Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Божието присъствие и човешката свобода
Божието присъствие и човешката свобода Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Неделя, 25 Септември 2016 06:23

отец Александър

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

„Бог винаги ми е помагал в решителни моменти от моя живот. ” „Каквото добро съм искал от Бога, винаги съм го получавал. ” „Зная, че Бог ме води в живота ми и никога не ме изоставя. “

Такива и други подобни признания нерядко чувам от мои енориаши и искрено се радвам с тях. Радвам се, че Бог ги е дарил с блаженството да почувстват Неговото окриляващо присъствие, да усетят благата Му, милваща и спасяваща десница, да Го имат винаги до себе си. Наистина блажени са тези, които от опит са разбрали, че не са сами в житейския си път, че Бог ги води и пази, насърчава и насочва, помага им и ги избавя. И това не са някакви специални Божии избраници, получили тайнствено откровение. Аз мисля, че всеки зрял и непредубеден човек има достатъчно фак­ти в живота си, които могат да получат логично и убедително обяс­нение само с Божията намеса. Тук не става дума единствено за успехи и изцеления, за ненадейна помощ и дошли изневиделица добри решения. В някои разочарования и несполуки, внезапно спо­летели ни беди и болести ние също можем да усетим строгата Божия десница, давайки си сметка, че в повечето случаи сами сме предизвикали тези нещастия с лекомисления си и греховен начин на живот.

Да. Божието присъствие и Божията намеса в природата и в живота на обществата и на отделния човек са безспорни. И точно поради това възниква и въпросът: щом Бог ни помага и предпазва – предупреждава и наказва; щом ни дарява с блага и милост- и ни лишава от тях, къде е мястото на свободната воля на човека в собствения му живот? Ковачи ли сме на съдбата си и доколко? Кои решения и постъпки са наш личен избор и кои – следствие на Божието промишляване за нас?

Зная, че по тези въпроси сме говорили и друг път, но бих желал да продължим темата. Още повече че тя е твърде сложна и дели­катна.

Бог е създал човека като психофизично същество и го е дарил със свободна воля, тоест дал му е право на избор. Но свободата на човека (на волята му) не е абсолютна. Ето това допълнение е твърде важно и трябва винаги да се помни. Мнозина изпускат то­ва уточнение и правят погрешния извод, че човек няма никаква свобода и Бог не ни е оставил право на избор. За да се спасим - разсъждават те – ние трябва да изпълним Божиите изисквания -нямаме друга възможност, нямаме друг избор. Същото е и с по-обикновените неща от живота: за да завършим училище или уни­верситет, трябва да вземем всички изпити; за да имаме средства за живот, трябва да се трудим здраво; за да се радваме на чести­ти старини, трябва да отгледаме деца и —особено! -да ги възпи­таме добре и пр. За всяка придобивка, материална или духовна, ние трябва да се трудим и да полагаме усилия – нямаме друг избор. За каква свобода можем да говорим тогава?

Погледнато на въпросите от такъв ъгъл, тези разсъждения изглеждат убедителни. Но гледната точка е неправилна. Оттук идва и неправилното заключение. Да, това е истина: Бог е отре­дил всичко да придобиваме с труд и усилие – това е основният и неотменим житейски закон. Няма резултат без труд, няма награ­да без усилия, няма възкресение без Голгота! Бог ни е дал даром живота и нашите качества и дарби, кодирани още при зачатието в генната ни природа. Това е Божият дар! Това не зависи от нас. Но оттук нататък какво ще правим с този духовен и физически капи­тал, ще го развиваме или загубим, ще го заровим ли в земята (вж. Притчата за талантите, Мат. 25:14-30) или ще го множим - това е наш избор и ние сме свободни да постъпим както намерим за добре. Той, всемогъщият Бог, не ни се меси в избора и не ни насилва за нищо. Но когато види, че сме избрали да се трудим и полагаме усилия в правилна посока, Той помага удивително бързо и мощно – особено ако работим в Негово име и смирено търсим помощта Му. „Бог дава, но в кошара не вкарва”, „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” и други подобни поговорки достатъчно ясно илюс­трират тази теза. Но да се твърди, че нямаме свобода, защото не можем да бъдем чисти и здрави без да поддържаме хигиената и здравето си; да се твърди, че нямаме свобода, защото не можем да придобием почтено нищо без да се потрудим; да се твърди, че нямаме свобода, тъй като не можем да влезем в Божието царст­во без съзнателни и непрестанни усилия, е напълно безсмислено и дори нахално. Не можем да оправдаваме леността си с предопре­деление, нито нерадението си – с фатализъм, а още по-малко ло­шотията си – с детерминизма (липсата на свобода).

Днешният евангелски разказ (Лука 5:1 -11) е чудесна илюстра­ция на взаимодействието между свободно действащият човек и насочващата и помагаща Божия десница. Симон можеше да не послуша Господа, но избра да Го послуша. В този избор се появя­ва неговата свобода, а в това, че Бог му посочва мястото, къде­то да хвърли мрежата, – Божията помощ. Ние всеки миг сме в ролята (положението) на Симон – Христовите съвети са в Еван­гелието. Дали ще се вслушаме в тях и ще ги изпълним – свободни сме да изберем. Само трябва да помним, че изборът е съдбоно­сен.

В творческите среди се твърди, че първият импулс, подтик или идея за дадена творба е от Бога. От Бога е първият стих на бъде­щата поема, първият мотив или тема на бъдещата соната и т. н. След това поетът или композиторът развиват тези първи мотиви, подсказани от Бога, и създават, според вдъхновението, труда и майсторството си своята творба. Всеки един от нас при раждане­то си е този първи стих, първа начална мелодия, първи Божи мо­тив, от който ще се развие бъдещата личност. И тя, като всяка творба, може да бъде слаба и посредствена, пошла и неприятна, но може да бъде поразително красива и чиста, задълбочена и зат­рогваща. Зависи от вдъхновението, труда и майсторството, които ще вложи създателят на творбата. Тази творба и този творец си ти, и аз, и той, и тя. Всеки един от нас създава и изгражда себе си (след като влезе в съзнателна възраст), развивайки даденото от Бога мъничко зрънце живот. Божият начален „материал” е винаги оригинален и неповторим. Нека се замислим какво изграждаме от него, тоест какво правим по себе си и със себе си.

Отговорността е изцяло наша.

Бог, по думите на един равин, няма да ни съди, че не сме стана­ли Моисейовци, но ще ни съди, че не сме станали това, което бих­ме могли да бъдем.

Божията намеса в света е безспорна, но тя не потиска, не уни­щожава свободната човешка воля. Свободата на човека не е аб­солютна (такава има само Бог), а относителна. Ние избираме какво да правим с живота и дарбите си; ние избираме да хвърлим ли мрежата или не и къде. Ако се вслушаме в Божиите съвети и сме направили добър избор, Бог насочва, но не се меси в избора ни. Всеки от нас е ковач на собствената си съдба, Бог само е поставил наковалнята и ни е дал чука.

Да бъдем внимателни и усърдни ковачи, за да изковем не само земното си щастие, но по великата Божия милост да получим и небесния венец.

източник: alashkov.wordpress.com

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.