Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Човекът оставя Бога, а не Бог човека
Човекът оставя Бога, а не Бог човека Е-мейл
Оценка на читателите: / 18
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Петък, 08 Юли 2016 11:51

митр. АтанасийСкръбните неща не ни вредят

- те ни нараняват, наскърбяват, притесняват, със сигурност, но хвалбите и ласкателствата ни вредят и заслепяват. И знаете ли, човек може да живее в слепота, както един пиян човек, който в своето пиянство не разбира къде се намира, какво прави и говори, смее се и прави различни работи. Когато му удариш един шамар изпие едно горчиво кафе и се събуди и се осъзнае, се пита: ама къде бях? Какво правих толкова време, как не разбирах реалността, как не разбирах какво казвах и върших и  къде се намирам? Човекът не се осъзнава и това става на много етапи от нашия живот и дори в нашето семейство. Понякога живеем в дълбокия сън на нерадението и безчувствието, където си мислим, че всичко е наред и върви добре, но внезапно се събуждаме и виждам, че семейството ми се разпада. Е, къде беше толкова време? То се разпадна за един ден? Не го ли усети? - Не, не го усетих. Къде спа? Къде беше пиян, та не разбра? След това се събужда и казва: Ама как не разбрах какво ставаше. Може да минат години, а ти да си в това пиянство и нищо да не разбираш. Разбира се, ако си удариш стената в главата в стената и си я строшиш, тогава принудително се събуждаш и разбираш, че не можеш повече така. Но както казахме, има опасност и от двете страни - от една страна рискуваш да се потопиш в отчаянието поради многото трудности и изпитания.

Да знаете, че когато дойдат изкушенията, те следват едно след друго като буря, както гръмотевиците, които постоянно гърмят, така идват - едно след друго - ще се разболееш, ще си изпатиш едно, ще си изпатиш друго, като продължителна буря, която отнася всичко и идва момент, в който казваш: нищо не остана право. Всичко загина. Мислиш, че всичко е загубено. В крайна сметка нищо не е загубено, Бог не оставя човека, но той мисли, че всичко е загубено. От една страна е тази буря на скърбите, изпитанията, премеждията, трудностите, които воюват с нас, от друга страна има една друга буря, която е примамлива, която те приспива, буря, която не се вижда, но е по-страшна от предишната - именно търсенето на щастието, сластолюбието, сребролюбието, славолюбието, това да си в едно блажено упоение, както казва онази добра госпожа: днес няма бедни, отче! Разбира се, госпожо, ти откъде да знаеш дали има бедни! Ти имаш всичко, каквото си пожелаеш и отиваш там, където  си поискаш. Не знаеш, че има бедни, не можеш да разбереш бедния човек. За да разбереш, очите ти трябва да са отворени, да виждаш около теб и да имаш други сензори, ако ги имаш, добре, но ако ги нямаш, не виждаш и казваш: днес в света няма нещастие. Това е по-лошото.

Човекът оставя Бога, а не Бог човека.

И тъй,  как човек може да мине през всичко това и да опази душата си? Това е въпросът: как ще опазим душата си от всичко, което срещаме всеки ден пред нас. За да го постигнем, трябва да имаме, както казваше старец Паисий, постоянна комуникация със сигнала, който идва от Бога. Той бил свързочник и комуникирал със самолетите, с кулата, с щаба на войската.  Ако загубиш сигнала, и ти се губиш след това. В тези трудни часове само Бог помага на човека и той трябва да се моли твърде много. Да се моли и да има упование в Бога. Той ще вкуси много  (горчиви) чаши една след друга, но Бог няма да го остави. Човекът оставя Бога, а не Бог човека. Ако човекът потърси Бога, призове Божието име, извика Бога на помощ, дори да си виновен за всички злини в живота ти, ти да си тяхната причина, дори тогава Бог като преблаг Баща няма да седне да ти каже: Хубаво да си изпатиш сега! Строши си главата, за да се научиш следващия  път да си добър и послушен! Бог не прави така. Бог утешава човека, грабва го с много нежност и любов, държи го в Своите обятия и се грижи за него, както лекарят се грижи за всеки болен и не го интересува дали този болен е лош или добър човек и дали страда по негова собствена вина. Той разбира, че е болен, грижи се за него, дава му всичко необходимо. Така прави и благият Бог с нас. Ние обаче трябва да се научим на великото изкуство на молитвата, на това да се обръщаме към Бога, в тези трудни часове, които са изключително полезни и благотворни, където човек се научава да се моли. Има един хубав разказ в житието на св. Силуан Атонски, където той забелязал един млад работник, който се молел пламенно и го попитал - къде се научи да се молиш толкова пламенно?, а той отговорил: по време на войната. Когато падаха бомбите и куршумите и щяха да ни унищожат, сред това голямо затруднение се научих да се моля.

