Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Търсеха канабис.. и намериха Бога
Търсеха канабис.. и намериха Бога Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Вторник, 13 Септември 2016 11:40

митр. АтанасийВ Църквата развиваме връзка с Бога

Огромната разлика между Църквата и всяка идеология и религия е, че в Църквата развиваме връзка с Бога. Затова Църквата не е религия, не е идеология, защото Църквата не преподава на човека някакъв метод, съвкупност от религиозни вярвания, а го научава, не да вярва в Бога, това е урок от детската за градина (а да обича Бога), не е нужно да ти го казва Църквата, всички вярват в Бога, в Писанието се казва, че само безумец рече няма Бог. Всички други казват, че съществува. Божествата и идолите може са твърде много, но поне хората вярват, че има някакъв Бог. Едни Го наричат висша сила, други хиляди неща. Но Бог в Църквата е конкретен, Иисус Христос и ние сме призвани да развием връзка на любов с Него, да Го обикнем, и всичко, което правим, има за цел любовта към Христос. Както и всичко, което Христос направил, имало за цел да ни помогне да Го обикнем. Христос направил всичко за нас, и цялото миросъздание е станало за човека, с крайна цел той да вземе повод от всичко това да обича Бога.

Когато човек влезе в духовния живот, едно от първите опитни преживявания, които има, е, че разбира великата любов на Бога към него. Първо на първо вижда Бог да присъства във всички етапи на неговия живот. След това, вижда, че Бог е направил всичко за човека. Затова отците казват, че първото съзерцание, първото опитно преживяване на молитвата, на чистата молитва е знанието на съществуващите твари, за което говори св. Василий Велики и други отци. Тоест човек разбира и усеща, че Бог е направил цялото миросъздание, целия свят, с една и единствена цел - да помогне на човека да Го доближи и да Го обикне. Както един добър баща, един богат баща, който има толкова голяма любов към децата си и семейството си, прави хубав дом и слага вътре всичко - прави го толкова хубав, подреден, с всичко вътре, като знак на своята голяма любов към децата, така че те, виждайки неговата готовност, любочестие и обич, да го обикнат още повече. И Бог това прави. Той създал всички тези неща, за да ни трогне. Не за да ни изнуди, а за да трогне нашето сърце и да Го обикнем.

Затова и нашето отдалечаване от живота сред природата има последствия и върху нашия духовен живот. Ако живееш сред панелни блокове, за какво да благодариш на Бога? Благодаря Ти, Боже, че виждам блоковете, които построихме? Или за вредните изпарения, които дишаме ден и нощ?

 

В Църквата не е достатъчно да вярваме

Когато обаче човек живее сред природата, тя го научава на изключително много неща и му помага. Но, добре, да речем, че сме хора, израснали в градове, какво да правим? Можем от твърде много неща да проумеем тази велика Божия любов. И разбираме, че в Църквата не е достатъчно да вярваме, изобщо не е достатъчно, и дори много пъти е и крайно опасно, тези хора, които само вярват, са религиозните - те са най-опасният тип, защото са хора, които правят от Църквата теория и вярват в тази теория, но никога не са развили лична връзка с Христос. Затова и тази теория става опасна за тях, само да засегне техния дом, семейство, тях самите, веднага стават зверове и казват: Да, вярвам в Бога! Вярвам в Бога, но виж, Бог в дома Си и аз в дома си! Не искам Бога в краката ми! Не в дома ми! Да ми се бърка в семейството и да ми грабне някое дете! Не!

Признавам, че в случаите, когато се родители противиха, тъй като техните деца решиха да последват Христос по един по-особен начин в своята свобода (т.е. да станат монаси или свещеници), тези, които се възпротивиха най-насилствено и лошо, никога не бяха атеистите, а религиозните хора. Тези, които държаха  Христос като нещо сладко на рафта - когато ми е нужно, го сервираме в една чинийка, но после го оставям на рафта. Да не посмее да се набърка в живота ми, в краката ми, в семейството ми! Защото те никога, никога, не са имали връзка с Богочовека. Никога не са Го обикнали, никога не са разбрали, че в Църквата не съм последовател на една идеология, а съм човек, който обичам Христос и имам лична връзка с Него. Както обичам моя най-добър приятел, и много повече, както обичам, какво да кажа, - св. Йоан Лествичник казва както двама лудо влюбени, между които има луда любов, такава е душата, която обича Бога, тя не може да се отдели от Бога. Затова не можеш да кажеш на един човек, който има такава любов към Бога - знаеш ли, не е нужно да правиш това нещо. Умът му не може да го побере. Тоест кажи на един човек, който обича изключително силно една девойка, иска да се ожени за нея и е влюбен в пределна степен: добре, можеш да вярваш, че тази девойка съществува, можеш да ѝ казваш "Добър ден!", "Лека нощ!" да ѝ се обадиш по телефона, но не е нужно нищо повече - ти в твоя дом, тя в нейния. Той не може да направи това - и да искаш да го убедиш, не може. Любовта е толкова свръх логиката на човека, че той не може да си наложи това. Предпочита да умре, отколкото да се отдели от лицето, което обича. Любовта на към Бога е несравнимо по-голяма. Затова св. ап. Павел казва - кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Кой може да ни отдели от любовта Христова?- нито смърт, нито бъдеще, нито настояще, нито Ангели, нито Архангели, нищо не може да ни отдели от Христовата любов. Защо? Нима св. ап. Павел и светците обичали една идея? Ама биха били малоумни, ако обичаха една идея и идеология. Кой човек обича една идеология? Кой човек може да се влюби в една идеология? - освен ако не е болен.  Ако си болен и се нуждаеш от лекар, можеш да се влюбиш в една идеология и да си фантазираш идеологията. Не знам дали има такива болести от психиатрично естество.

