Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

02.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи За липсата на разсъдителност
За липсата на разсъдителност Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Сряда, 02 Ноември 2016 13:02

митр. АтанасийЩе отговоря на няколко въпроса, които някой е задал в писмен вид.

Първи въпрос: Добро или лошо е да използваме ел. уреди в семейството, за спестяване на време, предвид това, че монасите и подвижниците не използват такива неща?

Втори въпрос: Смята ли се за смирение да се обличаме с мръсни, надупчени или смачкани  дрехи?

Трети въпрос: Под предлог, че Христос се е родил в ясли и подвижниците живеят в пещери, правилно ли е да оставяме дома си мръсен и неподдържан, за да бъдем и ние смирени?

Четвърти въпрос: Какво става, ако родителите  се опитват да подражават на монасите и оставят децата си занемарени, предизвиквайки постоянно кавги с тях, след като децата се противят на това състояние?

Пети въпрос: Трябва ли всички жени да носят забрадки на главата, когато влизат в храма съгласно Евангелието?

Нужно е голямо внимание, за да не товарим Христос, Църквата, духовниците с нашите странности, своенравност, ръждите, които имаме в нас и т.н. Факт е, че наистина някои от нас, навярно от ревност, в началото се опитват да правят някои духовни неща и ги прилагат в живота си. Тези неща обаче създават проблеми и тук е нужна голяма разсъдителност да се намери правилното място на нещата и мярката, така че, доколкото е възможно, да не създаваме проблеми, най-вече когато не сме необвързани хора. Така например жената не може да решава за неща вкъщи без да пита мъжа си. Глава на жената е мъжът и, разбира се, една глава не може да решава сама без да пита  останало тяло - нито мъжът може да реши без да пита жена си, нито жената без мъжа си. Жената не може да реши вкъщи един ден да вземе телевизора и да го изхвърли, защото телевизорът е сандъкът на сатаната, който показва лоши филми и затова един ден, в който мъжът ѝ отсъства, изхвърля телевизора, защото тя не иска да гледа телевизора или пък радиото, или прави нещо друго, което не може да бъде само нейно решение. Нужно е изключително голямо внимание и винаги да вземаме предвид мнението на другия човек. И доколкото е възможно да отстъпваме, ние, т. нар. духовни хора, за да не се получава разцепления у дома, в семейството.

Само в едно нещо не можем да отстъпим - когато става въпрос за отричане на Бога и нарушаване на Божиите заповеди. Там не можем да отстъпим, в никакъв случай не можем да отхвърлим Бога, дори всичко да се вдигне във въздуха. Не можем, в никакъв случай не трябва да нарушаваме Божията заповед, дори това да предизвика неприязън и огорчение. Но мисля, че когато имаме смирение и любов, тогава изключително много неща стават  по добър начин, защото, както казват и отците, доброто не е добро, ако не става по добър начин. Нещо може да изглежда добро, тоест телевизорът да излезе от дома. Добро е, да изчезне, да го няма, да не гледаме онази кутия ден и нощ, хората да не гледат порочни неща, да имат време да говорят помежду си, да комуникират, но това добро трябва да стане по добър начин, да има взаимно разбирателство, да се убедят другите членове на семейството, да го разберат, да го приемат, и след това телевизорът да бъде махнат. Или майката решава да пости - 50 дена пост и принуждава всички да ядат без олио. Не става - трябва да ги попита: "Пост е, искате ли да постим, добро нещо е, благословение е?" - всички тези аргументи. Но не може да принуди другите да постят, ако не искат. И след това другите отиват вкъщи, намират фасул, намират нахут, започват да ругаят, да се карат, да се обвиняват. Нужна е изключително голяма разсъдителност, голямо смирение и голямо дълготърпение. Велико нещо е човек да отстъпва, много пъти отстъпката означава победа, когато отстъпваме, може да побеждаваме, отстъпката не означава, че винаги сме поразени. Затова е хубаво е да питаме и другите  преди да кажем различни неща.

И още нещо. Съпругът си идва вкъщи и казва на жена си:

- Знаеш ли, реших да отидем на круиз до Митилини.

Жена му вместо да му каже: "да, добре, много хубаво!", казва:

- Е, да попитам и отчето какво ще каже!

Това какво е? Това е изнервящо. Сякаш го удряш в главата. Каква работа има свещеникът, отчето, духовникът с това? Нима е моя работа дали ще отидеш в Митилини? Това е въпрос между теб и съпруга ти. Трябва да питаме духовника по духовни теми, а не по такива теми. Или мъжът казва: "Реших да сменя колата. Искам да купя друга кола, мерцедес." И тя му казва: "Не, няма да купиш, да попитаме стареца и след това!" Е, след това този мъж с право онзи ще разгневи. Това може да го кажем само когато и двамата са духовни хора, и по добър начин, да кажеш: "Виж, след като и двамата имаме общ духовник, да го направим, добре, след като ти харесва, след като го искаш, да го направим, не възразявам, но какво ще кажеш да минем и да вземем благословение от стареца, от нашия духовник?" Но е нужно голямо внимание и да се научим да не питаме духовниците за щяло и за нещяло, т.е. какво ще ядем, какво ще купим, какво ще правим. Тези неща не са за духовника. Духовникът е за духовни теми, не е за други неща. Сега, ако естествено искаме да попитаме, за мнение, за благословение, искаме с удоволствие да направим дадено нещо, добре, да попитаме. Добро е. Но не означава, че на всяка цена трябва да питаме и ако не питаме, тогава няма да отидем на екскурзия или на друго място, защото не сме намерили отчето да го попитаме.

