Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

09.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи С мед ядеш повече хляб, отколкото с оцет
С мед ядеш повече хляб, отколкото с оцет Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митр. Атанасий   
Понеделник, 08 Август 2016 13:49

дядо АтанасийПо време на Светата Литургия свещеникът възглася:

И ни дай с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

В Църквата всички сме обединени, но това не означава, че се унищожава нашата личност. Всички сме в Църквата, но не ставаме на кайма, като кюфтета, а всеки от нас е уникална и неповторима личност. Ние сме хора с нашите убеждения, разбирания, знания, позиции - по въпроси, които не засягат вярата, но всички заедно с една уста и с едно сърце славим и възпяваме пречестното и величествено Твое име на Отца и Сина и Светия Дух.

Знаем, че Църквата е образец за истинска общност - съвкупност от личности, не безлична маса, а едно цяло от свободни личности, които имат свои мнения и убеждения, но са съединени помежду си с любов. Любовта обединява хората,   любовта, която е рожба на смирението, защото никой егоист не може да обикне другия, бидейки затворен в себе си, в своя егоизъм и индивидуализъм.  Може да имаме единство вкъщи, в семейството,  да имаме хубави отношения с нашия съпруг/а, деца, свекърви, с квартала. Например съпругът ти има други виждания. Добре, приеми ги, остави и той да мисли, както смята за добре. Дай му уют, признание, въздух да диша, не го отхвърляй постоянно, не го хващай за муцуната, както казваха в селата ни. Веднага щом каже нещо, и храп, си го сграбчила. Остави този човек да се изрази. Казал е една негова теория, макар и да е глупост. Нима е необходимо да застанеш пред него и веднага да го сграбчиш:  какво е това, което говориш, какви са тези простотии?! Не е така.

Ако мъжът ти или жена ти е свята душа, човек,  съвършен в Христос, той ще оползотвори това по духовен начин.

Но ето, че не сме такива и се нараняваме, наскърбяваме и казваме: Добре, тогава няма да говоря! И сядаш и не говориш. Защо не говориш? – те пита жена ти - Нещо ти има!, а ти й казваш: Какво ми има? След като колкото пъти кажа нещо, ме сграбчваш, отхвърляш ме, не ме приемаш, не ме признаваш, каквото ти кажа, не ти харесва!  Е, затова не говоря.  Да не говориш, разбира се, но  това какво означава?  Пропаст. Единият не говори, и другият не говори. След това си пращат послания. Виждали ли сте домове, в които си пращат послания един на друг? Седят и гледат телевизия, може и на един и същ диван. Виждал съм такива „послания”. Седят, гледат телевизия, чоплят ядки и единият праща послание на другия. Даже сметна това за отстъпка  и (жената) казва:

- Аз направих първата стъпка!

- И каква стъпка направи, дъще моя?

- Пратих му послание!

- И какво му каза?

-  Още дълго ли ще стоиш така?

А той ѝ отговорил:

-  Не те интересува!

Кажи му го по добър начин, върви и му приготви нещо хубаво, каквото му харесва, топъл шоколад, тръгни с добро, погали го малко по главата: Как си? Как беше днес на работа? Кажи какво ново при теб! Остави и другият да говори. Не е възможно да говориш на другия по добър начин, и той да се обърне и да те „изяде”. Но дори да е толкова наранен, твоето добро отношение ще му помогне да се успокои постепенно; дори душевно болен да е, и склонност към отмъщение и агресия да има, отново любовта и благостта ще помогнат. Нашият старец казваше: Човек е, бре, детето ми! Не е демон. Тръгни с добро, човек е. И ни даваше пример с животните - вземете животните, дивите животни. Магаретата, кучетата, котките, и дивото животно, когато тръгнеш с добро, ще се усмири. Отивахме при магаретата, които много пъти бяха свирепи и се инатиха, както казваме, че си магаре! и магарешкият инат е прословут. Ако отидеш да го удариш няколко пъти с юмрук, за да тръгне, опъва крака, отваря широко очи и изобщо не помръдва. Ако го погалиш леко и кажеш "Ела, ела!", ще те послуша. Имахме едни монах-дядо, който казваше:

- Ела, майчице. Ти си съвършено муле, майчице!

