Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Възпитанието на двата пола е възпитанието на любовта
Възпитанието на двата пола е възпитанието на любовта Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Сисанийски и Сиатистки митр. Павел   
Понеделник, 19 Септември 2016 10:11
митр. Павел

В юношеската възраст диалогът трябва да бъде първото, междинното последното нещо в цялата комуникация  – трябва да се научим да разговаряме с децата. Трябва да се научим да говорим за всичко, трябва да ги изслушваме, дори когато ни говорят неща, от които косата ни настръхва. Помислете нещо. Една майка казва на дъщеря си:

- Детето ми, аз съм твоя приятелка, каквото и да става с теб, нека разговаряме за това!

 Добре. Дъщерята се опитва да каже:

- Мамо, знаеш ли, харесва ми това момче!

- О-о-о, детенцето ми! Не става. . .

Чакай да ти го каже отново. . .

И така, имам предвид, че съществуват изключително много хубави неща, които човек може да каже на децата тук. Така диалогът ще помогне за преодоляването на останалите проблеми в юношеската възраст, които, от една страна, са пробуждането на  сексуалността, а от друга, откриването на другия пол. Разбира се, днес това пробуждане става много на по-ранна възраст, във всеки случай в даден момент младите осъзнават тази различност и там, където съществува различност, съществува склонност към изследване, да открия другия свят, който стои до мене и е непознат за мен. Естествено и тук, ако човек реално иска да се занимава с децата си, може да им помогне, като предварително ги подготви. Човек трябва да бъде готов да обясни на детето, че това, което става с него, не е нищо друго, освен функция на неговия пол и именно защото половете са различни, затова тази функция има много общи, но и различни елементи. Пак казвам - когато ние първи говорим на децата за тези неща, тогава те ще ни благодарят и ще ни се доверят в недоуменията, които се появяват в тях. Разбира се, тук не са нужни нито викове, нито заплахи, а знание и съзнание. На всеки един въпрос на детето човек може да отговори искрено, ясно и прозрачно. Разбира се, по много въпроси ние, родителите, сме объркани, ние имаме погрешни мнения. Какво да кажем на детето?  

Много важно е да дадем на детето възможност да се научи да цени своя пол, това, което е, но това възпитание включва не само неговата личност, а и другата личност, защото много пъти даваме на децата различно и погрешно възпитание. Не съществува отделно възпитание за момичетата и момчетата. Възпитанието е едно - разбирането и знанието на собственото аз, уважението и любовта. Спомням си, когато някога една голяма компания гимназисти обсъждаха разни въпроси. Разбира се, един от въпросите беше какви трябва да бъдат отношенията между момчетата и момичетата. Аз им казах нещо много просто. Връзката е една. Тя е любовта. Децата харесват тази дума. Оттук нататък обаче е важно да обясниш на детето какво означава любовта. Любовта има два основни елемента - уважението и цененето. Мога ли да ви обичам, ако не ви уважавам? Ако не ви ценя? Разбирате ли колко важно нещо е любовта? Да. Разбирате ли колко нечестно е да си играеш с тази реалност? Казах на децата: затова, госпожици и господа мои, научете се да обичате!

Възпитанието на любовта - това е възпитанието на двата пола. Разбира се, много пъти се появява един въпрос - въпросът за предбрачните връзки - и  човек по чудесен начин може да обясни на децата какво означава връзката между двама човека. Децата имат опитни преживявания. Къде? В самия техен дом. Много пъти, когато отивам в училище и децата ме питат какво е мнението на Църквата за предбрачните връзки, някои се усмихват. Лукаво бих казал. И аз започвам да им говоря какво учи Църквата. Обяснявам им, че това, което им казвам, го знаят много добре, защото са го преживели в техния дом. Зная, деца, че мнозина от вас са изпитали болка в самия ваш дом без обаче да знаете защо изпитвате болка. И така, сега аз ще ви кажа защо изпитвате болка! Защото вашите родители не са успели да се обикнат. И сега вие плащате цената. Там изчезват всички усмивки. Защото им говоря за неща, които знаят, които живеят и им казвам: нека ви обясня - знаеш ли защо изпитваш болка? Знаеш ли защо живееш това, което не искаш да живееш?

