Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Помисълът не е причина за осъждане, а причина за духовен венец
Помисълът не е причина за осъждане, а причина за духовен венец Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Петък, 28 Октомври 2016 19:20

митр. АтанасийКогато отиваме в храма, за да можем да стоим добре и със страх пред Бога, трябва да се подготвим за това, което отиваме да правим. Да се подготвяме, ако Литургията е на сутринта, от вечерта и с храната, и с това какво гледаме и какво правим. Не както казват някои: "Да, отче, излязохме в събота вечер, стояхме до един часа, но легнахме и отидохме на църква на другия ден." Е-е, много хубаво, много се радвам! И какво направи? Нима въпросът е да отидеш, да влезеш и да излезеш от храма? Въпросът е да отидеш просто на църква? Тоест отиваш там, за да си чекираш картата, както когато отиваш на работното място в офиса, да отбележиш присъствие пред Бога, т.е.:

"Заповядай, Господи, в църква съм! Какво искаш повече? Не Ти ли стига, че докато заспах в един часа от забавленията, станах  в осем? Тоест искаш и нещо повече?"

Сякаш Бог има много претенции от нас, стига Му, че отидохме! Така правим, но ако искаме да преживеем събитието на Църквата, трябва да разберем, че трябва да се подготвяме за св. Литургия, за това как ще застанем пред Бога на Литургията. И се подготвяме от вечерта и с това какво ядем, какво гледаме, какво говорим и какво слушаме. Целият ни живот трябва да има за средоточие Църквата, Евхаристията. Виждате, че в центъра на манастирите стои храмът, около него строим всички останали неща, които служат на нашия всекидневен живот - килии, кухня, архондарик, библиотеки, работилници, всичко около храма. Църквата не е в някой ъгъл. В миналото селата се строяха около храма, избирали най-хубавото място, построявали храма и след около него строели къщите и всичко останало.

Център на нашия живот трябва да е Църквата, Христос, Евхаристията, ако искаме да имаме духовни плодове.

Ако Църквата и Христос са странично дело, в някой ъгъл на живота ни и превръщаме това в хоби, както правим разни други неща, тогава непременно (ходенето на) Църквата ще се превърне във формално изпълняване на дълг. Трябва да ходим на църква. Тези много "трябва" са мъртви, трябва да ходиш на църква, трябва да правиш едно, трябва да правиш друго, но реално какво отражение има всичко това? Църквата има една причина, по която прави всички тези неща и тя е, че дава нещо на човека. Представете си да отидем в един ресторант и само да влизаме и излизаме. Е, ако влизаш и излизаш гладен, ще умреш от глад. Църквата е духовна гостилница. Тук има конкретна храна, Тялото и Кръвта Христови, които ни се дават като храна за вечен живот, Тело Христово приимите, Источника бессмертия вкусите, това пеем в  Църква. Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове. . . Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

Следователно, Църквата дава нещо на нас, дава Тялото и Кръвта Христови като храна и като питие. Защо? За опрощение на греховете. И какво означава това? Означава да живеем вечно с Христос, не когато умрем и след това, а от този живот, от този момент. Само Западът говори за спасение след смъртта. В Православната Църква това твърдение е смехотворно и еретично. Църквата спасява човека още в този час, ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение. Сега, в този час, в този момент, е ден на спасение за теб. Не когато умреш, не когато остарееш, а в този час. Как? Като влезеш в Църквата и вкусиш в нея Тялото и Кръвта Христови, оживотвориш се и разбереш, колко благ е Господ, че събитието на Христовото присъствие в Църквата е истинно и отвъд всяка човешка любов и очакване.

Така подготовката за нашето участие в св. Литургия е крайно необходима. И когато говорим за това да дойдем в Църквата, имам предвид най-вече да участваме в св. Евхаристия. Да, може да има дни, в които по-различни причини не можем да се причастяваме, факт е, де да имахме съвършенството да се причастяваме всеки път, когато ходим на Литурията, това е съвършеното, но някой човек дали поради, че духовникът му е казал така, дали по други причини, може да не е в състояние да се причастява всеки път. Макар и да не може да участва в събитието на св. Причастие, трябва и може да участва в събитието на Божията благодат, защото, когато извършваме св. Литургия, благодатта на Светия Дух се простира в това място и трябва, можем и е наложително да участваме в тази благодат. Как участваме в нея? Ако стоим добре, както казва дяконът, и когато казваме да стоим, имам предвид с внимание и със страх Божий.

