Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Блажен е знаещият вратата на Бога
Блажен е знаещият вратата на Бога Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Сряда, 29 Юни 2016 22:26
митр. Атанасий

По време на св. Литургия дяконът или свещеникът отправя следното прошение:

Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат.

Защити. Тоест грабни ни от там, където сме. Тази дума означава грабвам някого от мястото, в което се намира, подкрепям го, помагам му, укрепвам го, пазя го. Този глагол ни показва нашата реалност, защото в живота всички ние сме в открито море. И ако някога сте имали преживявания в морето с бури, които вече не са толкова обичайни, както в миналото, когато хората пътували с малки кораби и лодки - именно тогава чувстваме нуждата Бог да ни грабне от нашето затруднение и да ни укрепи,  спаси, помилва и  опази със Своята благодат. В крайна сметка  сред тези големи затруднения само Бог може да помогне човека.

Един човек може да има всички сили на света, да е силен, богат, млад, здрав, красив, да има 50 къщи, добре е, че ги има, но ако ги няма, тогава нито добавят, нито отнемат нещо. Защото само Бог може да ни укрепи и помогне. Той е Утеха и Надежда на света. Сред трудните часове, които човек неизбежно има, е блажен този, който знае вратата на Бога. Той наистина е блажен. За съжаление, в нашата страна не сме изследвали голямото значение на Божието присъствие в живота на човека. Въпреки това, когато човек се нуждае от опора, той възражда в душата си тази нужда да прибегне и да се облегне на Бога – неговия Баща. Понеже като клирици често влизаме в контакт със страдащи хора, както стана по-рано с падналия самолет – и тогава за пореден път констатирах колко важно  е това, че нашият народ има вяра в Бога. Както казах, може да не сме много пламенни и особено привързани към Христос и Църквата, но в душата на всеки човек съществува това знание и усещане за Божието присъствие и той се обляга на Бога. И какво бихме могли да кажем на един страдащ човек, който губи всичко, или сам погива, или губи свои хора и всичко, което е градил толкова години, рухва? Какво бихме могли да кажем на един такъв човек, освен да има упование в Бога? Нищо не може да устои. Какво да му каже - да ти дам 10 милиона? Върви при един човек на смъртно легло и му кажи: Не се бой! Ще ти дам 10 милиона евро! Ама след няколко часа или няколко дни той ще умре. Лекарят му е казал, че дните му са преброени. Какво да прави с милионите? Или някой други губи детето си, какво да му дадеш, какво равностойно нещо на загубеното да му подариш? Нищо не можеш да му  дадеш. Само Бог е Този, Който може да стане противотежест сред трудностите на този живот. Особено в нашата епоха, в която има много проблеми и всеки ден се сгъстяват облаците, не природните, а облаците на всички тези  състояния, които ни задавят. Аз вярвам, че накрая това ще се окаже за наше добро, но докато стане, маслото ни ще излезе!

Отче, в Кипър вече няма бедни...

Сещам се, че когато дойдох в Кипър преди 20 години, в първите отседнах в дом в един друг град. Там ни сложиха обяд, дойдоха и други хора, разговаряхме и аз казах нещо за милостинята. Една госпожа, добра жена, сериозен човек, каза:

- Отче, в Кипър вече няма бедни.

- Няма бедни?

- Няма. В Кипър няма. Всички са богати и устроени.

Тогава не знаех ситуацията в Кипър.  Добре, имаше бедни, но не толкова много. И си казах - колко нещастни хора - да нямат бедни да правят милостиня? И как ще правят милостиня без бедни? Както и да е.

В моята наивност повярвах, че няма бедни, а и току-що бях излязъл от Света Гора. И се питах какво ще стане с тези хора без бедни? Как ще дават милостиня? Казах: е, нещо ще намерите да правите, дори да няма бедни. След това естествено установих, че госпожата просто беше много богата и не можеше да разбере, че има и бедни около нея. Понякога така става, когато човек живее в неговия свят и казва, че не съществуват бедни. След това нещата се променят.