 

"Не говори за св. Алексий, човек Божий!"

Човек обаче обича същностно и чувства, че има опитно любовно преживяване с едно  лице - никога с една идея, никога с един предмет, а с една личност. Именно Църквата говори за тази личност - личността на Иисус Христос, Който ни зове да Го обикнем. Ако не разберем това в нашия живот, винаги ще бъдем хора, които никога няма да разберем нищо от Църквата. Може да ходим  на църква ден и нощ, може да четем Евангелието, да правим хиляди неща, но няма да разберем какво точно ни донесе Христос - ако не разберем, че тази личност на Иисус Христос има огромно значение. Образно казано Христос дойде в света, не за да ни даде едно учение, евангелското учение, нито да ни донесе една книга, която се казва Евангелие, а да ни донесе Себе Си и да ни даде Себе Си, за да можем да се съединяваме с Него и да имаме неразривна връзка с Него. Ако не разберем това, никога няма да можем да разберем никой светец. Днес празнуваме паметта на св. Алексей, Човек Божий. Излъгах се вчера да кажа за него на едно място. След това дойде  някой и ми каза - знаеш ли, внимавай, защото сега не е време да говориш за св. Алексей. Защо? Св. Алексей каква връзка има с това време? Ами знаеш, че св. Алексей бил човек, който напуснал майка си и баща си, живял в една стаичка близо до тях, те плакали и 20 години правил това. Е, аз какво съм виновен, че св. Алексей преди 17 века направил това - аз ли му казах да го направи? Аз не съм съществувал преди 17 века. Не, не е че ти си му казал, но не го казвай. . .

Ако Църквата няма светците пред себе си – и не говори за тях - това ще бъде шизофрения. Не говори за преп. Алексей, човек Божий. Добре, за кой да говоря? Намерете ми един светец, който бил така... говори примерно за св. Константин, че бил цар и т.н. или някой, който е водил хубав живот. . . Другите да ги изхвърлим, да ги заключим в скрина, да не би случайно да излязат оттам.  Аз казвам: ама какво говориш,  има и „по-лоши” светци от преп. Алексей. Преп. Алексей какво направил? Малко неща. А другите, които се правили на безумни? Няма да ви разказвам, но прочетете житието на някой светец, юродив за Христа, за да видите две неща - свободата на Божиите човеци, преодолявайки законите, и, второ, величието на Божията любов, която е висшият закон на живота за всеки човек.

И тъй, ако ние сме хора на идеологията, на религията, никога няма да разберем абсолютно нищо. Нито светците ще разбираме, ще ги смятаме, както казваме - св. Неофит Затворник бил много велик светец. Защо?  Написал много съчинения. А-а. Друго? Ако не беше написал?  Написал и исторически бележки за неговата епоха, за лунното затъмнение през онази епоха и някакви земетресения. Хубаво. И ако не беше написал всичко това, нямаше ли да бъде велик светец? В какво се състои величието на светостта му? В това, че е написал тези неща, или в това, че обикнал Христос с цялото си същество? Светът именно това не може да разбере. Защо? Не толкова хората са виновни, а навярно донякъде сме виновни ние, защото винаги, не винаги, но през един период  духовността се предлагаше посредством логически дадености. Логиката никога не може да разбере даденостите на духовния живот. Не защото духовният живот е паралогичен, а защото е свръхлогичен. Както с хладната логика не можеш да разбереш как майката обича детето си, как един човек обича другия, как Христос ни зове да умрем за другия човек и да обичаме враговете си. Има неща, които са свръхлогични. Любовта не може да влезе в логиката. С логиката се съчетава човек, само когато престане да обича... Ако минеш 30-35 години, не чакай гръмка любов. Трябва да имаш един списък, пълен с дадености, да го попълниш, и ако преобладават тези това да се ожениш, ожени се! Един млад човек, който има в себе си други дадености, ще постъпи по чувства, с чувствата на тази любов.