Веднъж отидох в едно училище, влязох в клас и казах:

- Деца, един поп влезе в клас, имате ли да му кажете нещо?

Един 15-годишен младеж вдигна ръка и гневно ми каза:

- Да, аз имам да ви кажа нещо! Преди няколко дена се разведоха родителите ми! Вие какво можете да ми кажете?

Аз му отговорих в същия тон:

- Имам какво да ти кажа! Първо, трябва да застанеш на нозете си! И второ, трябва да разбереш защо твоите родители те накараха днес да изпитваш болка, за да не накараш утре твоите собствени деца да изпитват болка!

Оттам започна двучасова дискусия с целия клас.

Въпросът е, че не говорим за определени неща на децата. Един юноша или девойка казва - харесва ми това момче! и дори казва, че е влюбена в него. Това е нещо много хубаво. Един ученик ме попита:

- Нима това е лошо, отче?

Аз отговорих:

- Напротив,  изключително хубаво е! Ти обаче рискуваш да го съсипеш!

- Аз?

- Да, ти. Ако внимаваш в него, ще остане хубаво. Ако не внимаваш, ще го съсипеш и ще страдаш за него.

Там човек може по чудесен начин да обясни на децата, че това, което Църквата учи – въздържанието, означава вярност към любовта. То е упражняване в любовта и преодоляване на егоизма. Можете ли да бъдете заедно, да се чувствате красиво, защото единият съществува в живота на другия без да имате интимни връзки? Младежите ще кажат - защо да нямаме? А ти готов ли си да имаш интимна връзка? Веднъж казах на един ученик:

– Я ми кажи, как гледаш на едно малко дете, като на нещо хубаво или грозно?

- Не, отче, то е нещо много хубаво!

- Можеш ли тогава да ми обясниш как едно дете може да се превърне в  кошмар? Кога става кошмар? Когато ти искаш да имаш връзка с една девойка и ако тя забременее, тогава радваш ли се на това?

Той ме гледаше.

- Я ми отговори! Виждаш ли, че това започва да се превръща в кошмар за тебе? Следователно, това означава, че още не е дошъл час да имаш такъв тип връзка. Защото тези връзки предполагат на първо място любовта, а ти още не си се научил да обичаш. И искаш ли да ти кажа нещо? Днес ми казваш – харесва ми еди-коя си! След една седмица идваш и ми казваш - харесва ми другата!  Внимавай, това не е лошо, но просто показва, че емоционално още не си узрял. Може ли да съществуват сериозни и отговорни връзки, когато в действителност още не сте узрели емоционално?

Също така е изключително важно човек да обясни на младите, че момчетата и момичетата имат различна душевност. Съответно мъжете и жените. Това какво означава? На практика означава, че не говорят един и същ език, че когато една девойка чувства, че обича един човек, това не означава, че същото става и с него. Защо? Не защото е лошо, а защото момчето емоционално узрява много по-късно.  Следователно много е важно да разбереш, че той не изпитва същите чувства и затова именно се огорчаваш, защото в даден момент той те изоставя. Затова разбираш ли колко погрешно би било да създадеш сериозна връзка с някой, който още не е изяснил в себе си какво иска?

Човек може да говори за всички тези неща, разбира се, защото трябва да говорим за всичко. Дори в случай, че ученикът ти каже, добре, разбирам това, което говориш, но аз ще взема презерватив! Обаче и в този случай вредата, която рискува да понесе, е още по-сериозна. Защото именно там се проявяват тези неща, които децата живеят в своето семейство. Защото, детето ми, ако се научиш в понеделник да имаш връзка с една, във вторник с друга, в сряда с трета, това, което ще спечелиш, знаеш ли какво ще бъде? Една духовна инвалидност. Ще станеш неспособен да обикнеш. И понеже ще бъдеш  духовен инвалид, утре ще се ожениш без да обичаш и собствените си деца ще направиш нещастни. Същото може да каже човек и на една девойка, за да ѝ помогне реално да разбере определени неща.