Казвам това, защото се случва и много пъти хората от вътрешно желание, от благочестие се опитват да приложат тези неща, които се прилагат в монашеството, но не се прилагат в брачния живот. Четем монашеските книги и в тях се казва да не празнословим и да пазим мълчание. Е, ела сега вкъщи да пазиш мълчание и да не говориш на мъжа си, защото не трябва да празнословиш или да не кажеш една блага дума на другия човек. Казва ти: "Ама ще го хвалим ли? Е, да го хвалиш, не става, да го осъждаш – така и така го осъждаш", тогава какво ще стане с него? Когато не кажеш на другия човек едно "браво", едно "добре го направи", "хубава мисъл", една похвална дума, тогава как той ще напредне и да има желание след това да направи нещо повече? И ако е човек, който още не е влязъл в Църквата? - тогава непременно ще имаме проблеми. Внимавайте в това, особено брачните хора. И жените винаги трябва да вземат предвид волята и произволението на своя съпруг, да не се получават такива скандали и разцепления, да не се получават поводи да се хули името на Бога поради такива неща.

Нека разгледаме последния въпрос: пита се дали жените трябва да ходят в църква с кърпа на главата, със забрадка. Добре, св. ап. Павел казва жените  да носят покривало на главата си. Това било местен и обичай във времето, който се пази в останалите православни църкви, а в Гърция и Кипър не. Сега, една омъжена жена отива с мъжа си на църква и тя вади една забрадка и си я слага. Е, той не иска това нещо, ядосва се, като те гледа така, не го приема, ти какво ще кажеш? - "Св. ап. Павел казва да я нося"?! Той ще ти каже и за св. ап. Павел и за Църквата, и за поповете, ще се ядоса. И има пълно право, другият има право, не този, който уж тръгва да приложи заповедта на апостола - защото в Писанието се казва всеки да не търси своето, а ползата на другия, да гледаме какво е от полза на другия човек, какво е това, което му помага, това има голямо значение. Сега, обективно, след като спряхме този въпрос - да, св. ап. Павел казва жените да носят покривало. Тази жена, която иска да носи покривало и го прави свободно, няма нищо против това, ако иска да го направи, добре прави. Ако не иска да го прави, пак добре прави и единият не осъжда другия. Както всеки намери за добре. Не можем да осъждаме някоя жена, защото не носи покривало на главата си, както не трябва да осъждаме някоя друга, която поради чувствителна съвест иска - по думите на св. ап. Павел - да приложи  този обичай, който се пази в другите православни църкви. Това е въпрос изцяло  на лично предпочитание, всеки прави това, което иска. Нямаме ли демокрация, всеки носи каквото иска, теб какво ти пречи какво носи другия на главата? Каквото иска носи и каквото иска не носи. Това не е наш въпрос.

Що се касае до електроуредите и другите средства за улеснение. Електроуредите не са нещо лошо, нито всичко друго, което съществува в този свят. Лоша е злоупотребата с вещите и зависимостта от тях. Ако използваш електроуреди, за да спестиш време, сили и всичко друго, е добро, след като ги има. Тук има микрофони, ако ги нямаше, аз трябваше да си съдера гърлото, нищо нямаше да се чува. Микрофонът не е ли електроуред? Лампите? Те са добри, служат за осветление. Стават лоши, когато влизат в кандилата. Там са лошо нещо. Не става да палим на светците една лампа или върху главата на един покойник. Там не става това, там си трябва свещ, елей. Няма такова нещо да завием една лампа в чест на св. Георги! Всяко нещо по неговия начин. Дори и телевизорът. Телевизията сама по себе си не е лошо нещо, става лоша, когато излъчва лоши филми и предавания. Когато излъчва добри филми и предавания, е добра. Телефоните, всичко е добро, когато се използва по добър начин, и монаси използват даденостите от епохата. Аз слязох днес от манастира с автомобила,  не слязох с магаренцето от (манастира) Махера, нали? Когато отиваме да шием дрехите си, ги шием на машина. Следователно, това не е проблем.

Сега, ако се обличаме с мръсни, надупчени или  смачкани дрехи, дали това се смята за смирение?

