Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Празници Животопис на св. Никодим Светогорец
Животопис на св. Никодим Светогорец Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Петък, 14 Юли 2017 05:38

Детство и юношески години

св. Никодим Светогорец

Свети Никодим се родил през 1749 г. в Гърция, на остров Наксос. В светото Кръщение получил името Николай. Родителите му, Антоний и Анастасия Каливурцис, били благочестиви и добродетелни хора. Впоследствие Анастасия приела монашеско пострижение в един от гръцките манастири.

Николай растял като разумно и внимателно момче, избягвал шумните детски компании и така пазел душата си от лошите влияния на света. Откроявал се сред децата със своята удивителна съобразителност, наблюдателност и добра памет.

Пръв учител на момчето Николай бил енорийският свещеник, който го научил не само на грамотност, но и на любов към Христа, Неговата свята Църква, както и на всичко полезно за спасението на душата.

Момчето с благоговение и усърдие помагало на благочестивия отец при извършването на Литургия и други свещенодействия. Бидейки добре подготвен от него, Николай постъпил в училището в Наксос. Там изучавал Закон Божи под ръководството на добродетелния и мъдър учител – архимандрит Хрисант, брат на известния свещеномъченик Козма Етолийски.

Младият Николай горял от желание да продължи образованието си. На 16-годишна възраст заедно с баща си отишъл в Смирна, където постъпил в градското гръцко училище, известно с високото ниво на знания и преподаване [103]. В това училище юношата Николай учил пет години. Той преуспявал в учението и удивлявал преподавателите със своите способности. Бил дивен наставник на връстниците си, които не се справяли с уроците, като им разяснявал и ги учел на това, което не били разбрали в часовете. За това другарите му много го обичали. В училището Николай научил латински, италиански и френски език. Разбира се, изучил и старогръцкия, при това така, че знаел този език в съвършенство във всичките му варианти и исторически разновидности. Освен това имал дар от Господа да излага в най-достъпна форма смисъла на свещените текстове, така че те ставали разбираеми и за най-необразованите и прости хора.

През 1770 г., когато турците започнали гонения против християните [104] , Николай се върнал в родината си на остров Наксос, където станал секретар на митрополит Антим (Варда), който мъдро и търпеливо го подготвял за по-нататъшното му служение на Господа. Така той преживял на Наксос пет години, когато Господ го срещнал с благочестивите светогорски йеромонаси Григорий и Нифон, и с монах Арсений. Това били хора, преуспели в добродетелта и подвига. Те разказали на Николай за монашеския живот, за равноангелното житие на светогорските подвижници и го посветили в тайната на умно-сърдечната молитва. От срещите и беседите с тях в сърце то на Николай се разгоряло силно желание да отиде на Атон. Срещите с митрополит Макарий [105] и стареца Силвестър [106] още повече го укрепили в стремежа му към монашество.
 
На Света Гора Атон

През 1775 г., след като получил препоръчително писмо от стареца Силвестър, той взел окончателно решение да отиде на Света Гора, желаейки да се отрече от света и от самия себе си и, по думите на Господа, да вземе своя кръст.

… Когато Николай слязъл към морето, видял кораб, който се готвел да отплава за Света Гора. Той прославил Господа, виждайки колко бързо се изпълнява неговото желание, и помолил капитана да го вземе на кораба. Капитанът обещал, че ще го извика, когато корабът бъде готов да отплава. Но Господ изпратил изпитание на Николай: корабът отплавал, а за юношата забравили. Виждайки отдалечаващия се кораб, Николай започнал отчаяно да вика и да дава знаци, напомняйки за себе си, а когато видял, че това не помага, скочил във водата и заплувал към кораба. Едва тогава моряците го забелязали и върнали кораба.

Когато Николай стигнал до Света Гора, изпитал неизказана радост. Първата му работа, по съвета на стареца Силвестър, била да отиде в манастира на свети Дионисий, Дионисиат, където по това време се подвизавали множество преподобни мъже, украсени с всякакви добродетели, скромност и благодатни дарове. Николай бил поразен от техния богоугоден живот и останал в тази обител. Тук бил постриган в монашество с името Никодим.