Старец Паисий казваше: питах се защо някои отци отиваха и се установяваха в скали, пещери, над главата им може да виси една скала, която е готова да се откъсне, а те не си тръгвали и оставали там. И им казваш: геронда, бягай от тук, скалата ще падне върху главата ти. Но те не си тръгвали. Защо? Защото сред това затруднение и чувство за суетността на всичко се научавали да се молят. Цялата им душа, битие и сърце се съединявали и както водата, която е под налягане, избива нагоре, така и силата на душата се устремява нагоре и търси Божията милост и Бог утешава невъобразимо човека в тези трудни часове. До такава степен, че този, който е вкусил това, сетне, когато минат изкушенията, мисли с носталгията за благодатта, която е имал в часа на изкушението. Той се сеща с носталгия и казва: да, беше много трудно, но  имаше и голяма благодат. А когато сме добре, е, хора сме, самозабравяме се, когато си прекарваме си добре, нямаме проблеми и трудности, отпада и силата на молитвата и топлината на сърцето, примиряваме се с нашето всекидневие и се губи това стоплящо присъствие на Божията благодат.

Каква благодат получава човек в часа на трудностите и каква молитва има тогава!

Сещам се за нашия старец Йосиф, който приживе - и сега вече починал – слушаше много неща за себе си. Веднъж той ми каза: бре, детето ми, изпитвам жажда в мен! Каква жажда имаш, геронда? Де да можех да отида на един площад и всички да ме заплюват, да ме осмиват, да ме унижават, жадувам за това. Минах през трудностите и сред тях почувствах голяма благодат от Бога. По това време, т.е. към края на живота си той беше в мирен период. Предните години бяха преминаване от една виелица в друга и от една буря в друга, както пътуването със самолет, където попадаш от една буря в друга. Така и нашият старец и заедно с него и ние - бяхме заедно в самолета.  Той жадуваше за това по-ранно негово състояние и казваше заедно с другите отци: каква благодат получава човек в часа на трудностите и каква молитва има тогава! Казах ви, че толкова години бях до него и нито един път не дойде - и казвам това напълно искрено и отговорно - да се причасти без сълзи. Причастявахме се четири пъти в седмицата. И не говорим за обикновени сълзи като нашите, които текат насила, както сълзите при чистене на лук, а за истински плач. Когато не се причастяваше, килията му беше до самия храм, имаше едно прозорче и през него слушаше св. Литургия и не идваше с нас, тя така беше построена, той оставаше в нея. Но когато идваше да се причасти - обикновено след Великия Вход, сядаше на един стасидий, а неговото расо и було се навлажняваха от сълзите му. Много пъти се питах: ама какво има този човек, че има толкова сълзи, къде ги намира? В останалия си живот беше много весел човек, не беше начумерен, не роптаеше, а говореше, смееше се, казваше шеги, харесваше му да му казваме шеги. Разказвахме му различни странни случки, които виждахме и чувахме и ги слушаше с удоволствие. Добре, с мярка. Но когато трябваше да се моли, беше друго нещо. Също така, когато бяхме на трапезата и се хранихме, както знаете, в манастирите се четат духовни текстове, когато чуваше името на Христос, на Света Богородица или на Св. Георги, той  изпитваше голяма любов към него и към св. Пантелеймон, както и към още двама светци, той спираше да се храни.  След като се опитвахме да избираме такива четива, които да не са  толкова духовно силни, защото не можеше да се храни, както и ние, които бяхме до него на трапезата - той не ядеше, и ние не можехме да ядем. Дори веднъж му казах:

- Геронда, по-добре да идвате сутринта, когато няма четива на трапезата, за да можем и ние да се нахраним след това!

И тъй, защо неговият живот имаше такъв плод? Именно защото в живота си мина през много скърби, изпитания, трудности и когато душата на човека минава през такива неща, тогава се обръща към Бога и се съединява с Бога, Който утешава неговата душа и тя омеква, човекът става благ, става зрял, пече се, става вкусен сладък хляб, както казва св. Игнатий Богоносец. Като топъл хляб, който можеш да изядеш и е сладък и ухаещ, докато суровият хляб, суровото ядене не става за ядене, нито суровото, нито изгорялото. Хубавото, изпеченото, сготвеното ядене е този човек, който минава през скърбите и чрез тях в душата му се проявяват всички онези благородни сили и дарби, които Бог му е дал при неговото сътворение. Става това, което се казва в Псалтира: добре, че ме смири, за да се науча на Твоите наредби. Голямо благодеяние се оказа за мен това, че ме  унижи, смири, показа ми моята немощ, за да науча Твоя път, да науча колко преблаг, праведен и свят си, Боже, и как в крайна сметка в живота ни това, което има значение, не е нищо друго, освен Бога. Човекът, който има Бога в своето сърце, не се лишава от никое благо, има всичко. Докато този, който няма Бога в себе си, дори да има всички блага на света, е празен. Това го знаят всички: и тези, които са вкусили колко велико нещо е да имаш Бога в себе, но и тези, които са вкусили отсъствието на Бога, където постоянно се опитват да изпълнят живота си с хиляди неща, но в крайна сметка душата им не се изпълва, защото тя е създадена от Бога и се насища само с Неговото присъствие. Сложи каквото искаш в нея - тя няма да се насити, не може да се насити, не е създадена да се насища с лъжливи и суетни неща.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.