Сега това е на мода, отиват и купуват панталони на кръпки. Ако не са на кръпки, не ги купуват. Или сами ги правят на дупки, защото това е на мода. Но къде е смирението? Смирение е ако нямаш пари и имаш една дреха, переш я, отново я переш, носиш я, в даден момент се къса, слагаш кръпка, за да не я хвърлиш. Добре, това е смирение, защото нямаш друго. Но ако имаш достатъчно пари и носиш старите си надупчени дрехи, тогава да не би твоето смирение да е параноя? Тоест смирението ти от това ли зависи? И нима е смирение да носиш надупчени дрехи и да караш мотор за 2000 лири (над 6000 лева)? Това не е смирение. Смирението започва от други неща - от отстъпчивостта, от търпеливостта. Човек, който не търпи другия, няма смирение, с каквото и да е облечен. Човек, който не отстъпва пред духовната  полза на другия, няма смирение. Човек, който по една или друга причина се срамува - защото няма толкова представителен дом (а би искал да има), толкова хубав хол или дрехи и не отива някъде, защото няма дрехи, този срам е израз на липса на смирение. Просто носиш това, което имаш, и славиш Бога.

Затова човек трябва да гледа на нещата с простота. Нито да оставяме дома си нечист и неподреден, защото Христос се родил в ясли. Христос се родил в ясли, защото, както се казва в Евангелието, нямаше защото нямаше за тях място в странноприемницата. Той се родил в ясли, но не защото странноприемниците били празни; те търсили да намерят място, но не намерили, и затова  отишли в яслите. Ако имаше странноприемница, с една свободна стая,  Христос там щеше да отиде. Но понеже нямало, Той приел да отиде в пещера. Сега, да оставяме дома си да става пещера? И то не понеже по цял ден се молим и сме неразсеяни, не защото сме подвижници и подражаваме на тези в пещерите, а защото така искаме - да го оставяме неподдържан. Добре, правим ли и останалите неща, които правят тези, които са в пещерите? Тоест имаме ли това отрицание на света, тази непрестанна молитва, това пълно обръщане към Бога? Понякога се  разказва за светците, че ако не се погрижиш за твоята храна, тогава Бог ще се погрижи за теб и имаме примери в житията, където Бог наистина пращал храна на подвижниците без да готвят, без да правят нещо. Те не готвили, но не защото спели по цял ден или защо им е тежало, а защото се молили по цял ден, защото техният ум, цялото им същество било погълнато в любовта към Бога и нямали време, не можели да се занимават с нищо земно, и оттук Бог се грижил за тях. Ако ние не готвим, защото нямаме време от клюките и разговорите със съседките, и казваме: "Бог каза да нямаме грижи! Значи - да нямаме грижи!", тогава Бог няма да се погрижи за нас, нали? Тези неща, които пише във въпросите, всички те са абсурдни, не са здрави. Не трябва нито да оставяме децата ни занемарени, защото искаме да подражаваме на монасите. Това са абсурдни, трагичкомични неща, но за съжаление и реални. Това е нещо, което наистина го срещаме, колкото и да ни изглежда смешно. Тоест твърде много пъти е налице липса на разсъдителност в църковни хора, които създават проблеми  по този начин.

Също така, когато усещаш, че нещо дразни мъжа ти, не трябва да го питаш: "Пречи ли  ти, че правя това?" Е, какво да ти каже? "Пречи ми!" Ако е малко чувствителен и той горкият, казва:  "Какво да ѝ кажа - да й кажа, че ми пречи?! Да не би да направя грях така?!" И го преглъща. "Не, не ме пречи". Хайде, тя го прави. "Другото пречи ли ти?" - "Е, не, не ми пречи". "Третото пречи ли ти? - Не ми пречи". И накрая какво става? Накрая човекът изригва и след това всичко му пречи - от началото до края. Защото не разбрахме, че той се е напрягал да приеме това, което жена му казвала. Затова трябва да разбереш другия, да знаеш неговите граници, не всичко наведнъж, а лека-полека, деликатно. Говоря за случаите, когато някой е женен. Там има обвързване, не можеш да правиш нищо сам, а вече сте  едно. Сега, ако са 20-25-30 годишни хора, там имат повече свобода, защото са пълнолетни хора и могат да определят начина на своя живот. Винаги ще изслушват -  и един, два, пет, сто пъти - мнението на своите родители. Длъжни са да го слушат и родителите имат всяко право да кажат мнението си на децата си, но нямат правото да го налагат насила. И децата, когато е нужно да отхвърлят дори мнението на родителя си, защото не е в съгласие с Евангелието, защото не искат да правят по една или друга причина това, което им казват родителите - те са свободни, когато са  пълнолетни - тогава това отхвърляне на тяхното мнение трябва да става колкото се може по-безболезнено, да не създаваме рани, а смирено, след като всичко бива предшествано от силна молитва, силна любов. Тоест да правим това, което зависи от нас. Св. ап. Павел казва: "братя, ако е възможно, бъдете в мир с всички". Виждате, и апостолът казва: "ако е възможно". Определени  пъти не е възможно. Щем - не щем, нямаме мир с всички. Защо? Не всички хора ни искат. Дразним ги, дразни ги Божието слово, някой ти казва: "Виж, аз от деня, в който ми изнасяш проповеди, не искам да те виждам пред мен!" Е, какво да ти сторя? Не мога да спра да говоря Божието слово. Не мога да говоря, това, което ти искаш. Може да ме мразиш, защото казвам това, което е правилно, но не мога да говоря това, което искаш. Не е позволено. Това обаче да става  винаги по много добър начин.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.