Днес сред всички проблеми, които имаме, човек не вижда пред себе си край, но единствената утешителна светлина е преблагият Бог. Както пеем на Вечернята, когато има петохлебие - богатите обедняха и огладняха, а тези, които дирят Господа, няма да се лишат от никое благо. Но не е само това да обеднееш и да гладуваш откъм хляб. Това може да не ни се случи, но очевидно ще ни се случи. Добре, на някои може да не се случи. Човекът може да обеднее и да загладува и за много други неща, да стане беден и гладен за  две утешителни думи, за две радостни думи, за една подкрепа, от която може да имаш нужда, но да я нямаш. Или един допреди богат на приятели и познати човек, внезапно да вижда, че всички бягат от него.

Той е същинската надежда за света и не оставя никого

Тогава виждаш, че само Бог остава истинска надежда и това го казваме буквално - Той е същинската надежда за света и не оставя никого. Няма да се намери човек, който да каже: аз се надявах на Бога! - и да бъде опроверган и да каже: виждаш ли, напразно се надявах на Бога! Надявах се, но бях опроверган. Разбира се, когато се надяваш на Бога, зависи и какво очакваш от Него да ти даде, защото може да не ти даде това, което очакваш. Бог ще постъпи като твой Баща и ще позволи това, което е действително е полезно за теб. Нашият старец ни разказваше и го видяхме ако не хиляди, то стотици пъти - когато беше в пустинята, в „Малката св. Анна”, в пещерите, по време на окупацията хората били в много трудно състояние, парите изчезнали и те живеели чрез обмяна на продукти, даваш една тенекия жито, вземаш една тенекия елей. Така било. Нашият старец ни казваше, че за да отиде от Света Анна в Дафни плащали с елей. За да отидеш там да вземеш три хляба, трябва да дадеш една бутилка елей. Така живели хората. И тъй, тогава много богати хора гладували. Тези пустинници обаче никога не гладували, те живеели аскетически, оскъдно, но никога не гладували. Много пъти нямали крайно необходими неща и старецът Йосиф Исихаст виждал от онази пещера, където живеели, че Бог им пращал храна и казвал: отци, вземете животните и вървете долу, нещо ще ни пратят. На арсаната винаги имало нещо за тях, което Бог устройвал в Неговия промисъл. Когато човек се надява на Бога, призовава Божието име и от любов към Бога проявява търпение, подвизава се, полага усилия, Той не го оставя. Знаете ли, че часовете на големите скърби, които са много трудни часове, изключително трудни, само този, който ги е вкусил, може да ги разбере, са най-ценните и значимите часове в живота на човека. Може да са горчиви, но са като горчивото кафе, което след това носи голяма сладост, както казват тези, които пият кафето без захар, че пият кафето, за да е сладка водата след това! След онази горчивина на скърбите идва голямата сладост на божествената утеха. Както казваше приснопаметният старец Паисий: не узнах по-голяма благодат в живота ми от тази, която чувства душата на човека, когато го онеправдават, защото, когато бива онеправдан, казваше той, тогава в му душата идва Христос и пребивава там безсрочно. Влиза там и не излиза. Както някои добри наематели, които влизат и не излизат и предпочиташ да им го подариш твоя дом или магазина, отколкото да имаш някой друг. Така прави Христос - влиза в онеправданите хора и не излиза оттам - защото Бог защитава онеправдания човек. В крайна сметка, най-щастлив е този, който е вкусил в живота си такива часове, които са трудни, но много значими и изключителни. Помня един митрополит, който мина през много трудни моменти в живота си. Нашият старец искаше да отидем да го видим. Той каза: бре, детето ми, човек е, оклеветиха го, обвиниха го умишлено, за да го принудят да се оттегли.

Когато дойде часът на голямото затруднение и скръб, всички избягаха от него, останаха един-два човека, както обикновено става. След това, когато отидохме да го видим, той ни разказваше, че избягал един, избягал друг, а когато минали трудностите, всички един по един се появили. Ама сега какво да ви правя?  - им казвал. Сега има много, които ми казват на многая лета, владико! Сега нямам  нужда от вас. Кога имам нужда от теб? Когато съм на кръста и се нуждая от една капка вода. Както Господ върху Кръста, където не се намерил един човек да Му даде капка вода - Този, Който нахранил  хиляди души. Нито един човек не Му дал вода - и не само не Му дали вода, там нямало вода, къде да намерим да Му дадем, тогава не е имало бутилирана вода, която да носят от гражданска защита, които отиват и спасяват изпадналите в нужда. Не само, че не Му дали една капка вода, а Му дали жлъчка с оцет. Разбира се, Христос допуснал всичко това за нас, за да имаме пример в нашия живот, да се облягаме върху Него и да казваме, че ако Той не получил дори капка вода, т.е. минимална човешка утеха, тогава и ние трябва проявяваме  търпение и да имаме упование в Бога. Наистина, триждиблажен е този, който е имал много изпитания, но е вкусил и божествената утеха. Тази сладост на божествената утеха вкусва само този, който е влязъл в пещта на скърбите, изкушенията и изпитанията. Намирайки се в тази пещ, молим Бога да ни поеме и да ни спаси, помилва и опази чрез Неговата благодат от всички неща, които искат да ни задушат.

