Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Как да говорим на децата за Бога (първа част)
Как да говорим на децата за Бога (първа част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Вторник, 16 Август 2016 21:19

отец АндреасОтносно катехизацията на децата

Не трябва да се правим на много умни, да  казваме трудни неща и  да объркваме детето, а да му говорим ясно. От друга страна, трябва да слизаме на неговото равнище, да чувстваме другия къде се намира. Когато той е в младенческо състояние на духа, аз не мога да му говоря за висши неща и висше богословие, когато той не знае да дори как да се прекръсти. Не мога да искам от едно дете неща, които са за по-големи, докато то още не знае духовната  азбука.

Много е важно катехизацията да вдъхнови в децата такъв нрав, че да обикнат Бога, но да Го обикнат по техен личен начин, където Той да стане тяхно преживяване, а не просто да им наложим нещо отгоре. Разбирате това - въпросът не е да наложиш на другия нещо, което да прави за няколко дена, да бъде добро дете, да го навиеш като часовник, който работи, да го гледаш и да се хвалиш с него, а това да стане негово лично преживяване и притежание. Трудното е как думите от ушите ще слязат в сърцето, ще влязат в кръвта и ще станат неговото лично притежание, ще станат негова кръв, негов живот.

Както се казва в онази китайска поговорка, ако искаш твоето дете да яде (само) един ден - дай му една пържена рибка, ако искаш да яде цял живот, научи го да лови риба. И ако го научиш да лови риба, където и да се окаже, и без теб в живота, и без теб през цялото време до него, ще може да лови риба и да живее. Мисля, че една такава катехизация е успешна. Тази, която дава на другия вдъхновение - и любов - за лична връзка с Христос, така че ако детето ти от Крит отиде да учи в друг град, в друга  страна, самичко да си навие будилника сутринта в неделя и да каже: ще отида на църква! И без майка ми до мен да ме побутва, да се обажда по телефона, да удря, да крещи и да ми казва: стани да отидеш на църква!

Това е успехът. Какво прави детето, когато си тръгне от теб и от мене, и от тясната среда, която е внимателната среда на парника. Но ние не създаваме деца от парника, защото те трябва да излязат в живота, който не е парник, а е тежък, хладен, труден. Ти научи ли детето ти да прави такива неща? Това е делото на катехизацията.

Това, което правиш спрямо твоето дете, дали го вдъхновява в живота или просто му налагаш определени неща? Ако му налагаш нещо, докато детето стане на 15-17 години ще ти угажда - и от любочестие, и от любов, но го прави и малко формално. Когато не вижда тези неща около себе си, когато липсват от домашната атмосфера, а са само в думите, когато учителят-катехизатор не ги  излъчва на лицето си, а само ги говори с уста, детето не се убеждава, прави формално нещата и след това си казва:  когато порасна, ще имам  свой избор, ще правя това, което ми харесва. Защо? Защото не сме му дали един Христос, Който лично да му хареса, определени пъти не му дадохме един благ Христос, а достатъчно угнетяващ, формален Христос, Христос на формите, повърхността, мнимостта, добрите обноски и доброто поведение, което обаче не докосва детското  сърце.

Много важна роля играе това какво вижда детето

Когато ходих на неделно училище, имахме един учител, който ни говореше хубави неща. Веднъж се връщах у дома в Атина с автобус. Когато минах през Перистери (предградие на Атина), където живеех, там имаше кино, внезапно видях по улицата да върви нашият учител. Той се прибираше у дома. Аз живеех малко по-надолу. Автобусът се движеше и какво направих? Станах от седалката и отидох на задното стъкло да видя какво ще направи.  Видях го да минава пред киното и докато киното беше до него, той гледаше напред, а не с любопитство какво има тук и там. Тогава казвахме, че в киното може да има нещо, което не трябва да видиш и т.н. Аз си казвах - я, да видя дали прави това, което казва? Бях много любопитен. Казвах си: ако го видя да гледа киното, ще променя мнението си за него. Грешка от моя страна, но бях дете и детето това иска, то не иска толкова много това какво му казваш, а какво правиш, какво правиш в твоя живот. Затова катехизацията не е едностранчива, само в неделното училище, някакво посещение в манастира или оказване на помощ, която ще трае малко време. Въпросът е какво ще правиш след това у дома, какво ще намериш в своите родители. Катехизацията става заедно с родителите, домът заедно с Църквата, както се казва в св. Писание - домашната църква. Църквата у дома. Детето да види любовта и у дома, да види единството и у дома, да види родителите си дружни и обични -    това е катехизация с Бога. Защото преди да види Бога, детето е видяло теб. Знаете това - тези, които се раждали дете, когато майката роди детето, лекарят какво прави? Взема бебето и директно го поставя  върху нея, защо? За да може бебето да почувства сърцето на майка си, уханието на майка си, тялото на майка си, целувката на майка си. Детето не е видяло Бога, теб е видяло. Първият бог за детето си ти - бащата, майката и учителите, които постепенно навлизат в живота му. Ако ние, възрастните, не показваме Бога  в нашия живот, каквото и да казваме след това, колкото и  красиви думи да говорим, децата не се убеждават. Домът ти трябва да напомня за Божието единство и любов. В противен случай е много  трудно. В противен случай в Църквата говорим красиви думи, но и ние, които говорим с нашата греховност и острастеност, имаме проблем, и вкъщи имаме проблеми как да влезе нещо в душата на детето и как катехизацията да му подейства?

