Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Днес превръщат децата в тухли
Днес превръщат децата в тухли Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Събота, 22 Октомври 2016 07:01
brick wall and sad boy

"Намерил си грях? Грабни го, може и да не го намериш повторно!"

Днес какво казват: "Намерил си грях? Грабни го, може и да не го намериш повторно!". . . Въпросът не е в това. Бог може да проявява дълготърпение, това е капка спрямо морето на Божията любов, но тези неща ме забавят. Сякаш искам да отида в Спарта (т.е. да отида от София във Варна), но минавам през Комотини (Благоевград). Нека да мина и през Комотини (Благоевград). Ама в Спарта (Варна) трябва да отидеш, там искаш дълбоко в себе си. Ама лошо ли е да отидем и в Комотини (Благоевград)? Отиваме и в Комотини (Благоевград). Няма ли да отидем и в Турция? Отиваме и в Константинопол (Истанбул) да вземем малко пастърма. Да отидем и в Бурса. Така се забавяме и губим живота си. Това е проблемът, че животът е премерен, малък, не е голям.

Грехът лесно ни омотава

Не просто влизам в греха, а той лесно ни омотава. Грехът е това, което правим, за да се разсеем в нашата скука, да мине времето, както казват определени пъти. Човек слуша това и настръхва. Бре, накрая ще умреш, докато мине времето! Да мине времето. Кое време да мине? Твоето ли е? Друг ти го дава. "Хайде да мине времето, хайде да мине денят, да минат и годините", но годините минават и човек вижда някакви хора, които цял живот са се забавлявали, и го питаш какво ти остана? Какво ми остана. . . Нищо. Какво му е останало? Въпросът е да ти остава голяма мъдрост, знание, Божии дела. Дела, които времето не помръдва. Тук какво остава? "Да, прекарахме си добре!" И какво ще стане като си прекараш добре? Животинка си, добре си си прекарал. Животинките си прекарват добре. Но другият до теб умира! Другият до теб гасне! Ти си си прекарал добре? И дори го казваш? И не се смиряваш за това и да казваш: "Боже мой, Боже мой, благодаря Ти, че си прекарах добре!", а дори се гордееш, че благодарение на твоя акъл си си прекарал добре и си направил всичко, което е трябвало да направиш. И какво направи накрая? Глупости. Разни глупости, нима не правим това? Горките деца от Лицея, отиват на екскурзия и мислят, че на всяка цена трябва да се напият, и ако не повърнат от пиене, значи не са си прекарали добре. Защо да повърнеш? За да си прекараш добре? И останалите неща в хотела, които знаем. Защо ги направи и какво стана, като ги направи? Пръсна наляво-надясно това, което имаше? Това, което си? Тоест, ако не се напиеш и ако не повърнеш, няма ли да си разбрал дълбоко мъдростта на нещата и истината за Бога и човека? Колко изкривени неща правим!

Днес превръщат децата в тухли

Днес, особено днес – както и  в миналото - младите стават месо, и след като станат месо, идва голямата месомелачка, а те, бидейки  готови да стъпчат всичко за едно парче хляб, накрая не могат да жертват нищо за никого поради голямото си себелюбие. След това тези млади хора са готови да правиш с тях каквото искаш, те са като тухли за стената, както вземаш тухлата и я поставяш на стената. Днес превръщат децата в тухли. И ако попиташ младия човек защо правиш това нещо? Той ще ти каже: "Защото съм свободен!" Ама свободен ли си? Ти си окованик, роб си до последната част на ноктите и косите! Правиш каквото правят останалите, подражаваш им като животинче, потънал си до гушата в това, което всички правят и което трябва да направиш още по-зле от другия, за да си по-добър, да потънеш повече. Трябва да се напиеш седем пъти на ден, тогава си мъж! Не си мъж, ако се въздържиш и потърсиш смисъла на нещата, а когато се „разбиеш,” след като си прекараш перфектно. И ако се „разбиеш” напълно, още по–добре. Ние доведохме нашите деца до това състояние. Дълбоко в нас това бе и наша визия, на мнозина от нас и тя премина към децата. Гледаш тези млади хора, те са най-нещастните поколения в най-лошия момент, защото имаме и криза. По начина, по който израстват, сега те са напълно неспособни да направят елементарни неща. Виждам непрекъснато това, защото живея сред млади хора, това е моята професия, изживявам това всекидневно като мой личен проблем. Младите имат основни сфери в себе си, които са умъртвени. Разбирате ли? И единственото, което правят, е да живеят затънали до гушата в страстите, като едната страст ги подритва в другата. Като топки за пинг-понг, бидейки замаяни, защото не разбират нищо. Понякога казваш: "Спри!" Как ще бъде това дете на 30 години? Ще се нуждае от лекарства, ще му трябват антидепресанти, които да взема като бонбони. Извинявам се, че говоря така, но такива са нещата.

Разбира се, има и много добри млади хора,

мъченици са тези, които полагат усилие днес да се задълбочат, да намерят нещо по-духовно. Колко много Светият Дух се бори да намери място там. Разбира се, Бог ще даде възможности на това поколение и ще направи чудеса с някои от тях. В Откровението има един израз, който ми прави впечатление: "те са, които идат от голямата скръб" (Откр. 7:14). Коя ли ще бъде тази голяма скръб, от която ще идват? На тях ще се даде особена закрила, "те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца". Кои са тези? Да не би това да се всички тези поколения, които не свариха да вкусят малко истинска красота, малко по-дълбока светлина? Предават ги на интернет без никаква бариера и край! И това започва от 5-годишна възраст. "Вземи! Всичко! Давай! Детето да се научи!" Какво да се научи? Психологията знае, че за да може детето да се научи, е нужна голяма нежност и изключителна нежна тактика. Ако го хвърлиш в мръсотията на  злото, ще се разбие, няма да се научи. "Да имаме преживявания!" – така казват. Какви преживявания, след като преживяванията те смачкват. Познавам млади хора, които са на 22 години, които са загубили напълно своята свежест. Сякаш виждаш един 60- годишен човек, едно изморено същество.

Работещи институции, но разбити хора

Внимавайте, защото нашата епоха бърза изключително много и от всичко това не ни спасява нито индивидуализацията, нито философското умозрение, както казват някои несмислени люде, нито това да се затворим в себе си. Това са  проблеми, които съществуват навсякъде. Разликата с чужбина е, че там институциите работят, докато човекът е вътрешно разбит. Ако oтидете в Англия, ще установите, че вътрешно разбити хора издигат институцията много високо и всичко  работи. Но ако ги срещнете на лично равнище, виждаш едно тъмно нещо, което те ужасява и се дръпваш назад. С разбит живот, катастрофирали хора. Сега смятат за  проклети всички други, някога само Америка беше смятана за такава. Ближният е проклет. Чуваш някакви истории и ти идва да избягаш - от обикновени хора. Разбирате ли? Не се мамете с това, че икономиката може да работи в определени държави. При нас в Гърция вече няма институции, но това е друг огромен разговор, който ще ни отведе другаде, защото заедно с екзистенциалния срив се сриват и институциите, нашата страна е метафизична, тук падението на хората се вижда, в чужбина на пръв поглед не се вижда, но се вижда, веднага щом отидеш да живееш там. Там виждаш реално, че и на духовно и екзистенциално, както и на душевно равнище нещата са драматични.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.