Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

02.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Не знаем защо Бог допуска дадено нещо
Не знаем защо Бог допуска дадено нещо Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Четвъртък, 21 Юли 2016 13:03
митр. Атанасий

Въпрос: Kазваме, че нищо не се случва, ако Бог не го допусне. Можете ли да ни обясните, след като сме създадени свободни да постъпваме свободно, тогава как това е възможно?

Митр. Атанасий: Казваме, че нищо не става, ако Бог не го допусне. Не казваме ако Бог не го поиска, защото много от нещата, които стават, Бог не ги иска. Нима Бог иска да се избиваме и другият да ме убие, окраде, ограби, обвинява? Не, Бог не иска това. Следователно, това, че допуска дадено нещо, не означава, че Бог го иска. Той не го иска. "Допускам" означава оставям нещо да стане. Виждам събитието и го оставям да стане без да го искам, без да го благославям. Бог не благославя злото, нито го иска. Сега големият въпрос е защо го допуска и един път предотвратява нещо, а друг път го допуска. Тук ние не можем да знаем, само Бог може да отговори на това. Защо допуска дадено нещо?- Бог има един умонепостижим начин, по който присъства в реалността на всички неща. Затова Той е Бог и нашият не може ум да разбере Неговия ум. Затова, когато отците имали трудности и изпитания, те не се занимавали с това защо Бог е допуснал дадено нещо, а с това как да оползотворят духовно това  събитие, как горчивото да направя сладко, как отровата да превърна в лекарство, как да направя тази отрова на изкушението лекарство за безсмъртие - чрез търпението, молитвата, надеждата в Бога оцетът се претворява и става сладко вино. В противен случай, ако не го употребиш така, и сладкото вино, т.е. щастливите събития и дадености в живота ти, ще ги превърнеш в оцет, ако роптаеш и негодуваш, ако цял ден си кисел и едно не ми харесва, друго не ми харесва, виновни са ти дрехите и не може да си намериш място, и онези добрини, които имаш, ще ги превърнеш в злини. Но ако посрещаш злото по духовен начин, тогава това ще те услади и ще настъпи голяма сладост в душата ти.

Затова не знаем защо Бог допуска дадено нещо. Ако бяхме велики светци и имахме силата да попитаме Бога, ако Той искаше, щеше да ни отговори. Но кой от нас има такава сила да попита Бога? И да ви кажа нещо, това дори не ни помага. Казвам: разболях се! Защо да се разболея? И аз обръщам въпроса - защо да не се разболея? Всички тези хора, които се разболяват, какви са? Не са ли хора? Толкова хора се разболяват и аз няма да се разболея? Такъв е ходът на човешките неща - всички ще се разболеем, всички ще се изтерзаем. И това да се разболя няма значение, а значение има как ще  претворя тази болест и затруднение в духовно благодеяние чрез търпението, молитвата, славословието към Бога и надеждата в Него. Това има огромно значение. А защо Бог го допуска ще се види в течение на времето. Дори историческите събития - примерно турското владичество в Гърция - от 1453 г. до 1821 г. 400 години ислямът вършееше в Гърция. Ама това не са една-две години, а 400 години и не говорим за съвременни дадености, където днес малко или много имаш някаква закрила, а за робство и мрак. Но виждаш Божия промисъл, където Бог ни опази като етнос, като народ от много други злини, които можеха да ни се случат и можехме да загубим  нашата вяра, предание и Църква, ако бяхме попаднали под влиянието на западното Просвещение, както и заради хиляди други неща. Необходимо е да минат години, за да го разбереш. Нещо, което си патиш днес, не можеш да разбереш защо става сега, - то може да се обясни в течение на времето. И ако не го разбереш докато си жив, със сигурност ще го разбереш, когато напуснеш този свят.

Въпрос: Геронда, аз за първи път дойдох тук, вече ми хареса изключително, но имам и едно недоумение. Някога в училище един наш учител казваше: деца, за да разберете живота, посещавайте всеки ден гробищата. Питах се в този момент, защото се случва на всички нас, където отиваме на едно погребение и виждаме къде завършваме, а след два часа се променяме и ставаме отново такива, каквито сме били преди -караме се помежду си, хулим се и какво ли още не. Но виждам, че има една сила, която те променя, тоест за 1-2-3 часа се променяш изцяло, когато знаеш къде завършваш. Можеш ли да ми обясниш тази сила каква е?