20-те години, през които преподавах в училище, бяха най-добрата ми помощ и научих изключително много неща от децата.  Те ми казваха истини, това, което чувстват, не носеха маски. От това, което казваха, виждах, че търсят Бога, търсят любов, търсят истината, искат да се научат да се молят, да обичат и да бъдат обичани и очакваха да видят това и у дома си, но не го виждаха. Аз какво да правя след това? Добре, говорих различни хубави неща - те ми казваха: хубаво ги говориш, но  само за един час, друг път пропускаме часа, ходим на екскурзия. А домът какво прави през цялото време?

Веднъж родителите дойдоха да им дам контролните на децата. Дойдоха  всички хубаво облечени, а и бях казал децата да не идват с тях, а само родителите, за да поговорим по-открито. Родителите дойдоха, имаше и някои деца, дошли насила. Едно дете седеше в ъгъла. Майка му дойде, направи дълбок поклон и каза "Благословете!".  Аз си помислих: тя знае много, след като казва "Благословете!", значи е много църковен човек. Започна да ми казва някакви хубави думи, убеди ме, че е изключително духовна. Зарадвах се. Синът ѝ ни гледаше, обърна се към мен и метна пренебрежително с ръка, сочейки майка си. Аз се засрамих, и за майката, и за детето и за себе си, бях вцепенен, тя говореше възвишени неща: мъжът ми ходи веднъж на Света Гора, имам братовчед в еди-кой си манастир. Попитах сина ѝ на другия ден:

- Защо ми махна така и постави и мен в трудно положение?

Той каза:

- Ама, отче, какво е това нещо? Не можем да понасяме това лицемерие.

- Защо го казваш това?

- Защото у дома сме по един, а в училище по друг начин. Тази моя майка, която видя да ти прави поклони и да ти говори тези хубави думи, вкъщи с баща ми ще се избият, с него не казва сладките думи, които изричаше на теб и за вярата, за Света Гора и т.н. Там не съществуват такива работи. Там се караме, там ни обиждат, чуваме тежки думи, жестоки и унизителни слова.

Затова, за да подейства катехизациятга, е нужна определена рамка на живот. Както направил Христос, Който не правел просто проповеди, а ядял с учениците Си и Го виждали, ходел с учениците Си и Го виждали, спял до тях и Го виждали и се казва, че Го гледали и Му се дивели. Леле, колко хубав Човек! Каквото казва, го прави. Добър през цялото денонощие, не бил лицемер, не бил лъжлив, фалшив, не бил дипломат. Такава катехизация преди всичко друго докосва душата на детето.

Трябва да предадем на децата един Бог, Който ги обича с безусловна любов.

Един Бог, Който обича детето - първо да ви кажа, че всичко това, което днес ви казвам, както виждате, е разбъркано, и, второ - едно и също не важи за  всички възрасти. По един начин ще го кажеш на детенцето от основното училище, по друг начин на ученик от гимназията, по друг на ученик от лицея.

Нека предадем на децата картината за един Бог, Който ги обича без предпоставки, т.е. без условия, ако си добро дете, "Бог ще те обича! ако ходиш на неделно училище", "Бог ще те обича!" или както казваше една госпожа на внучето си в моя квартал, минавах покрай тях и я чувах да му казва: "яж, за да те обича отецът!" и детето щеше да се пръсне от ядене. Аз ѝ казах: "Не! Бог и отецът ще обича детето повече, ако не изяде всичкото това ядене!" Да не предаваме на децата такива послания - внимавайте в това - които ги объркват в душата. Веднъж едно дете в училище ми каза:

- Отче, правя много грехове!

Аз го попитах:  

- И как чувстваш Бога след това?

- Чувствам се много тежко, сякаш Бог не ме гледа, сякаш не иска да ме види и чувствам, че ме отбягва. Срамувам се пред Него  и не искам да ходя на църква, защото чувствам дистанция.