Сещам се за една девойка, която ми каза, че има 8-месечна връзка и приятелят ѝ я натискал да пристъпят към сексуална връзка. Тя потърси моето мнение. Аз я попитах:

– Какво мислиш, че чувства този младеж към тебе?

Тя каза:

- Смятам, че ме обича!

Аз ѝ отвърнах директно:

- Не те обича!

- И как стигнахте до това заключение?

- Просто времето е много кратко, детето ми, за един мъж в тази възраст да узрее емоционално и да те обича. Настоявай малко повече и ще разбереш, че съм бил прав.

Наистина след известно време тя дойде при мене и ми каза:

- Знаете ли, понеже не се съгласих да напреднем в нашите отношения, той си тръгна!

Казах ѝ:

- Тръгна си, защото не те обичаше. И добре, че го разбра преди да изпиташ болка!

Аз никога нямах затруднение, разговаряйки с децата и отговаряйки на техните въпроси, да им обясня как и защо и защото. Какво означава сексуалността? Тя означава възможността чрез взаимната любов между двата човека да се появи нов живот. Това не е обикновена употреба на тела. Тялото на всеки един има възможност, давайки на другия това, което има, да съ-твори. Как можеш да се отнасяш толкова лекомислено към нещо толкова сериозно? Затова, ако провокираме в децата уважението към другия, и ако от друга страна не сме - Не! Не дружи изобщо!, защото трябва да кажем, че и ние много пъти като Църква най-малкото в миналото направихме изключително големи грешки по тези въпроси. Просто трябва да ги научим на отговорно отношение.

Завчера говорих на един лагер с деца и точно това беше темата. Какво е позицията на Църквата относно връзките между двата пола. Аз казах: позицията е много проста и ясна. Ще се научиш да обичаш. Защото любовта е пълнотата на връзката, пълнотата на живота и красотата на живота. Защо страдаме? Защото не обичаме. Защото не сме се научили да обичаме. Кое се противи на любовта? Егоизмът. Вижте, когато човек говори на децата, когато им говори правилно, те не се затрудняват да бъдат искрени. Когато казваш на детето – детето ми, обичаш ли девойката, която обичаш, или просто искаш да имаш някакво преживяване? То ми казва - не, не я обичам. Тогава честно ли е това, което правиш?

Следователно, трябва да имаш  отговорност в живота си.

Много пъти децата питат - отче, защо това да е грях? А-а-а- казвам - много хубава дума, само дето не я знаете! Какво ще рече грях (αμαρτία)? Глаголът αμαρτάνω означава не постигам целта. Знаеш ли защо е грях? След както го знаеш по-добре от мене. Защото създаваш неуспешни, т.е. провалени връзки. Не водят там, където искаш. Тоест до любов, щастие. И разбира се, децата знаят и нещо друго и ясно им го казвам - я ми кажете, деца, съпрузите днес се развеждат, защото нямат сексуални връзки, или защото нямат любов помежду си? Те казват- защото нямат любов. Я колко хубаво знаете! Затова, ако се интересувате само от връзките, никога няма да стигнете до любовта.

Изключително неща много можем да кажем на децата по всички тези теми. Нека не се колебаем да говорим ясно и отговорно. Без да създаваме страхове у тях или - нещо, което правим с по-малки деца - да използваме Бога като плашило. Бог ще те накаже, ще ти покаже! Защото Бог реално е любов и е неизменен в това. И ако търсим нещо във връзката с Бога, то е именно да се засадим в тази любов и да се отнасяме към всички и всичко с тази любов.

