Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

10.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Научи ли детето си да обича?
Научи ли детето си да обича? Е-мейл
Оценка на читателите: / 26
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Понеделник, 01 Август 2016 21:26
отец Андреас Конанос

Научи ли детето си да обича?

Бременността трае девет месеца, толкова време носиш детето в утробата си и го раждаш. И приключваш? Не, родила си детето, но свято още не си го направила. Даваш му храна, но това не е достатъчно, за да се насити. Неговият характер също има значение. Приготвила си му хубава стая, сложила си климатик, топли килими, има и компютър. Детето обаче се нуждае и от качествен живот. Трябва да му помогнеш да познае себе си, да познае света около себе си, а чрез него да познае своя ближен, да познае Бога, да познае истината.

Научи ли детето си да обича? Научи ли го да се моли? Научи ли детето си да коленичи, да се жертва, да се смирява? Показа ли му с примера си какво ще рече смирение? Виждало ли те е да отстъпваш, да искаш прошка, да губиш правото си, да не възразяваш? Виждало ли те е да издържаш болката, без да протестираш, без да негодуваш и да се възмущаваш? Виждало ли те е да приемаш неуспеха си като повод да се приближиш до Бога и да бъдеш по-смирена? Виждало ли те е да си признаваш някоя своя грешка? Тогава детето ти наистина ще знае защо живее, ще знае къде отива, ще знае каква е целта на живота му; наистина ще има много добри родители, които, без да са чели много книги за възпитанието, без да се занимават само с детето си, чрез своето пътуване към Бога ще му помагат естествено, непринудено и спокойно. Това е изключително благословено и истинно. Това е възпитание, което се предава от поколение на поколение по безшумен и незабележим начин, то не се вижда, но се осъществява.

Веднъж при мен дойде един баща. Отдалеч усещах, че пуши, миришеше на цигари. Той ми каза: „Поговори малко с детето ми, понеже разбрах, че теб те слуша, кажи му да спре цигарите. Сега в училището разбрах, че пуши, а и дрехите му миришат на цигари”. Аз му отговорих просто: „Искаш да говоря с него за нещо, за което ти не помагаш у дома?”. Искаш да кажа на детето ти да не ругае, докато ти постоянно ругаеш и хулиш? Искаш детето ти да не ругае, а ти да ругаеш? Искаш детето ти да не пуши, а ти да пушиш? И му казах: „Вие сигурно пушите?”. Той се обърна и ми каза: „Е, при мен е друго, аз съм възрастен!”. Да, при теб е друго, но детето от тебе гледа и именно това ми отговаря, когато говоря с него: „Отче, и моите родители така правят. Няма причина да не пуша. Не са ми обяснили защо не трябва да пуша”. Аз колкото и да обяснявам, колкото и да говоря, ако детето не намира у дома това, за което говорим, като продължение на духовния живот и като основа на духовния живот, нищо няма да се получи.

Понякога идват родители да благодарят на свещениците и казват: „Отче, благодарим Ви, защото помогнахте на детето ни!”. И знаете ли каква е истината? Обикновено духовниците намират готов материал и градят. Ако има добро съработничество с домовете, които обичат Бога, те могат да се разберат с децата. Когато родителите казват своето „Благодаря!”, духовниците отговарят: „И ние ви благодарим, защото ни давате едно толкова благословено дете в Църквата. Постижението не е наше, нито е и само ваше, но ако ние не намираме основа, фундамент в дома, какво бихме могли да направим?”. Какво да каже духовникът, ако домът не помага? Трябва да има съработничество, за да може това, което детето ще види у дома, да го чуе и в изповедта .Така неговата персоналност ще се изгради по красив и спокоен начин и детето ще напредва непринудено и естествено, с хармонично съработничество между дома и Църквата.

Много е важно да внимаваме как протича животът ни у дома,

каква е средата на дома ни, как децата гледат на домашната атмосфера, как родителите говорят пред децата, каква атмосфера цари. Ако влезеш в един дом, разбираш какво се носи във въздуха. Казвам това и в буквален смисъл, т.е. дали този дом ухае на нещо и на какво ухае. Влизаш в един дом и мирише на цигари. Веднага разбираш, че тук някой пуши. А цигарите формират съответния нрав и стил. Не може един човек с качествен живот, един смирен човек, който се е научил да се моли и да решава проблемите си чрез молитва, да пуши, освен ако не е станал твърде зависим от цигарите. Те водят до съответния стил на поведение; също и пиенето. Не може някой да хули и да има смирение. Тези неща не вървят заедно.

Когато влезеш в един дом, усещаш също дали той ухае на духовност и Божия благодат. Има домове, в които се успокояваш, чувстваш спокойствие дори когато собствениците отсъстват. Домът дава покой. Не само украсата, не само начинът, по който е сложена някоя картина, бродерия или някакво друго украшение в дома, го прави уютен и приятен, а най-вече благодатта, която излъчват душите на хората, живеещи в него. Влизаш и си казваш: „В този дом има спокойствие“. Имало е светци, които са чувствали това много силно. Веднъж старецът Порфирий влязъл в една кола и видял, че вътре виси резбован кръст, върху който бил издълбан ликът на разпнатия Христос. Старецът взел кръста и видял, че ликът на Господа не бил толкова красив от естетическа гледна точка, но въпреки това казал: „Това кръстче е изработено с много молитва”. Шофьорът му отговорил: „Да, хубаво кръстче, макар и да не е толкова красиво, разбира се”. А старецът Порфирий уточнил: „Не говоря за красотата, говоря за благодатта. Този, който е направил това кръстче, се е молил. Душата ми сега го почувства. Благодатта на молитвата му докосна душата ми”.