Нека ви дам прост пример, за да разберете, че многото помисли, които имаме, не само не ни осъждат пред Бога, не само не са грях, а може да станат и причина за духовни венци.

В Патерика има следния разказ. Един монах-послушник отишъл вечерта пред килията на стареца си и почукал на вратата да вземе благословение, за да отиде да си почине. Както  правим в манастирите, след Малкото Повечерие и след като се поклоним на иконите в храма, пеейки, всички монаси вземаме благословение от игумена и всеки отива в килията си за молитва, за останалата духовна борба или за да почине.

Старецът попитал отвътре:

- Кой е?

Монах му отговорил. Старецът му казал:

- Изчакай малко!

Монахът чакал отвън стареца да му отвори. По Божие допущение старецът забравил, че монахът бил отвън, и се занимавал с неговите дела в килията, а след това легнал и заспал. Монахът чакал отвън. През нощта старецът видял във видение монаха отвън увенчан с духовни венци на благодат - с десет венеца. Събудил се и веднага си спомнил, че казал на този монах да чака. Отворил вратата, вече било сутрин и го намерил отвън да стои прав. Казал му:

- Отче!?

- Геронда, вчера почуках и ми казахте да чакам. И чакам.

- Добре, благословени, чака цяла нощ тук? Защо не отиде да си починеш, изморен си, цяла нощ да стоиш прав отвън?

- Чакам. Казахте ми да чакам и чакам.

- Добре, не си ли помисли да си тръгнеш?

- Наистина, геронда, десет пъти ме обезпокои помисълът: ама какво чакаш, след като той е вътре, спи, хърка, ето го, хърка, и спи. Забрави те!

Човешко е. Или дори дяволът може да му е вложил мисли срещу стареца. Ама каква е тази безчувственост? Той спи, а аз отвън чакам прав? Глупав ли си? Върви и се наспи! Той обаче не отишъл, а чакал отвън. Десет пъти помисълът го подразнил да си тръгне, осъждайки или роптаейки, или просто да си тръгне. Благодатта открила на стареца, че колкото пъти монахът бил борен и отблъснал помисъла, толкова пъти бил увенчан с венец.

Има много такива примери, ако четете Патерика, Евергетинос-а, ще видите, че е пълно с подобни истории със светци, които били борени яростно от помисли. Помисълът не е причина за осъждане, а причина за духовен венец. Светците като мъдри и будни, когато виждали, че нямат помисли, които да ги борят, съжалявали и казвали: ама какво става, Бог ни забрави? Нямаме война.   

Докато ние, ако имаме един помисъл, се наскърбяваме, защото имаме помисъл. Докато това е ценното, това е часът на печалбата. Затова ще стоим в църква независимо от това какви помисли имаме. Само трябва внимаваме и да ги презираме, така че да не влизат в сърцето ни и да ни пленяват. Но дори ако не можем да ги презрем и те ни пленят, тогава чрез молитвата, чрез Иисусовата молитва ще ги отблъскваме, помисълът ще удря, ще ударим и ние -  чрез молитвата. Това е причина за много духовни венци. Причина за благодат, това е причина Бог да ни възнагради. Също така, ако сме в църква, да знаем, че нашето присъствие в храма има причина, и тя е участието в Божията благодат, в тази жива енергия на Светия Дух, която е конкретна, определена, нещо, което прониква дълбоко в човешкото битие и има конкретни последици.

Също трябва да разберем, че Църквата прегръща целия човек и гледа на него като получил заповед да стане бог, като получил само една заповед - и тя е не е нито плодете се и множете се, както казват, нито да върши добри дела, нито да стане добър човек, а да стане бог по благодат, да стане храм на Светия Дух. Начинът - изборът е твой - можеш да правиш каквото искаш - да станеш мисионер, да се ожениш, да станеш сиропитател, да станеш пилот, каквото искаш. Ти избери какво ще правиш и освети професията си, живота си, кръсти го в целта - твоето  спасение. Но единственият и истинският успех е да придобием Христос, тогава сме успели, ако ще всичко останало да върви от зле към по-зле. Ако ще нашите финанси, учение и здравето да вървят от зле към по-зле. Няма значение - защото Христос е критерият за нашия успех или неуспех. Ако не позволим на Божията благодат да влезе в нас и Христос да живее в нас, тогава може станем велики и важни, но за съжаление резултатът ще бъде нашето умъртвяване и вечна смърт. . .

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.