Опитай с добро

Даваше му и парче локум, на животните им харесват сладките неща, мулетата ядяха локума. Помилвай го леко, тръгни с добро и така дори мулето отстъпва. Но ако отидеш и го удряш, и да го убиеш - случи се веднъж един водач, който имаше мулета на Света Гора,  заколи едно муле на място с брадва. Не се ужасявайте.  Хора колим и не се ужасяваме. Разбира се, не казваме да колим мулетата, животни са, и то големи, силни и полезни. Но той толкова много се нервира, беше селянин, свиреп, груб, животното направи нещо нередно, той го дърпаше, то не тръгваше, не искаше да върви, не щеше и не щеше, човекът толкова побесня и в своя яд взе секирата, удари го в главата и го уби.

Не можеш да усмириш животното така. Защото може да го убиеш и да не мръдне.. Опитай с добро. Когато тръгнеш с добро към другия, ще постигнеш това, което искаш. Ако не го постигнеш – а и не е нужно, защото, какво да искаш от другия човек? Нищо не искаш. Той самият да е добре, спокоен, тих, здрав. Дори да не постигнеш това, най-малкото при теб всичко да е наред. Казваш: добре, направих това, което можах. Не го дразня повече, не го провокирам. Защото, когато човек в своите нерви ти отговори нервно, с някоя тежка дума, и ти му отвърнеш с по-тежка, а  той с още по-тежка и още по-тежка, накрая какво ще стане? Ще се получи разцепление, рана. Това са делата на дявола, който разделя хората, народите, семействата, родителите от децата, децата от родителите.

Бог ни обединява, защото ни учи на смирение, любов, сладост, целомъдрие. Разбира се, кои от нас винаги са в такова духовно състояние? За съжаление ние не сме, защото сме немощни хора, и знаете ли, много пъти сме като скачените съдове, сякаш другият ти предава своя смут. Има хора, които, сякаш има някакъв невидим душевен контакт между нас, и ти предават собствения си смут. Трябва да си много трезвен,  за да можеш да отсечеш тази отрова, която другият ти е  прелял. Това става с еретиците, когато говорим с тях, те имат една демонична енергия, която ни  предават и искат да ни накарат да се смутим, да загубим нашето хладнокръвие, да започнем да се смущаваме и след това да ни атакуват. Ама вие сте  църковни хора? И се смущавате и гневите? Или има хора с неспокоен дух, но веднага щом направиш нещо, веднага ще ти кажат добре, не се смущавай, не се стресирай, спокойно! Затова трябва да сме много будни и да молим Бог да ни запази в дух на смирение и кротост, за да сме обединени с нашите братя и да можем да ги чуем, както и децата ни.

Проблемите не се решават, когато сме смутени.

Помня нашият приснопаметен старец Йосиф, който,  когато имахме затруднение и някакво внезапно изкушение, казваше:

- Добре, добре, вървете сега и елате след малко.

- Ама, геронда, сега!

- Сега не е време. Остави, ще го видим след малко!

Искаше да остави нещата да изпуснат „пара”, не е време и нужда сега и тук да се реши проблемът, да отговориш. Остави го, не го закачай, утре, вдругиден, след една седмица, след един месец, след шест месеца. Остави нещата да се успокоят. Понякога трябва (и по-рано) да се дадат отговори, но трябва да знаем, че когато сме смутени, притеснени, ядосани, дори когато сме много радостни, тогава ще направим грешки в отговорите - защото в голяма радост ще кажеш вземи всичко! и след това ще си кажеш ама какво направих сега? Ирод видял онзи триждиокаяна жена, която танцувала блудния танц, зарадвал  се с греховна радост и ѝ обещал царството си. Той направил това в своя порочен ентусиазъм. Ако не се беше отдал на тези емоции, можеше да помисли по-логически и хладнокръвно. Затова, когато човек е под влиянието на силни емоции, никога не трябва да взема решения. Да не казва ще отида да се самоубия, да се разведа, да се махна! Изчакай, седни на едно място, седни долу, както в миналото казваха в Кипър. Успокой се и след това ще помислиш да видиш какво ще правиш.

