Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Между нас и вас зее голяма пропаст
Между нас и вас зее голяма пропаст Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Йоан Зизюлас   
Неделя, 05 Ноември 2017 06:40

митр. Йоан ЗизюласНай-голямата трагедия на съвременния богаташ, както чухме в Евангелския текст, най-болезненото и сериозно от мъченията на неговия собствен ад, била пропастта, която чувствал между себе си и Бога, между себе си и Лазар, когото презрял в своя земен живот. Защото пропастта, която отворила грехопадението на човека, е най-сериозният и голям проблем на човека, на цялото Божие творение. Бог създал света, за да бъде в общение с Него. Бог искал да въведе Своето творение в Божия живот, да го обожи и прослави. Но това трябвало да стане свободно и не било възможно насила да има блаженство, прославяне и обожение на творението. Той възложил това свободно решение на човека, който е микрокосмос, който обхваща в себе си цялото миротворение и съединява материалния и духовния свят, творението с Бога. Човекът обаче решил да не осъществи това общение и тогава пропастта между Бога и света се задълбочила.

Най-голямата трагедия за света е тази пропаст между Бога и света. Тази пропаст довела до смъртта, защото всъщност смъртта не е нищо друго, освен пропаст между хората, защото тя ги разделя, но и между елементите, които съставят самия човек, т.е. между душата и тялото. Тази пропаст на смъртта завладяла цялото творение и целия живот на хората. Господ дойде, за да преодолее тази пропаст чрез Своето Въплъщение и да съедини разделеното. Той донесе това единство между тварно и нетварно и преодоля пропастта, която грехът на човека създаде. Въпреки това свободата на човека, която продължава да съществува, поддържа тази пропаст. В живота ни съществува голяма и трайна пропаст между нас и Бога, но и между самите нас. Богаташът от днешната притча живял през целия си живот в голяма пропаст между самия него и бедния Лазар. Лазар бил до него, но тях ги деляла голяма и непреодолима пропаст. Богаташът не се трогвал от драмата, която преживявал бедния Лазар, който буквално живял до него, и по този начин той искал да поддържа пропастта, която отдалечава човека от Бога. Поддържайки тази пропаст, той срещнал смъртта, отнесъл тази пропаст със себе си и тя го преследва вечно. Той искал да се освободи, молил Авраам да изпрати хора при неговите роднини най-малкото да предадат посланието, че пропастта в този живот води до вечна пропаст, до безкрайна мъка, но това, т.е. преодоляването на пропастта след смъртта, вече не било възможно. И защо не било възможно? Защото, за да се преодолее тази пропаст, трябва да се упражни свободата ни и да поискаме да преодолеем тази пропаст.

В нашия земен живот ние можем да преодоляваме тези пропасти, защото имаме нашето тяло, свобода и време, в което можем да се покаем и да премахнем пропастите, които сме създали. Тази възможност не съществува след смъртта, когато всичко вече става непоправимо. Чрез смъртта на богаташа пропастта между него и Лазар станала вечна и завинаги непреодолима. Това е неговата най-голямата трагедия.

В Патерика, в разказите за подвижниците и пустинници има една история, която се отнася за св. Макарий Египетски, който, вървейки по пътя, намерил един череп и докосвайки го със своята тояга, го попитал: кой си ти? И черепът отвърнал: аз съм езически жрец, осъден в ада. И какво е състоянието там? Само едно ще ти кажа – всички сме привързани за гърбовете един към друг и не виждаме лицата един на други. Това е най-голямата наше мъчение – че не можем да видим лицето един другиму. В този живот ние обаче можем да видим лицата един на други, но когато отвръщаме лицето си от другия, това ще ни последва вечно, защото това е наш избор и Бог уважава нашия избор, уважава нашата свобода.

Скъпи братя, живеем в свят, в който индивидуализмът се е превърнал в идеал. Всеки гледа как ще си прекара хубаво в този живот, как ще развие собственото си щастие и е безразличен към нещастието на другия. Нима съвременната икономическа криза, през която минаваме в тази страна, не е резултат от тази пропаст, която съществува не само между богати и бедни, но и между всички нас? Пропаст, която не преодоляхме, както някога правихме в трудните моменти, които преживяхме ние, от най-старото поколение, с много лишения, но я преодоляхме, грижейки се един за друг, споделяйки нашата оскъдна храна с този, който нямаше. Нашата трагедия днес не е икономическата криза, а пропастта, която ни дели от другия, до такава степен, че в жилищния блок, в който живеем, не знаем кой е нашият съсед, не знаем да не би да има нужда от нещо – и не говоря за тези, които са още по-далеч, които са в страни, където гладуват и страдат от хиляди болести. Най-малкото да погледнем около нас, до нас, в съседния апартамент. Пропастта ужасно се е увеличила. Това означава, че вече предвкусваме ада. Това е адът, а не бедността и сиромашията. Лазар бил беден, но това не го обременило вечно, а го преодолял след смъртта си. Той, така да се каже, успял да реши своя икономически проблем. Ние дори да успеем да решим нашия икономически проблем, каква полза ще има от това, когато пропастта между нас ще ни преследва вечно?

Църквата е общност от светците, общност от хората, наше събрание. Виждате какво става в този момент: всички сме събрани на едно и също място. С други думи, поискахме поне за момент, за два-три часа да преодолеем пропастта, която ни дели. Това е Църквата. Затова единствената наша утеха в този живот е Църквата и най-вече св. Литургия, която ни събира в едно и също място, за да споделим една и съща храна, която е храната, която Сам Бог ни дава с Тялото и Кръвта на Неговия Син, да споделим хляба, нафората, да споделим нашите лица и радост. Това е единствената надежда на света. Нека прославим Бога, че съществува Църквата и тя ще помогне и винаги помага на хората, не да наситят своя глад, а да преодолеят пропастите помежду си. Затова нека всеки от нас положи максимално усилие да преодолее поне малките пропасти, които го делят от неговите ближни, от неговите врагове, от тези, които са му навредили, оклеветили, да преодолее пропастите и да се сприятели и състрадава на този, който няма и да сподели с него това, което има.

Нека ходим така в този живот, преодолявайки доколкото можем пропастите между нас. Тогава ще се окажем в царството Божие, където вече не съществува пропаст, а единство на всички в Бога. Моля се Господ да удостои всички нас с Неговото царство!

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.