Братята на манастира Дионисиат знаели за прекрасното образование и обширните познания на Никодим. Немалко уважение им внушавали точността в спазването на всички устави на общежитието и смиреният нрав на новоначалния монах. Затова той скоро бил назначен за четец и деловодител на манастира.

През 1777 г. Света Гора посетил светителят Макарий, митрополит Коринтски. Той отседнал в келията на свети Антоний, където поканил преподобния Никодим и го посъветвал да редактира за издаване духовните книги „Филокалия” („Добротолюбие”) и „Евергетинос” („Благодетел”), както и написаната от него книга „За Светото Причастие”. Светителят Макарий прозрял духовния дар на Никодим и го насочил към духовен подвиг, който впоследствие показал блажения подвижник като велик светилник на Църквата и учител на вселената.

Книжовна и просветителска дейност

Свети Никодим започнал с „Добротолюбие”-то, което внимателно изучил, изменил неговата структура, където било необходимо, съставил кратко животописание на всеки духовен писател и снабдил книгата с чудесно предисловие. След това редактирал „Евергетинос” по ръкописите, намиращи се в манастира Кутлумуш, и съставил предисловие към тази книга. Накрая свети Никодим редактирал и допълнил книгата „За Светото Причастие”. След това светителят Макарий взел всички негови трудове и ги отнесъл в Смирна, за да ги издаде там.

След заминаването на светителя блаженият Никодим останал в Карея, в келията, която била посветена на свети Георги и принадлежала на Великата Лавра. Там той за една година преписал книгата „Азбука”, написана в стихове от преподобния Мелетий Галисиот, изповедник. След това се върнал в своя манастир. Търсейки уединение, свети Никодим известно време живял в келията на свети Атанасий, където прекарвал времето си в духовно четене, непрестанна молитва и преписване на книги. А когато от Наксос дошъл на Света Гора добродетелният старец Арсений Пелопонески (същият, който някога заедно с митрополит Макарий подтикнал юношата Николай към монашески подвиг) и се поселил в скита на манастира Пантократор, свети Никодим дошъл при него и станал негов послушник.

Там, в скита, духовният подвиг на блажения достигнал своето най-високо развитие. Той се отдал на безмълвие, за което така силно жадувал, поучавайки се ден и нощ в закона Господен (вж. Пс. 1), в боговдъхновените писания и творенията на богомъдрите Отци на Църквата.

И кой ще разкаже за подвизите на монаха, който изцяло се отрекъл от себе си, оставил всяка грижа за земното, умъртвил плътското мъдруване с пост, непрестанна молитва и други злострадания на подвижническия живот? И на кого ще се открие божествената радост, изпълнила душата и сърцето му, просветила ума му с небесна светлина?

Като някой нов Моисей той възлязъл на планината на добродетелите и в светещия облак на духовното съзерцание видял, доколкото това е възможно за човека, невидимия Бог, чул неизказани думи. Станал бог по благодат и ангел в плът. За толкова високия си и богоугоден живот той се изпълнил с благодат и премъдрост, получил от Бога дар на учение, просиял като светилник на Съборната Православна Църква и непобедим борец с всякакви ереси и инославни учения.

Неговата свята ръка, като перо на бързописец (Пс. 44:1), написала множество писма и свети книги, духовни песнопения и химни. Съставил и служби на светите Божии угодници.

Забележителен е следният случай. Веднъж преподобният Никодим бил избран за беседа с католиците, дошли на Света Гора. Както винаги, Никодим бил облечен в дрипи и обут в цървули. Католиците започнали да протестират и да се възмущават от това, че на тях, учените мъдреци, ще отговаря някакъв си беден и прост човек. Никодим започнал беседата. Слушателите, удивени от силата и мъдростта на неговите думи, попитали има ли на Атон и други монаси, подобни на техния събеседник. И светият отец им отговорил: „Цяло множество, аз съм последният от тях”.

