Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Дяволът не понася да бъде презиран
Дяволът не понася да бъде презиран Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Понеделник, 17 Октомври 2016 15:06

митр. АтанасийПо време на Евхаристийния канон свещеникът възглася:

Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме. . .

С други думи, да стоим с благоговение и страх Божий.  На св. Литургия идваме всички, както сме, не носим маска, за да дойдем на Литургията. Не носим нашето добро "аз" на Литургията, а идваме тези, които сме, всеки носи своето "аз", нашето "аз" е един съсъд, който има някои добродетели и дарби, но и много грехове. Носим в нас и върху нас разпада на човешката персоналност поради грехопадението и прекъсването на връзката с Бога.

Когато идваме на църква, носим нашия ум, същият ум, който носим извън църква, носим същото тяло, което носим и извън църква, носим нашите страсти, желания, лоши помисли, всички тези неща ги носим навсякъде с нас. Затова не трябва да ни впечатлява толкова много, когато в църква по време на Литургията забелязваме от нашия вътрешен свят да изплува голяма нечистота. Аз ви казвам, че няма нито един човек, ако изключим Света Богородица и не знаем дали има и друг човек  от великите светци, които да не са имали никога  в себе си цялата тази нечистота на падналата човешка природа. Всички без изключение имаме страсти. И когато идваме на църква, на Литургия, имаме страсти. Възможно е да имаме лоши, нечисти, порочни, плътски, хулни, изкривени помисли, какво да кажа, най-безумният помисъл, най-срамният помисъл, най-поквареният, най-изопаченият. Възможно е да го имаме и то в часа на св. Литургия, дори когато се молим, и тогава едновременно може да се вмъкне някой нечист, хулен, срамен помисъл. Затова е нужно особено внимание. Трябва да знаете, че не е нещо необичайно, така наистина става с всички. Затова идваме на църква, да се изцелим от тази разбита, страстна и нечиста наша природа. Молим Бога да ни очисти, и този увещание  да стоим добре този смисъл има, да  стоим добре, да се вдигнем от тези страсти и да застанем пред Бога със страх Божий и благоговение. Страхът Божий не е психологически страх, а усещането за живия Бог пред нас. Трябва да знаем, че тези, нечисти, срамни помисли, които носим винаги и навсякъде с нас, не са причина да не ходим на църква, нито причина да ни обезсърчават от молитвата, нито причина дори да ни се наскърбяваме. Знаете, че този, който се наскърбява, че има помисли, той вече в една малка степен е понесъл поражение от помислите и дори подготвя почвата те все повече да се увеличат. Правилният подход към помислите, първият единствен правилен, най-традиционният подход на отците, е пълното тяхно презиране. Да не ги вземаме изобщо предвид, каквото и да става, колкото и мисли да имаме, колкото и да са зли и изопачени, абсурдни и странни и срамни, в никакъв случай човек не трябва да ги взема предвид, да се смущава или да събеседва с тях. Трябва да ги разглежда като нещо чуждо. И ако от самото начало се научи да презира помислите, тогава е постигнал ценна победа в духовния живот. Ако обаче  за съжаление започне да казва защо да мисля така и как е възможно да мисля така, след като съм в църква, и горко ми, да се моля, и имам срамни помисли, какво ще стане с мене - и започне да се тревожи и да скърби и да страда, тогава сякаш  е отворил една врата за изкушението постоянно да го бори този помисъл.

Знаете, че дяволът, понеже е крайният егоист, не понася едно нещо - презрението. Както става и с нас, виждате един егоист, когато отива и хули някой друг, ако човекът отсреща му отговори, макар и да е похулен, някъде в себе си чувства утеха: казах му, каза ми. Но ако не му отговори, презре го и се направи, че не чува, тогава егоистът започва да се вайка, не намира покой от това, че другият не му е отвърнал, че го е презрял и това е по-лоша плесница за него от това да му отговори, макар и с по-лоши думи, които сам той е изрекъл. Същото става и с дявола. Той не понася  едно нещо: когато човек го презира, когато не му отговаря, когато не го зачита, когато го смята за несъществуващ. Разбира се, смята ли го за несъществуващ? Не да смята, че не съществува и да прави всякакви грехове, а в смисъл, че каквото и да правиш, няма да промениш моя път, аз вярвам, кланям се и обичам Бога. Не ме интересува нищо от това, което казваш. Както и ние сме тук, навън минават коли, става шумотевица, чуваме крясъци, не ни интересува, непознати хора са, нямаме никаква връзка с тях. Каквото и да става навън, не ни интересува. Нито се притесняваме, че в този момент някой навън се кара, защото нямаме връзка с този човек. Същото трябва да мислим и по отношение на помислите. Нямаме никаква връзка с тези нечисти помисли, дори да се появяват от нас, нашето произволение е друго, нямаме връзка, не ги приемаме в нас. Не ги обичаме, не им симпатизираме, а ги презираме. Ако се научим така, тогава непременно сме постигнали главното, а то е, че не след дълго време тези помисли ще отслабнат и сами ще изчезнат. Но ако ги вземем предвид и започнем да се притесняваме, скърбим, съжаляваме, и дори така да се молим в онзи час, със страх, тогава вече подготвяме почвата за тяхното увеличаване. Когато човек има нечисти помисли, той трябва да ги прогонва, без да им отдава значение, да не си патим като този, който се паникьосва и започва да се моли както някои, които, когато пътуват в самолет,  самолетът започва да се тресе, те  казват Отче наш или Символа на вярата, защото във всеки момент самолетът може да падне. А-а-а, дойдоха помислите? Започваме да се молим (уплашено) или да правим  нещо друго ужасени, за да изчезнат помислите. Този начин, този страх, е една малък процеп, през който ще влязат помислите и ще се увеличат.

Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме означава да излезем и да се изкачим над облаците на нашата реалност, на нашата страстна реалност и да застанем с благоговение пред Бога. Означава още - преди сме произнесли Символа на вярата - да застанем добре в нашата вяра, да разберем, че вярата не е идеология, не е това, което казват много пъти, и за съжаление се чува понякога и от уста на богослови, т.е. тези, които учат богословие, че става въпрос за някакви прости догматически различия. И един простодушен човек казва: добре де, детенцето ми, сега за тези догми ли се карате?  И хората се разделиха, какво означава католици и протестанти и православни? Заради догмати, заради една идея? Тоест? Бихме били много безумни и достойни за оплакване, ако хората се разделяха и отците се бореха и жертваха, защото примерно  догматът за Света Троица е една идея. Добре, сега с идеи ли се занимаваме? Тоест нека и другият каже идеята си и ако е малко погрешна, какво стана? Догматът на вярата не е идея, не е идеология, а опит, и ако Църквата отхвърли своя опит, отхвърля своята идентичност. Тоест ако не вярваме правилно в Бога, в Отца, Сина и Светия Дух, в едната, свята, съборна и апостолска Църква, ако не изповядваме едното и единствено Кръщение, възкресението от мъртвите и не го очакваме и не сме съзнателни членове на Църквата, тогава нямаме живот и сме мъртви същества пред Бога.  

Затова възгласът да стоим добре, да стоим със страх след Символа на вярата съдържа и това увещание, този смисъл, да застанем с внимание, да опазим вярата, вярата не като идеология, а вярата като опит, като опит от нашето спасение, от живия Христос в сърцето ни, това е вярата на Църквата. Защото тази вяра непременно има отражение в нашия практически живот. Ако вярваме правилно, тогава постъпваме и правилно, ако вярваме погрешно, тогава  постъпваме  погрешно. Това са две неща напълно свързани помежду си. В Църквата непременно помагат и външните събития. Тоест как ще застанем добре и със страх ако например говорим в храма? Тогава няма да се помолим. Затова не се позволява да правим нищо друго в храма, нито една дума, не се позволява да седим сякаш сме в хола. Това го казах много пъти, това явление на местата за сядане, както казваме, съществува за щастие само в Гърция и Кипър. Тези от вас, които сте ходили в други православни страни, в Русия, България, Румъния, Сърбия, ще видите огромни църкви без места за сядане. Нямат нито един стол. Защо? Защото хората в храма не седят, а стоят прави. И стоят не десет минути, не един час,  а пет-шест, осем часа. Защо? Защото тези хора са се научили, че когато отиват в храма, отиват да се помолят, а когато се уморят да стоят, коленичат, и в храма виждаш тези православни християни прави или коленичили. А когато идват в Кипър и в Гърция и виждат столовете в редица, се изненадват и аз много съжалявам, защото допреди поради комунизма не ги оставяха да излязат в чужбина и останаха ограничени там. Сега милите излязоха и идват да видят нас, свободните православни християни, и какво да видят? В храмовете говорим, смеем се, бутаме се, търчим, да седим, те реално търкат очи и се питат - ама тези православни християни ли са? За тях това са непознати неща, напълно непознати. Добре, сега ги има, какво да правим. Най-малкото да знаем кога седим и ако седнеш, седни малко, две минути, стани, седни малко да си починеш, ако имаш проблем, и пак стани. Научи се да се молиш, ние не сме само ум, не правим йога в Църквата, да седим и да медитираме, в храма участва целият човек. Участват и тялото и душата и умът, молим се с цялото си същество - и телесно и интелектуално и духовно. Така е. По тази причина в храма правим и поклони, не стоим като отнесени, а се кръстим, кланяме се, правим поклони, покланяме се на Бога  дори телесно, до земята. Такова е нашето богослужение, целият човек участва в него.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.