Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Не се безпокойте...
Не се безпокойте... Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Събота, 09 Юли 2016 20:35

отец Александър3-та Неделя след Петдесетница

Съвременното човечество страда от много душевни разстройства и болести. Две от най-разпространените от тях са безпокойството (тревожността) и безгрижието. Тъй като това са две не само различни, но и противопо­ложни състояния, ще поясня какво имам предвид.

Първо за безпокойството (тревожността). Хората се безпокоят за какво ли не, за хиляди неща. Жителите на бе­дни страни като нашата се безпокоят основно за насъщния си хляб и за оцеляването си; жителите на богатите страни пък се безпокоят как да запазят придобитото и как да го увеличат. Тъй или иначе и едните, и другите имат своите тревоги, свързани с материалните им нужди, със земния живот. И вярващи и невярващи, и християни и нехристияни – всички, с много малки изключения, сме се вторачили в материалните си потребности, в желанията и щенията на тялото и пренебрегваме или изцяло сме забравили потреб­ностите и жаждата на душите си.

Това именно е другото голяма душевно разстройство, другата голяма болест на века — безгрижието за душата. Както виждаме, и двете – и безпокойството за материал­ните неща, и безгрижието за духовните – макар и проти­воположни, вървят ръка за ръка; до голяма степен едното обуславя другото.

Тук говорим за нещо много важно и бих искал добре да осъзнаем това. Става дума за нашата житейска фило­софия, за насочеността на съзнанието ни, за нагласата, за настройката на душите ни. Неща, от които зависи начина и качеството на живота ни. Става дума за нашето жизнено верую – християнско (духовно) ли е то или е материали­стическо. С каква нагласа започваме и изживяваме всеки Божий ден? Само с мисълта какво ще спечелим и какво ще придобием, какво ще ядем и пием и как ще се развличаме, или – освен това и преди това – как да изживеем деня по християнски, какво добро да направим, с какво да нахра­ним душите си.

Ще повторя: въпросът е жизненоважен. Къде да сло­жим ударението, върху какво да фокусираме вниманието си? В Своята изумителна по дълбочина, възвишена нрав­ствена красота и богатство на идеи Нагорна проповед (Проповед на планината) (Мат. 5-7 гл.), откъс от която чу­хме днес, Христос ни дава пределно ясен отговор на тези екзистенциални въпроси. „Не се безпокойте … какво да ядете и пиете, ни за тялото си, какво да облечете …” (Мат. 6:25) – учи ни Христос. (В българския превод е казано: „не се грижете”, но това не е точно. В гръцкия текст е: „не се безпокойте”). За по-малко от минута Спасителят три пъти повтаря: „не се безпокойте … „ „Не се вторачвайте – иска да ни внуши Той – само в земните неща и не се обременя­вайте с тревоги как ще ги осигурите, защото това ще ма­териализира изцяло живота ви и ще го принизи до нивото на безсловесните твари, които не знаят нищо друго, освен телесните си нужди и нагони.” И тук Христос много умес­тно ни дава за пример птиците. „Погледнете птиците не­бесни – казва Той, – че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец небесен пак ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?” Наистина хубав пример, който се нуждае от пояснение. Защото някои (например кришнарите) използват тези думи на Спасителя, за да твърдят, че Той ни учи да не се трудим, да не работим нищо и да живе­ем безгрижно от милостини и подаяния. Това, разбира се, съвсем не е така. Да! Бог храни птиците, които не сеят, не жънат и т.н., но как ги храни? Чрез техния труд! От сутрин до вечер те си търсят и събират храна и ако не правят това, ще умрат от глад. А когато хранят и малките си, те прели­тат стотици километри, за да осигурят храна и за тях, и за себе си. И това важи не само за птиците, а за всички живи същества на земята. Всичко живо се труди, за да оживее и оцелее. Много неща Бог дава даром, но иска непременно и нашето участие в придобиването на благата – и от хората, и от всички живи същества. Законът за труда, даден ни от Бога, е основен закон на живота и всяко живо същество, което го пренебрегне, неминуемо погива; а нетрудещият се човек погива и духовно. Да. И птиците и всички живи твари се грижат за храната си и полагат усилие, за да си я набавят. Идеята на Христос е, че те не се безпокоят за нея, не живеят в страх какво ще ядат утре или в другиден. Просто идва новият ден и те тръгват да си набавят нужно­то.