Митр. Атанасий: Има и необясними неща. Виж, човекът е странно, сложно същество, той не е създаден нито за смърт, нито за нищета, нито за нещо подобно. Знаем, че всички ще умрем, виждаме всеки ден погребения, произнасят онези комични надгробни слова, които са трагикомични! Молете се, защото имам друго изкушение с тези надгробни слова, където някой път ще ми стане нещо и (после) ще ме пишат вестниците! Някой път не издържаш. Казват толкова глупави и безумни неща и особено онова неописуемо "вечно ще те помним"! Казвам: бре, утре ти ще си на погребалната маса. . 

За съжаление, такива сме хората, човекът е много сложно и необятно същество. И ако четеш Евангелието, ще видиш страшни неща, дори в живота на апостолите. И какво говорим за нас, които сме човечета, малки, окаяни, всекидневни. Тук виждаш  апостолите – Петър. Остави Юда, казваме, че той  бил предател, но св. ап. Петър, който бил възрастен човек, когато следвал Христос, бил близо 50-годишен, присъствал на Преображението на Христос, при всички възкресявания на мъртъвци, ходил по водата, бил на Тайната Вечеря, в Гетсиманската градина, Христос му казал: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш, а той отвърнал: не, аз ще умра с Теб!, но след няколко часа - на какво разстояние бил от Христос? На един хвърлей камък. Толкова близо. И отишла една слугиня - не войник, нито военачалник, а една девойка, която му казала: и ти беше с този Назореец. Аз ли? Не познавам Човека! И тя го пита: ама как, след като твоя говор те издава? Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. Апостолът не се трогнал. Този, с Който беше заедно три години, където видя всички онези неща, виждаш там да Го съдят и осъждат на смърт, най-малкото се покрий, не казвай нищо. Той три  пъти казал: Не Го познавам. . . И веднага пропя петел. И пак не си спомнил. И кога си спомнил? Евангелист Лука го казва - Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

И като излезе вън, горко плака. Веднага разбрал, излязъл вън и плакал горчиво. Разбрал какво си изпатил. Това е човекът. Това е „величието” на човека. Трагично величие. Така е. Но е добро за нас да го знаем, от една страна да не се ужасяваме, когато си патим такива неща, а от друга, да не очакваме нещо от хората. Този, който очаква от хората нещо – въздаяния, благодарности, такива неща, ще се разочарова напълно. Прави каквото правиш и не очаквай абсолютно нищо. Имай надеждата в Бога. Както казвали и древните хора - направи добро и го хвърли в морето. Затова не трябва да се разочароваме, когато срещаме човешката духовна нищета, нито  да очакваме нещо и така ще имам мир  с всички. Това е човекът. Такива сме всички ние.

Да завършва с една история, за  която ме  подсети с твоите думи, че ти е харесало това, което говоря.

Един свещеник-проповедник отишъл в някакъв храм да проповядва. Качил се на амвона и проповядвал. Когато слязъл от амвона и влязъл в олтара, друг свещеник му казал:

- Отче, много е хубава Вашата проповед!

- Благодаря, отче, но вече ми го казаха.

- Добре, извинявай!

Проповедникът отишъл и на следващата неделя и отново проповядвал. Свещеникът си казал: нека го изчакам на вратата на олтара да не му го каже някой преди мен. Той отишъл пред вратата на олтара и след проповедта му казал:

- Отче, много е хубава Вашата проповед!

- Ти си вторият,  вече друг ми го каза!

Какво да прави сега? Свещеникът си казал: ще отида на стълбите, които водят към амвона, веднага щом слезе  да му го кажа, за да не му го каже някой друг преди мене. Той отишъл на стълбите и когато проповедникът свършил проповедта и слязъл долу, свещеникът му казал:

- Много хубава проповед, отче!

- Вече друг ми го каза!

- Е, кой? - след като нямало друг човек.

- Изкусителят!- му отвърнал проповедникът.

И на мене така ми казва изкусителят. Колко хубаво говориш. Относно моите беседи най-хубавите думи ги каза един църковен човек с висока длъжност, няма да кажа името му. Една госпожа, която идва и слуша моите беседи, го срещнала някъде, както и да е, и тя, милата, му казала:

- Знаеш ли, аз ходя и слушам отец Атанасий, когато има беседа, и много ми харесва!

А той ѝ казал:

- Слушай, госпожо! Събери всички негови беседи и ги изстискай - и една лъжичка сладко няма да изкараш!

Тя дойде и ми го каза.  Аз ѝ казах:

- Това е най-добрата и правилна преценка за моите беседи! Наистина, имало някакви компактдискове с хиляда беседи, знам ли и аз колко са, но казвам, ако ги изстискаш всички тях, и една лъжичка сладко няма да пуснат! Това е реалността.

Въпроси от аудиторията към митр. Атанасий след беседата му, която публикувахме в две части:

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.