо друго, а общата вяра в Иисус Христос, общото желание да прославяме и възпяваме Божието име.

Силата, която ни очиства от страстите и греха, който ни разбива вътрешно и външно, е силата на благодатта на Светия Дух. Без Божията благодат, не е възможно никога човек да се очисти, нито да стигне до вътрешно единство. Това е дело единствено на благодатта - може да стигне донякъде с различни аскетически подвизи, но от даден момент нататък, особено що се касае смирението, само Божията благодат навлиза в дълбочината на сърцето, очиства човека и го интегрира. Това движение на благодатта води до Христос. Ставаме едно, именно за да служим на Христос, за да сме съединени в името на Христос. Целият този труд се нарича духовен труд, който Църквата ни предава.

Една поговорка гласи, че ако искаш да научиш дали си свят, попитай слугата си. И ти, ако искаш да научиш дали си свят или светица, попитай мъжът си или свекърва си. Още по-голям изпит. Попитай някоя свекърва дали е свята снаха ѝ! Там се вижда - снаха ти свята ли е? Изключително добра ли е? Изключително добра! Това означава, както се разказва в един случай, където монасите отишли при един авва и му казали: "отче, минахме през еди-кой си старец и той ни каза изключително хубави слова за теб!", а той отговорил: "И какво си помислихте, че аз съм такъв и затова съм авва? Другият старец е такъв и така гледа на мен." Понеже другият старец бил свят и когато му казвали: "отиваме да видим еди-кой си отец!", той казвал: "изключително добър е, вървете!", защото той самият бил добър. Докато ако не беше добър, и добър да беше другият, щеше да казва - "е, добър трябва да е. . . така изглежда", или: "добър е, ама чухме нещо за него." Не се ентусиазирайте! Това си патим и ние. Колко трудно нещо е да кажем една хубава дума, защото сме малки човеци, нямаме Божия дух в нас. Нямаме това единство, страхуваме се, себични сме, индивидуалисти, не сме излезли от себе си, както направил Христос, за Който се казва, че понизи, т.е. опразни Себе Си. Ако не стигнем дотам, нищо не сме направили.

Искате ли да видите дали Божият Дух живее във вас? Дали Бог е във вас?

Погледнете какво става около вас - създавате ли проблеми на вашите близки, дали сте хора, които, където и да отидете, другите започват с въпросителните? Създавате недоразумения, подозрителни ли сте към другите? Някой е казал нещо – "А-а, за мене е говорил! И веднага щом се появих, видя ли -  толкова време говори, сега спря. Я да видим какво казваше за мен. Не ме иска. Усещам го аз!" Защо? "Защото не взеха от нашия сладкиш. Почерпиха от другия, не от моя." Как да му намериш края? Патим си го в манастира: 10-15 човека носят по един сладкиш в манастира. Е, помним ли кой е донесъл сладкиша, коя жена? Хайде, режем го и го оставяме в архондарика. След това гледаш гримаси. "Ама какво ти стана?" Понеже отците не са го изяли, са го нарязали за архондарика, и тя се разсърди. Какво трябва да правим? Да нарежем по едно парче и от 15-те? И нашите братя-миряни какви са, не са ли същото, дори по-добри от нас? Вместо да похвали това и да каже - "виж, бре детенцето ми - един добър помисъл - донесох им един хубав сладкиш, и вместо да го изядат, го дадоха на други." Тя обаче казва: "не, донесох им сладкиша, и понеже не им харесват моите сладкиши, смятат ги за отвратителни, дадоха го на другите да го ядат, а те ядяха от другите сладкиши!" Някакви романи, някакви фантастични неща, където си търкаш очите и казваш, ама откъде дойдоха тези неща? И след това казваш -  може ли ум, който се моли и търси Божията милост, търси царството Божие, да има такива мисли? Следователно сме болни.

Сега, след като сме болни, какво правим? След като сме болни, отиваме при лекаря - и там не носим нашия костюм и да се правим на здрави, а отиваме и казваме: "виж, докторе, болен съм. Моля те, излекувай ме, помогни ми!" и Бог е Лекарят. Всеки ден казваме на Бога - "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" За да те помилва, трябва да имаш чувство, че имаш нужда от Божията милост. И защо "помилуй ме!"? Защото съм подозрителен, защото не се доверявам, защото създавам около себе си проблеми, защото нямам разсъдителност, защото оплесках всичко, всеки ден оплесквам нещата. Ако нямаме това усещане, тогава Бог няма да ни помилва. Докато онзи, който казва това "помилуй ме!" с цялото си сърце, макар и да не може да направи нищо друго, ако е толкова слаб, напълно парализиран духовно, не може да прави нищо абсолютно, и само това,  че казва това с болка на сърцето Боже, "Помилуй ме! Нищо не мога да направя! Не чакай нищо от мене! Казвам Ти го отсега, нищо не мога да направя и затова нищо не чакай и направи каквото можеш!" Тогава Бог ще направи всичко. Така се движим и постъпваме и това действие веднага се проявява спрямо ближните  и така разбираме дали вървим добре. . .

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.