Ще завършва с това, че всички тези неща, които ви казвам, съм ги живял и изпитал с децата. Ще ми кажете – нима децата слушат всичко и го приемат? Не, разбира се. Но кое е важното? Важното е, че когато детето се проваля, вече знае защо се проваля. И от друга страна, никой не може да отнеме свобода на другия, но е важно детето да знае, че съществува някой, който го обича, който му говори с любов и истина, така че, когато утре стигне до безизходица, да може да се  върне обратно.

Много е важно децата да живеят в Църквата. Много 40-годишни и по-възрастни хора идват и ми казват - отче, какво ли не бих дал, за да се върна в детските си години! Когато го попитам, какво имаш предвид, той казва - тогава, когато ходихме на църква, в неделното училище, като се обличахме като попчета, ходихме на лагери. Това са единствените хубави години, които имам в живота си.

Но внимавайте, те не са само най-хубавите, а и тези, които са го накарали да се върне обратно. Знаете ли какво ще стане, когато днешните деца нямат такива преживявания? Когато стигнат до трудности, които ги карат да се връщат назад? Може да стигнат до самоубийство. Това, което ви казвам, не е крайност. В Гърция често пазим като запечатана със седем печата тайна статистиката за младежките самоубийства. Наскоро в един вестник се опитаха да пишат нещо и да покажат, че съществува проблем. Това го виждате днес, виждате го в масовото разпространение на наркотиците. Защо децата вземат наркотици? Да ви кажа ли какво ми каза едно дете - кажете ми вие защо да не вземам? Нищо не очаквам, на нищо не се надявам! Единственото ми удоволствие е когато си бия инжекцията и се отпускам. . .

И това са деца от всякакви семейства. Днес има деца, които вземат диплома и отиват във вилата на родителите си, за да си слагат хероин. Защо? Защото нямат смисъл в техния живот. Затова смятам, че начинът, по който днес отговорните за това лица се опитват да излекуват децата от наркотиците, е погрешен, защото не дава резултати. Излекуването от наркотиците не означава упражняване на волята, а придаването на смисъл в живота на човека. Защото, какво става, когато нямаш нещо, което да осмисля твоя живот, и това е именно голямата тема в семейството днес. Какво предлага човек на израстващото дете? Кои са идеалите, които го крепят? Какъв  жизнен смисъл му даваме? Понеже не съществува жизнен смисъл, понеже най-малко в Гърция единственото, с което образователната система не се занимава, са самите деца, затова възрастта на употребяващите наркотици постоянно пада. Имах трагичната привилегия да напиша статия в един вестник, когато преди доста години се появи първият случай на употреба на наркотици  в училища. Тогава се водеха дискусии във вестниците, в медиите, изказваха се един купи специалисти. Аз написах нещо  и казах – наистина ли се обезпокоихте, господа? Ама, какво друго правихте цяло десетилетие, освен да громите всички укрепления, които щяха да възпрепятстват влизането на наркотиците в училище? След като прокарахте пътя, сега се гордейте с делото си! Оттук нататък - това писах тогава -  наркотиците ще влязат в училищата и ще станат главен елемент в техния живот. Нима не стана така? И продължава да става? Защо? Поради причината, която чухте.

Веднъж в една беседа, казах, съдейки от града, в който пребивавам: я си направете труда и вървете  в полунощ  на железопътна спирка за Атина и останете малко, тъй като по това време се връща влакът от Атина. Ще видите от влака да слизат ученици с раници на гърба. Знаете ли кои са тези ученици? Те са тръгнали сутринта да отидат на училище, и след това са хванали влака и са отишли в Мениди (община в Атина) да си купят наркотици и сега се връщат. Това е реалността. Затова е много важно духовно да укрепиш детето и да го накараш да няма нужда от наркотици. Това какви мерки трябва да вземе държавата е друг въпрос. Но как ще укрепиш едно дете, за да не се нуждае от тях? Това вече е въпрос на възпитание и предполага да познавам детето, на което искам да дам възпитание, както и посоката, в която искам го заведа. Децата се нуждаят от истина и любов, но не само на думи, а  във  всекидневната реалност. . .

превод: Константин Константинов, публикувано и сп. Свет, бр. 6, 2015 г.

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.