Всички зверове искат да изядат душата ти

Направи ми голямо впечатление и видях това, не както го е видял този старец (във видение), за който ще ви разкажа,  но го виждам  в нашия  живот и в живота на други хора. Този старец е жив и развива голяма дейност в страната, в която се намира. Той ми разказа, че веднъж се затруднявал изключително много, имал много изкушения, проблеми, атаки и клевети – и до днес. Както се молел в килията си, видял следното видение чрез Божията благодат. Видял, че се намира в дълбока гора, в джунгла и в обятията си държал едно бебе, но го преследвала грамадна змия, за да го погълне. Той бягал тревожно и минавал сред скали, реки, пропасти, с голяма агония и труд, държейки бебето в обятията си. Отляво и отдясно излизали змии, лъвове, пантери, за да го разкъсат. Той изпитвал страшна тревога и бил на косъм от това да го изядат. Намирайки се в тази агония, той забелязал, че това, което искали да изядат, било не толкова него самия, а бебето. Той обаче го държал и бягал, ако можете да си представите, че сме реално на мястото на този човек. Внезапно, бягайки и мъчейки се да спаси бебето и себе си от всички тези зверове, се оказал в тесен проход, между две скали, а в края на прохода го очаквала грамадна змия, която бил готова директно да го глътне. Той нямал изход, защото, ако се върнел обратно, другите зверове щели да го изядат, отляво и отдясно другите зверове отново щели да го разкъсат, а пред него змията бил готов да го погълне. Веднага щом се оказал в този много труден момент, той извикал: Пресвета Богородице! Спаси ме! Веднага щом казал това, той чул женски глас, който казал: Михаиле!  и видял св. Архангел Михаил с меча в ръка  да поразява змията. След това старецът се събудил от видението. В агонията,  в която се намирал, се питал какво е това нещо, което видял. Не на сън, а в молитва, в духовно благодатно състояние. Тогава Бог му отговорил: това е твоят живот. Той казал - а бебето? Бебето е твоята душа - всички тези зверове нея искат да изядат, а твоята борба е как (ще преминеш) през всички тези събития от всекидневния живот, които били страшни, не мога да ви разкажа, защото той е жив, и зверовете са живи, някои от тях. Когато почине, ще го научите. 

Не се бой от тези, които ни обвиняват, а от тези, които ни хвалят!

И тъй, всички тези зверове искат едно нещо от нас. Какво? Да погубим душата си. Това търсят. Това са скърбите, изкушенията, изпитанията, премеждията в живота ни. И не само отрицателните, защото отрицателните събития не са толкова опасни, може да са много болезнени, когато ни обвиняват, клеветят, осмиват, презират, това са много болезнени неща, но не са толкова опасни за душата ни. Кои са по-опасни? - другите,  когато ни казват добри думи: ама колко си добър! Браво! Поздравления! Колко хубави неща правите! Колко хубави думи говорите! Тези неща са по-опасни. Нашият старец, който чуваше  обвинения в живота си  - той почина и още  слуша такива неща - когато му казваха, че еди-кой си те обвинява!, той казваше:

- Бре, не се бой от тези, които ни обвиняват, а от тези, които ни хвалят!

Именно те ни вредят. Когато другият ти казва: браво, отче! Колко хубаво говориш! Ама колко си добър! Ама колко си златен! Ако те нямахме, какво щеше да стане с нас! И ти си казваш: добре, че съм аз да спася света!  И дори вярваме на тези  неща!  И смяташ за голямо благодеяние това, че те има в света. Колко сме глупави. Голяма глупост е да вярваш на това. Както и да е. Човекът си вреди  повече с тези неща.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.