Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Радвайте се на всичко, което ни обкръжава!
Радвайте се на всичко, което ни обкръжава! Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от св. Порфирий Кавсокаливит   
Понеделник, 26 Септември 2016 08:39
природа

Радвайте се на всичко, което ни обкръжава! Всичко ни поучава и води към Бога. Всичко около нас са капчици Божия любов – и одушевените, и неодушевените твари, и растенията, и животните, и птиците, и планините, и морето, и слънчевият залез, и звездното небе. Това са искрици любов, чрез които стигаме до голямата Любов, Христос. Цветята, например, има собствено очарование и ни поучават със своето дивно благоухание и величествената красота. Те ни говорят за Божията любов, като щедро разпръскват своето благоухание и красота върху грешници и праведници.

За да стане човек християнин, трябва да има поетична душа, трябва да стане поет. Христос не иска “груби” души до Себе Си. Християнинът е поет. Той е в поезията макар и само тогава, когато обича. Поетичните сърца усвояват любовта, носят я в себе си, прегръщат я и дълбоко я усещат.

Възползвайте се от хубавите моменти! Хубавите моменти предразполагат душата за молитва, правят я чувствителна, благородна, поетична. Станете рано, за да видите ярко червеното слънце, което изплува от морето като цар в пурпур. Когато сте въодушевени от някакъв красив пейзаж, от някоя църква, или нещо друго красиво, не спирайте дотам, а идете по-далеч, докато не стигнете до славословие за всичко, което е красиво, за да преживеете Най-Прекрасният. Всичко е свято – и морето, и къпането, и яденето... на всичко се радвайте! Всичко ни обогатява, всичко ни води към голямата Любов, всичко ни води към Христос.

Обръщайте внимание на всичко, което човек е сътворил – къщите, малките и големите сгради, градовете и селата, хората, тяхната култура и цивилизация. Питайте, допълнете вашите познания за всичко, не бъдете безразлични. Това помага по-дълбоко да изучавате Божиите чудеса. Всичко се превръща във възможност да се свържем с всички хора и твари. Всичко става причина за благодарение и молитва към Господа на всичко. Трябва да живеете във всичко, в природата, във всичко. Природата е тайнствено Евангелие. Но когато някой няма вътрешна благодат, природата не му принася никаква полза. Природата ни пробужда, но не може да ни заведе в рая.

Духоносецът, този, който има Духа в себе си, обръща внимание на всичко, покрай което минава. Целият е зрение, целият е обоняние. Всичките му сетива са живи, но са живи чрез Духа Божий. Той е друг човек. Всичко вижда и всичко чува. Вижда птиците, камъните, пеперудите... Когато минава отнякъде, всичко усеща около себе си, например някакъв аромат, който отнякъде го докосва. Той живее във всичко: в пеперудите, в пчелите.. Благодатта го прави внимателен. Той иска да бъде заедно с всичко, което съществува.

Ах, какво да ви кажа! Изпитах това, когато Божията благодат ме посети в Света Гора. Спомням си славея, който раздираше своето гърло сред дърветата, как свиваше назад своите крила, за да пее с по-голяма сила. Ах, ах, ах! Само да имах чашка с вода, та да му дам да пие всеки път, за да не търпи жажда... Защо славея раздира цялото си гърло? Защо? Ето, и той се радва на своето чуруликане, чувства това; затова  пее с цяло гърло.

Усещах огромно вдъхновение от птиченцата в гората. Идете някой път в Калисия да чуете славеите! И каменно сърце да имаш, ще се трогнеш! В този случай, как да не почувстваш, че си заедно с всички твари? Вглъбявайте се в целта на тяхното съществуване. Тази цел е вложена от техния Създател. Целенасочеността на творението показва величието на Бога и Неговия Промисъл. Към нас, хората, Божията цел се изразява по друг начин. Ние имаме свобода, имаме разум.

Един ден направих план за това място. Мислех да направя една цистерна между боровете и да поставя голям съд с два кубика вода, да го монтирам така, че да работи автоматично, като постоянно дава вода. Тогава славеите, които много обичат водата, ще дойдат, а също и мушиците и мухите...

Веднъж, докато още живеех в Калисия, се връщах в манастира, след като се бях възстановил от някаква болест. На пътя се появи госпожа Мария, овчарката, която ме взе на нейното магаре. По пътя я попитах:

- Госпожа Мария, какво става с всичките красоти - ливадите, цветовете, пеперудите, благоуханията, славеите?

- Нищо – отговори тя. - Нищо няма.

- Наистина? – казах ѝ. - Месец май е и да няма нищо?

- Нищо - отговори тя.

Скоро видяхме всички тези неща – цветята, благоуханията, пеперудите.

- Ех, госпожо Мария, сега какво ще кажеш?

- А, не съм им обърнала внимание!

Продължихме напред и стигнахме до едно място, наречено Платани. Славеите пееха с цяло гърло.

- Госпожо Мария, ти ме излъга!

- Не съм – отговори тя. - Изобщо не съм им обърнала внимание!

И аз в началото бях “груб”, не разбирах. По-късно Бог ми даде благодат. Тогава всичко се промени. Това стана, след като започнах да живея в послушание.

Сещам се за вкаменените дървета, стъблата, които видяхме в Митилини. Има и такива на петнайсет милиона години! Направиха ми много силно впечатление! И това е молитва – да гледаш вкаменелостите и да прославяш Божието величие.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.