„Отпуснете се – иска да ни каже Христос – и прогонете от сърцата си всеки страх и тревога, всяко безпокойство за насъщните неща. Аз, Който съм ви създал, зная всички ваши грижи, нужди и желания още преди вие да ги усети­те и осъзнаете. Зная нуждите на всяко живо същество във видимия и в невидимия космос, който чрез Мене се ражда, живее и пулсира, по Моята воля се променя и умира. И ако Аз, Творецът и Промислителят, не оставям без грижи и внимание и най-незначителните тревички и насекоми, колко повече се грижа за вас, човеците, венецът на Моето творение!” Чуйте колко силно и убедително изрича тази мисъл Сам Бог чрез перото на пророк Исаия: „Послушайте Ме, доме Яковов … дори и до вашата старост Аз ще бъда същият, и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви създадох и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и пазя” (Ис. 46:4). И още: „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще ли пожали сина на утробата си? Но ако би забравила тя, Аз няма да те забравя” (Ис. 49:15).

До тук говорихме по първия въпрос – безпокойството за земните неща, което ни обременява и ни пречи да ви­дим и да се погрижим най-важното – за потребностите на душите си. Христос иска да ни предпази от първото и да ни насочи към второто. Той иска да пренасочим грижите си от земното към небесното, иска да променим житейска­та си философия. Забележете! Иска го от своите слушате­ли преди две хиляди години, искал го е винаги от всички през всички векове и епохи, иска го и днес от нас. Защо го иска? Защото желае да ни даде и двете неща. И земните, и небесните блага. И кротко ни учи, че ако търсим само земните, ще изгубим и небесните; а ако съсредоточим вниманието, грижите и старанията си в придобиване на небесните – „на царството Божие и неговата правда” – ще получим и двете. „Те – казва Христос – ще ви се придадат, ще ви се прибавят.” Колко точно се изразява Спасителят! Той не казва: „Търсете само царството на Бога”, а първом търсете царството на Бога” (курсива мой), от което става пределно ясно, че ние трябва да търсим (да се грижим) и за земните неща, но грижите за тях да оставим на втори план. Тях Бог ще ни „придаде”, ще ни ги прибави. Това означава, че те ще дойдат като резултат, като следствие от нашата добросъвестна работа, от нашия спокоен, хармо­ничен, добродетелен и насочен към духовното, към небес­ното живот. Защото „праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. Насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог; те и на старост са пло­довити, сочни и свежи, за да разгласят, че е праведен Гос­под, моята скала, и няма неправда у Него” (Пс. 91:13-16).

И тъй, нека обобщим. Какво иска да ни каже Христос? Грижете се за насъщните си нужди, но не превръщайте тези грижи в смисъл на живота си. Аз, вашият Създател и любещ Баща, никога няма да ви оставя. Ако вярвате ис­крено в Мен, ще съумеете и да Ми се доверите – напълно и без остатък. А доверявайки Ми се, ще се освободите от всички страхове и безпокойства, които обременяват души­те ви. И така, освободени и необременени (от житейски тегоби), ще можете да се погрижите за най-важното: за царството Божие и неговата правда. Да се погрижите за това: как да го търсите и как да го намерите – първом в себе си, в душите и сърцата си, в живота си.

Та после, придобили го, да го показвате и дарявате на всички, които искат да го имат.

/17 юни 2007 г./

източник: alashkov.wordpress.com

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.