През 1782 г. Старецът Арсений от принадлежащия към Пантократор скит се преместил на малкия остров Скиропулос, разположен близо до Атон. Никодим го последвал. Условията на живот там били много тежки, така че на подвижниците се налагало да понасят немалко лишения. Никодим нямал дори книги, но това не му попречило да се изпълни с неизказана радост, пребивавайки в умната молитва, която просвещавала ума му с неземна мъдрост.

Нямайки, така да се каже, никаква литература при себе си, той по молба на своя братовчед, епископ Йеротей, започнал да пише книга, изпълнена с божествена и човешка мъдрост, основаваща се както на творенията на светите Отци, така и на външните философи. Тази книга се наричала „Поучително ръководство” [107], тъй като в нея били изложени съвети и поучения за това как да пазим чувствата, мисълта и сърцето. Този труд показва както богатството на Божията благодат у блажения, така и неговата изумителна памет, тъй като той го писал в пустинята, нямайки под ръка никакви източници, а в същото време „Ръководство”-то изобилства с цитати и позовавания на книги, които той помнел наизуст.

(Преподобният наистина имал необикновена памет. Веднъж на Велика Събота свети Никодим дошъл в храма на Протата, за да се причасти със Светите Тайни. Служещите в храма канонарх и четец се договорили да скрият Триода, за да принудят преподобния да каже пророчествата наизуст. И действително, когато наближило време за четенето на пророчествата, на клироса настъпило объркване: книгите ги нямало! „Учителю, молим ви, започнете пророчествата, за да няма смущение в църквата” – обърнали се към него служещите в олтара монаси. Той, не подозирайки тяхното лукавство, по своето милосърдие започнал да казва пророчествата наизуст, удивлявайки отците и служителите, които следели по Триода в олтара и били поразени от точността на произнасяните наизуст пророчества и от това, че когато свършвала страницата, учителят несъзнателно правел жест с ръка, сякаш прелиствайки книгата, която я нямало пред него. Той чел пророчествата около час и изумлението на околните било неописуемо. А свети Никодим даже не подозирал, че е направил нещо достойно за удивление).

През 1783 г. преподобни Никодим се върнал на Света Гора и бил постриган във велика схима от стареца Дамаскин. Малко след това се поселил в купената от него калива [108], намираща се над църквата на скита Пантократор. Година по-късно взел за послушник един свой съотечественик, Йоан, наречен в монашество Йеротей, който му послужил шест години. Там блаженият Никодим водел уединен живот, събирайки меда на благодатта и учейки всички, които идвали при него за наставление.

По съвет на отново пристигналия на Света Гора митрополит Макарий той започнал да редактира и подготвя за издаване творенията на Симеон Нови Богослов. Редактирал и „Ексоломогитарий” (книга за изповедта), събрал и украсил „Теотокария” (книга за Богородица), „Невидимата бран”, „Нов мартиролог” (сборник жития на новомъченици) и „Духовни упражнения”. Тези книги са изпълнени с божествена благодат и мъдрост и учат как да избягваме греха, да принасяме искрено покаяние, да се противопоставяме на дяволските изкушения, да се подвизаваме в добродетелите. Пак тогава, по съвет на учителя Атанасий Париос [109] и на Леонтий, митрополит Илиополски, свети Никодим събрал от библиотеките на Атон и подготвил за издаване трудовете на светителя Григорий Палама и ги изпратил във виенската типография. Но, за съжаление, тези многоценни ръкописи били изгубени: типографията била закрита и разграбена заради издаването на предназначени за гърците революционни позиви. Сред заграбените от властите материали били и ръкописите на светителя Григорий, които латинците унищожили като противни на тях по дух. Когато вестта за това достигнала до Никодим, той плакал с глас за загубата на тези забележителни трудове, съзнавайки каква голяма полза биха могли да принесат те на благочестивите християни.