С мед ядеш повече хляб, отколкото с оцет. Така ни казваха на Света Гора, имаш една купа, която трябва да  изпиеш, да я изядеш. Купа с оцет, с горчилка - мъжът ти, синът, ти зет, ти снаха ти, колегата ти е като горчив като отрова. И какво правиш? Трябва да изпиеш тази горчилка. След като си длъжен всеки ден да го гледаш. Ама ще сменя работа! Да я смениш, но ще останеш без работа, сега не е като преди, където веднага щом затвориш вратата на единия офис, влизаш в следващия офис. Сега няма такива работи. Превърни горчивото в сладко, както казваха в Кипър. Това ти помага и в духовен смисъл, прояви търпение, човек с търпението побеждава. В Евангелието пише - който претърпи докрай, ще се спаси. С търпението побеждаваш дори демоните, не хора. Намери начин да подсладиш нещата, да превърнеш оцета в мед. Сещам се, че на Света Гора ни пращаха вино, с което  да служим св. Литургия, но някой път докато дойде или по някаква друга причина беше кисело, като отрова. Е какво да правим, да го хвърлим ли? Например са ни изпратили една дамаджана с вино. Не ставаше за пиене. Правехме нещо, което не трябва да правиш с виното. Но как иначе? Слагахме малко захар вътре, малко мед, разбърквахме го и пиехме. В нашата бедност и затруднение какво да правим? Малко по малко го изпихме.

Тенекията с вмирисано сирене

Веднъж сиренето се вмириса, настина се вмириса, не можете да си представите каква миризма имаше. Забравихме една тенекия, по-скоро отците помислиха, че е пълна с маслини, защото купувахме един път в годината сиренето за цялата година. От Лимнос идваше лодката и ни носеха сирене. Вземахме и маслини и сирене, защото там в пустинята  нямахме маслини. Отците объркали тенекиите  и взели тази със сиренето за маслини и я оставили в ъгъла. Когато отидохме да я отворим, беше минало много време, не мога да ви опиша вонята. Не да мухляса, а става като умряло куче, когато се вмирише, такава погнуса чувстваш  и такъв смрад се носи.  Говорим за сирене, не за халумито (традиционно сирене от козе или овче мляко - бел. прев.), което просто червясва. Но халумито и така става за ядене. Защо,   в миналото  го миехме и го ядяхме. Какво ни ставаше? Това беше доказателство, че халумито е добро и автентично. Днес го ядеш и сякаш ядеш не сено, сеното пак е добре, а пластмаса. Както и да е. И тъй, как да доближим до сиренето, дори това не можехме?!

Казахме на стареца:

- Развали се една тенекия със сирене.

- Развали се сиренето - но кой е виновен, за да се развали?

- Ние сме виновни.

- Няма да го хвърлим. Сиренето не го хвърляме, нищо не хвърляме тук, където сме. Ще го изядем.

Кой да доближи сиренето? След като дори това не можехме да направим. Един брат си сложи влажна кърпа на носа и отиде при тенекията, извади го, след това изляхме водата и го сложихме вътре. Направихме сапунена вода  и го измихме максимално добре. И как ще го ядем? Макарони на фурна. Старецът каза: ще направите пастичо (макарони на фурна с бешамел (и кайма в света)- бел. прев.)! Няма да хвърлим сиренето, това е грях. Благословението, което Бог ни прати, не го хвърляме. Тук не хвърляме нищо. И то от небрежност. Нито пък да го дадем милостиня на старците около нашия скит. На тях им давахме продукти, купувахме три тенекии и им давахме, но най-доброто, а не това, което е за изхвърляне. Ловяхме риба, имахме лодка, да видите нрава на тези хора, и сред рибата, която ловяхме имаше 20 барбуни, големи, хубави. Барбуните - на старчетата. Хубавите риби за другите. За нас някакви сплескани и такива които, които не ставаха за ядене.

Дали изядохме сиренето? Е, за да съм жив досега... слава Богу, проблемът с колената не си го изпатих заради сиренето. Нито разстройство имахме - един брат имаше запечен стомах и казваше: аз ще ям много от това, то е лекарство! Дори не му подейства.

Изядохме го, и то не един ден, не два, три, а докато свърши тенекията. Добре, бяхме много хора, 25 души - на две-три трапези и свърши. Но цялото го изядохме и нищо не остана.

Но и Бог никога не ни остави, никога някога гладувахме - бедни бяхме, но не гладувахме. Нито се разболяхме. Днес, когато ядем хигиенични храни,  как се казват, екологични, джобовете ни са пълни с хапчета.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.