Какъв Бог предадохме и на какъв Бог учим детето? Един бог на обмените, на обещанията, т.е.  направи еди-какво, за да ти даде Бог еди-какво си! Това понякога помага, но въпросът е да схванат най-дълбокия смисъл, какво ще рече Бог, защо обичаш Бога, че Бог те обича каквото и да направиш и това да държи детето близо до Христос, в каквото и състояние да се намира. Това е много важно -  да не отхвърлим  никога едно дете по която и да е причина в живота. Каквото и да направи. Има голямо значение как третираш немощта на едно дете и неговото падение. Ако потърсите причината, по която едно дете не ходи на църква, ще видите, че в даден момент то е било наранено, неразбрано, някой го е обидил, отхвърлил и разочаровал. Не Бог. Бог отново е жертва, която се жертва. Ние изкривяваме Бога в мислите на децата. Св. ап. Павел го казва някъде - "заради вас се хули името Божие сред езичници" - с живота, който водиш, другият гледа и губи вярата си поради твоето поведение. Как си му говорил: шамари, ругатни, обиди в името на Христос! От родители, които мислят, че Бог, както казват, е в джоба им, че знаят всичко за Бога. А светците какво правили? Те не говорили с такава сигурност за Бога, както ние говорим. Те не правили това. И когато родители отивали при свети хора - да катехизират техните деца, светците винаги казвали на родители, че те били в грешка. Не говориш добре на детето си, не се отнасяш добре с него, говориш му добри думи, но погрешен начин. Говориш му по категоричен начин, искаш много от едно дете, което е малко и го обвиняваш за грешки, които и ти си направил като малък.

Катехизацията на детето трябва да съдържа разбиране и себепознание

- да познаваме себе си. Затова, когато разбереш себе си, си снизходителен и състрадателен към този, който катехизираш  - разбирате ли това? Родители, които на младини са правили нередни неща и след това са се борили да намерят своя път, когато създадат дете и тръгнат да го поучават, стават изключително строги. Един старец казваше на една госпожа, която била много строга със сина си: „Забравяш твоите грешки!”. „Аз съм друго” - казала тя.  Естествено, че ти си едно, а детето друго. Всеки има своя път. Следователно, както в основното училище се оправдават правописните грешки, защото казваш дете е, ще се научи, така и в живота детето ще направи и грешки. Това е нашата роля - да застанем близо до него, да го подкрепим, не да му издадем присъда, не да го отхвърлим, нито да го прогоним от Църквата с нашето поведение. Много е важно да научим детето в катехизацията да намери своята лична връзка с Бога. Това се нарича индивидуализация - индивидуализирана катехизация.

Катехизацията означава оглашение - има един глас - излиза звук, глас от моята уста и се моля, когато си отварям устата, Бог да говори чрез това и душата на детето да чуе, а при това слушане ние да се отдалечим в ъгъла. Намери, детето ми, твоята връзка с Бога, не както аз искам да ти я предам, а съобразно твоите дадености, гени, персоналност, характер. Бог е един, но начинът, по който Го  чувстваме, е личен. Една е Света Гора, на един и същ Христос служи, но всеки манастир, ако отидеш, има собствен характер. Дори монасите от манастирите се различават. Казват за някой: този е григориат, този е симонопетрит. Как го разбра? Има нещо върху себе си. Видът му напомня еди-кой си манастир. Не е нещо лошо всеки да намери своя път в една и съща катехизация. Това как се казва в Църквата? - процъфтяване на дарбите - дарбите на всяко дете да се проявят и да не функционираме както валяк - всички едно и също, всички да мислят точно както аз искам, както учителят каже. Не. Дори когато едно дете ти казва, че нещо е грях, аз в училище ги питах:

- Защо казваш, че това е грях?

- Не зная! - ми казва.

- А, не знаеш. Тогава защо го наричаш грях? Питал ли си се защо е грях?

- На мен не ми изглежда грях.

- А, сега го промени.

С други думи, детето да не да повтаря просто като папагал това, което му казвам, а да знае нещо е грешно.

- Отче, аз не пуша! - ми казва някой.

- И защо ми го казваш така?

- Не е ли добро?

- Защо е добро?

- Ама вие сте свещеник! Не трябва ли да кажете , че е правилно?

- Правилно е, но искам да разбера  дали знаеш защо не го правиш.

- Аз, отче нямам приятелка, нямам приятелки.

- И защо нямаш приятелки?

- Защото не трябва!

- Защо не трябва?

То блокира. Не ми отговори. Разговорът приключи.

- Ама какво, трябва ли? - ми казва.

- Не, аз няма да ти кажа дали трябва или не трябва.

Важно е, ако можем в нашата епоха да накараме другия да се замисля, а не да му даваме хапчета с готови отговори, които да гълта и да казва едни и същи неща, а когато излезе в обществото, всеки да прави с него каквото си иска. Децата, които ходят в Англия, Германия и Америка (да учат) и се връщат неразпознаваеми след това, родителите им казват - "как отиде и как се върна!" са тези деца, които преди са били ангелчета, но ангелчета без... кажете думата - съзнание. Нямат съзнание какво правят, просто повтарят формални действия. Не става така. Трябва да знаем защо правим това, което правим, да се задълбочим в живота на Светия Дух, а не просто повторения на нечие поведение. Следователно, няма готови решения във възпитанието на младите.

превод: Константин Константинов

Следва

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.