След това на Света Гора дошъл ученият йеромонах Агапий. Като се посъветвал с него, блаженият Никодим започнал работа по систематизирането и тълкуването на каноните на Църквата, необходими за ръководството не само на духовенството, но и на всеки благочестив християнин. Този многоценен труд, завършен с помощта на йеромонах Агапий, бил наречен „Пидалион” („Кормило”), тъй като той направлявал и ръководел Христовата Църква. След като завършил работа над книгата, блаженият Никодим я изпратил за разглеждане в Константинопол. Година по-късно патриарх Неофит, като получил одобрителни отзиви за книгата от Коринтския митрополит Макарий и Парийския митрополит Атанасий, й дал съборно одобрение. Книгата била изпратена на свети Никодим.

Тъй като нямало средства за издаването ѝ, монасите от Атон събрали пожертвования и предали събраните пари, заедно с ръкописа, на архимандрит Теодорит от Янина, като го помолили да се погрижи за издаването на книгата във Венеция.

Изпитания и трудности в подвига

Ново изпитание очаквало преподобни Никодим: Теодорит се оказал лукав лъжебрат. В тълкуванията и обясненията на каноните той зачеркнал някои неща и в замяна добавил нещо от себе си в защита на инославните вярвания, чужди на учението на Православната Църква, така че тези допълнения съвсем изопачили труда на Никодим на осемнадесет места.

Когато блаженият Никодим видял тези изкривявания, които можели да въведат в заблуда православните християни, той бил много огорчен и дълго не могъл да намери покой. В голяма скръб прекарал два месеца в келията на братя Скуртеоси, а след това се поселил при стареца Силвестър в келията, посветена на свети Василий. Там продължил духовните си подвизи, написал своя труд „Християнска етика”, редактирал „Надгробни песнопения”. След като завършил тези трудове, свети Никодим си тръгнал от келията на свети Василий поради сложните отношения, възникнали между него и послушника на стареца Силвестър, и се въдворил в манастира Пантократор. Но любовта към уединението го накарала да се посели в пустинна калива близо до келията на свети Василий.

Там той живял като ангел в плът, нямайки дори и насъщния хляб. Помагали му братята Скуртеоси, които често го канели на трапеза. Но и тогава, измъчен от глад, той бил готов да забрави за храната и започвал беседа, ако някой му задавал духовни въпроси, така че старецът на келията се налагало да моли блажения Никодим да спре, за да даде възможност на братята, които слушали красноречието на преподобния, да завършат трапезата.

В тази пустинна калива преподобният Никодим редактирал Молитвослова, втория „Ексомологитарий” (книга за изповедта), а след това се заел с трудове по екзегетика. Той разтълкувал четири послания на апостол Павел и седем съборни послания, превел и разтълкувал „Тълковния Псалтир” на Евтимий Зигабен и деветте песни на Свещеното Писание.

Този свой труд светията нарекъл „Градина на Благодатта”. Всички негови тълкувания били изпълнени с дълбоки богословски мисли и нравствени поучения.

Какво да кажем за изкушенията и гоненията, които претърпял този велик светилник на Църквата? По времето, когато се подвизавал и пишел по откровение свише своите духовни книги, той претърпял толкова несправедливи обиди от необразовани хора и от невидимите врагове – бесовете! За видимите врагове светията не говорел нищо, но смятайки ги за истински братя и свои благодетели, търпял всичко и прощавал на всички от цялото си сърце. А неговите невидими врагове, когато той бодърствал и пишел през нощта, често започвали гръмко да разговарят под самия прозорец на келията.

Преподобният не им обръщал никакво внимание, но нерядко се надсмивал над техните безумни и безсрамни действия. Една нощ, когато още живеел на остров Скиропулос, той чул такъв шум, че си помислил, че е паднала стената, намираща се близо до неговата калива. На сутринта видял, че стената си стои на мястото. Друг път ясно чул глас: „Ах, тоя писач!” Понякога чувал чукане на вратата на каливата. Когато тълкувал тридесет и четвърти псалом, стих шести: „Да бъде пътят им тъме н и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва”, чул такъв шум, сякаш преминавала цяла войска. Бесовете предприемали всичко, за да изплашат блажения Никодим. И трябва да кажем, че в начало на своите подвизи той бил много боязлив и когато лягал да спи, оставял вратата на келията отворена, за да може да извика братята при необходимост. Но когато свети Никодим започнал да живее в уединение, толкова се укрепил от Божията благодат, че смятал всички тези бесовски страхования за шеги и „стрели на младенци”.