Това, което искам да кажа и постоянно го повтарям, е, че всички ние в Църквата, и вие, които идвате и искате да чуете някои неща, трябва да разберем много добре, че Църквата не ни дава учение, а ни дава една личност- Христос, Който ни зове да обикнем абсолютно. Учението на Църквата е методът, който ще ни помогне да се избавим от всичко, което ни пречи да  обичаме тази личност. А грехът е всяко нещо, което ни пречи да обикнем Бога.

Питате дали трябва да разберем това, за да го почувстваме? Дали това трябва да го разберем или трябва да го почувстваме? Ако го разберем, ще го почувстваме. И ако го почувстваме, ще го разберем... и намери му сега края.

 

Търсеха канабис.. и намериха Бога

Това са двете страни на на монета. Например трябва да се оженя. Има два начина - или с емоционални дадености, или с логически дадености. Тоест обичам една девойка, влюбвам се и не ме интересува нито дали има пари, нито каквато и да е, за мен е идеалното лице, отивам, женя се и не се питам нищо. При другия начин държа анкетната карта и поставям всички въпроси, ако минеш изпита, добре, женим се. Отново се женя. Въпросът и в единия, и в другия случай, е в брака да запазиш и да развиеш правилно любовта. Много хора влязоха в Църквата, след като първо се убедиха с логически аргументи. Други - защото почувствали тази Божия любов и не ги  интересувало да се убедят с логически доводи. Тяхното преживяване на любовта към Бога било толкова силно, че нямали въпроси. Други влезли случайно, защото нещо им харесало - станали приятели с някой друг църковен човек -  отиваме ли на църква? Отиваме. Други - сещам се за едни млад човек, когато се върнах от Света Гора, и бяхме малко монаси тогава, носеха ни много сладки работи в манастира, слагахме ги след бдението и поклонниците ги ядяха. Един млад човек, който беше завършил в САЩ, идваше в манастира към края на св. Литургия, и след това сядаше и не си тръгваше. Бре, детето ми, какво правиш? Той каза: виж, аз не идвам тук за Бога, а ми харесва вашата компания. Седим тук в полунощ, разговаряме! Ама детето ми, тук парти ли ще правим? Добре, сладкишите са за хора, кой ще ги яде толкова много, една почерпка е! Това обаче  го вкара в Църквата. Впоследствие той разви много здрава връзка с Бога. Друг влиза в Църквата посредством някакъв проблем, разболява се, мисли, че е болен, чувства своето безсилие, втурва се при Бога, след това оздравява, преодолява онова безсилие, но получава опит от Бога. Друг чрез това да почувства, че е направил някакъв грях. Видях много хора, които влязоха в Църквата, когато станаха родители. Твърде много хора, най-вече мъже, това направи ми впечатление. Когато им се роди първото дете, това  бе толкова велико събитие в живота им, че ги накара да почувстват нуждата от Божието присъствие в тяхното семейство, в себе си, разбраха връзката на Бога с тях - на Бога като Баща с тях като Негови деца, и след това тяхната връзка като бащи с тяхното дете.

По много и различни причини човек може да доближи Бога. Въпросът е чрез всичко това той да развие здрава връзка. Не можеш да кажеш на човека - знаеш ли, понеже не дойде отначало в Църквата от любов, сега излез навън!

Има различни случаи, чрез които човек придобива опит от Бога и не можеш да отхвърлиш нито един човек. Аз се запознах на Света Гора с млади хора, които дойдоха там да засадят канабис - чули, че Света Гора е огромна територия, където има хубави езера. Възможност! Търсеха канабис, и намериха Бога!

Запознах се с млади хора, които дойдоха с цел да вземат свой роднина оттам. Дойде единият брат да става монах, но другият брат дойде гневен да го вземе и да го изкара оттам, но накрая остана и той. Имахме много такива случаи. Когато бях студент, в нашия квартал имаше някои деца, които играеха футбол. Така се сприятелихме, бяхме деца от гимназията. С едно от тези деца разговаряхме по-често. В един момент момчето реши да отиде на Света Гора. Бре, Лефтери, стой, чакай да завършиш училище и тогава. Не! Без да ми каже нищо един ден той изчезна. Намерил един светогорски монах някъде и го питал: да дойда ли с теб? Ела! Вземи автобуса, светогорци не се подвластни на закони.. Малкият отишъл. Вечерта звънна телефонът у дома. Кой звъни? Брат му, лекар.

- Какво има?

Искаше да дойде да ме пребие.

- Бре, не зная къде е брат ти, не го видях, не го чух.

Викове и крясъци. Върви, Света Гора  далеч ли е? Върви, не е далеч. Добре. Къде е? В манастира Григориу.

Лекарят отиде и... остана.  Сега и двамата са там -  йеромонаси: Нестор и Димитрий.

Той отишъл с лоша цел - ядосан, гневен. Но отиде и остана.  Сам поискал това. . .

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.