Това чувстват и децата, когато влязат в дома си. Душата на детето усеща атмосферата, която съществува в дома му. С други думи, ако родителите се карат скришом от децата си, за да не могат те да ги чуят,когато детето се върне внезапно вкъщи, те спират кавгата, стават много тихи и говорят на други теми, но душичката на детето усеща нещо странно, усеща някакъв отзвук и тежка атмосфера. Не е нужно да му казват, че са се скарали, душата му разбира това дълбоко в себе си по тайнствен начин. Нашите души общуват чрез таен собствен код, който е кодът на благодатта и на ангелите. Нашето поведение излъчва невидими тайни лъчи и енергия. Затова не можеш да показваш хубав и изкуствен образ пред детето си, следвайки просто някаква техника, защото не става въпрос за техника. Някои родители казват: „Ние сме намерили начин: караме се тайно, когато децата ги няма, пушим скришом на балкона или в тоалетните, никога не псуваме пред децата, само скришом”. Това е лъжлива мярка и лицемерно поведение, което не стига до корена на проблема. Христос не казва да се караме скришом, нито да се мразим скришом, не казва да се подготвяме тайно за развод, а пред децата да се правим на добри родители. Двама съпрузи казваха: „Ние сме порядъчни, разведохме се по демократичен начин! Държим ниво! Разведохме се, но се виждаме, приятели сме, говорим с детето си”. Родители с объркана персоналност! Родители, които показват, че не са докоснали Христос, нито са се възродили чрез Неговата благодат.

Какво намират децата, когато влязат у дома?

Каква атмосфера ги посреща? Едно дете казваше: „Връщам се от училище, вадя ключовете и когато ги слагам във вратата, за да отключа, се прекръствам, защото не знам какво ме очаква вътре. Един път родителите ми ги няма, защото са се скарали и са излезли, друг път са вкъщи, но има голямо напрежение, крещят, ругаят и се карат. Понякога има такава тишина и спокойствие, че душата ми се услажда и чувствам, че си заслужава човек да живее в този свят и да има семейство. Рядко обаче чувствам спокойствие. Но и тези постоянни обрати изморяват невъобразимо душата ми, тази постоянна смяна на спокойствие и напрежение, на тишина и кавги. Не издържам, отче, веднъж да чувствам, че някой гали нежно и благо лицето ми и казва мило: „Детето ми, обичам те!”, а в друг момент същата тази ръка да ме удря и да получавам шамар. Веднъж чувствам милувка, друг път хладност, трети път злоба. А аз съм по средата”.

Напрежение или тишина, караница или спокойствие – липсва устойчиво средно положение. Не казвам, че вкъщи няма да има напрежение и малки кавги. Живи хора сме. Домът не е гробище, нито мавзолей, всички да са неподвижни като експонати в музея, ще има и напрежение, но стабилният сърдечен семеен пулс трябва да бъде атмосферата, изпълнена със спокойствие, тишина и топлина. Такава атмосфера, че детето да иска да остане вкъщи. Много е страшно детето да иска да си тръгне от дома, да няма търпение родителите му да излязат, за да може и то да излезе навън, или да остане само и да чувства голямо облекчение от тяхното отсъствие. Има деца, които постоянно искат да бъдат навън със своите приятели. Защо детето ти предпочита да стои навън? Защо му харесва да бъде с чуждите деца, а не с родителите си, с братята си? Защото климатът вкъщи не го притегля, не го привлича. А ти, вместо да видиш защо не привличаш детето към себе си, си готов да осъдиш, да обвиниш и да прехвърлиш отговорността. И никога не се запитваш: „Да не би и аз да правя някаква грешка? Какво в мен отблъсква детето ми? Какво е това в мен, което кара детето ми постоянно да желае да се махне, да не ме обича, да не ме иска като баща, като майка? Защо избягва да бъдем всички заедно? Защо семейството ни е такова? Защо има такъв ропот в дома ни? Къде греша?”.

Ропот и ежби

Ако сте чели писмата на стареца Паисий, навярно помните мъдрия съвет, който дава на една игуменка относно младите монахини, идващи в манастира. Това е съвет, който, мисля, засяга всички ни и ни кара да се замислим, задълбава малко в душата ни и ни води до себепознание. Той казва на игуменката: „Майко, внимавай и показвай любов към младите, които идват в манастира. И най-вече се грижи за децата, които са сираци, грижи се за моите сираци”. Старецът Паисий продължава с уточнението: „Като казвам сираци, нямам предвид децата, чиито родители са починали. Не говоря за тях, а за тези, чиито родители са живи, но сякаш ги няма, защото децата никога не са почувствали любов и доброта, а само ропот и ежби”. Точно тези думи казва старецът Паисий: ропот и ежби.

Откъс от подготвяния за печат втори том беседи от архим. Андреас Конанос „Завинаги любов”, превод: Константин Константинов

Коментари (2)
  • Йорданка  - Запитване
    Здравейте! Кога се очаква да излезе многоочакваната книга „Завинаги любов”? Благодаря на Бога и на вас за прекрасните лекции!
  • Marto
    Мисля, че е на финалната права отпечатването.
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.