Духовен пастир

В такива подвизи преминавал животът на стареца. Той бил изпитан от скърбите и изкушенията като злато в горнило (ср. Притч. 17:3) и неговите добродетели просияли по-ясно от слънцето. В последните години от своя живот преподобният Никодим преминавал от място на място, занимавайки се с изучаването на различни преписи и ръкописи, запазени в Атонските манастири. Той пишел и живеел с укрепяващия го Христос, така че можел заедно с Павел да каже: „Вече не аз живея, а Х ристос живее в мене” (Гал. 2:20). Седем години преди кончината на блажения неговите трудове преписал монах Кирил Кариофалис, който съставил и списък на седемнадесет негови труда и техните издания.

Славата на добродетелите и мъдростта на този велик отец на Църквата се разпространили навсякъде. Онези, които имали нужда от духовно ръководство, бързали към него за утешение и съвет. Уязвените от грехове оставяли своите архиереи и духовници и се стичали при Никодим не само от скитовете и манастирите, но и от различни страни и околности, за да го видят и да получат наставление от него. Този подвиг на духовно обгрижване, заедно с обичайните молитви, бдения и други подвизи, които преподобният Никодим не оставял, подкопали здравето на стареца и го принудили да се скрие в келията на иконописеца Киприан.

Малко преди смъртта си той събрал Синаксар в три тома, разтълкувал каноните на Господските и Богородичните празници („Йортодромий”), обяснил степенните от Октоиха („Нова Лествица”). И накрая написал „Изповядване на моята вяра” – за изобличение на злостните нападки, на които бил подложен от страна на някои недобронамерени атонски монаси.

Целия си живот свети Никодим прекарал в духовни подвизи и писане на душеполезни книги. Единствената му грижа била да изпълнява Божията воля и да принася полза на ближния. Получил от Господа талант, той го умножил като верен раб. Преподобният не носел други обувки освен цървули, нямал нито две дрехи, нито свое жилище, а живеел по цялата Света Гора, поради което бил наречен Светогорец.

Упокоение

Почувствал приближаването на своя край, той се върнал в келията на Скуртеосите. Силно отслабнал и получил паралич. Готвейки се за заминаването си от този свят, той се изповядал, приел тайнството Маслосвет и ежедневно се причастявал с Божествените Тайни.

На 14 юли 1809 г. блаженият Никодим предал в Божиите ръце своята душа, която се въдворила в жилищата на праведните сред преподобните и богословите, и сега гледа лице в лице Този, на Когото цял живот е служил на земята и Когото прославял в своите трудове.

-------------------------------------                                      

* Животописанието на преподобни Никодим е съставено по неговото житие, написано от архимандрит Харалампий (Василопулу).
** Източник: Eparhia-saratov.ru


103 По-късно то било наречено Евангелско. Учител на бъдещия светия бил ученият подвижник Йеротей Вулисмас. – Бел. ред.

104 Турците били разгневени от поражението на своя флот в Чесменския залив и смятали, че гърците са помагали на руснаците. – Бел. ред.

105 Макарий, митрополит Коринтски (Нотарас). – Бел. ред.

106 Старецът Силвестър Кесарийски, подвизавал се в пустинна келия извън острова. – Бел. ред.

107 Другото название на книгата е „Симвулевтикон” („Съвети за пазенето на чувствата, въображението, ума и сърцето”). – Бел. ред.

108 Калива – отделна постройка на Света Гора, предназначена за живеене на монаси (най-често от един до трима, но не повече от шестима). Обикновено всяка калива има няколко стаи и свой храм и живее по свой собствен устав. Няколко каливи заедно образуват скит. – Бел. прев.

109 По това време преподавал в Солун. – Бел. прев.

превод от сръбски: Маргарита Хаджипейкова, източник: bogonosci.bg

 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.