Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

15.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Когато човек стане пленник на доброто, грехът престава и Христос живее в него
Когато човек стане пленник на доброто, грехът престава и Христос живее в него Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от преп. Порфирий Кавсокаливит   
Петък, 17 Юни 2016 12:23

св. ПорфирийВ нас има два свята. Единият е добър, а другият е лош. Тези два свята черпят сила от един източник. Тази сила е като батерията. Ако някой, който е лош, постави своя щепсел в батерията, ще ни отведе в пропастта. Ако го включи някой, който е добър, тогава всичко в нашия живот ще бъде красиво, мирно, божествено. Но същата сила захранва или нашето добро "аз", или нашето противоположно "аз". Винаги сме пленници на един от двата "аз"-а: или на добрия, или на злия. Вместо да робуваме на злото в себе си, нека се стремим към доброто.

Нека ви дам още един пример. Във всички части на света има радиовълни, но не ги улавяме. Но щом включим нашия приемник, тогава ги улавяме, чуваме и ги усещаме.

Същото става и когато влезем в духовния свят. Живеем с Христос, летим! Тогава чувстваме огромна радост и имаме красиви духовни преживявания. Тогава лека-полека ставаме пленници на доброто, пленници на Христос. Когато човек стане пленник на доброто, тогава повече не може да злослови, да мрази, да говори лъжи, не може да прави всичко това дори и да иска. Как тогава дяволът да влезе в душата му и да му причини отчаяние, разочарование, ленивост и други подобни неща? Божествената благодат го изпълва и нищо от това не може да влезе в него. Нищо не може да влезе, когато вътрешна му стая е пълна с неговите духовни приятели, които се намират в небесния свят, в безкрая – имам предвид ангелите, светците, мъчениците и на първо място Христос. Обратното става, когато някой стане пленник на стария човек в него. Тогава злият дух властва над него и той не може да извърша добро, а се изпълва със злоба, с осъждане, с гняв . . .

Когато ви нападне злото, бъдете гъвкави и подвижни и се обърнете към доброто. Преобръщайте, претворявайте и променяйте всяко зло в добро. Това претворяване става само чрез благодатта. Например на сватбата в Кана Галилейска водата се претворила във вино. Ето ви претворяване. Това става по благоволението на Този, Който е над природата. Това е нещо свръхестествено. Разбира се, вино или масло може да се добие по химичен път и това да изглежда като истинското вино или масло. Но то ще бъде изкуствено добито, няма да бъде истинско. Истинското претворяване го прави божествената благодат. За да стане това, човек трябва да се отдаде на Христос “от всичкото си сърце, и от всичката си душа” (Марк 12:30).

Припомнете си първомъченика Стефан! Той бил обзет от Бога и докато го гонели и хвърляли камъни срещу него, той се молел за своите гонител: “Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60). Защо св. Стефан постъпил така? Просто защото не е можел да постъпи по друг начин. Той бил пленник на доброто. Мислите ли, че е лесно да те замерват с цяла купчина камъни? Хайде някой да хвърли само един камък върху тебе! Добър, добър, ама като те удари камъкът, ще започнеш да викаш: “Хулиган!” и други подобни. Това показва, че сме обзети от злия дух. И после как да влезе Христос, къде да стъпи? Всичко в нас е окупирано. Но щом навлезем в духовния живот, щом влезем в Христос, всичко се променя. Ако някой е бил крадец, спира да краде, убиецът спира да бъде убиец, така и с кръвожадния, със злия, със злопаметния . . . всичко спира. Грехът престава, а Христос живее в нас. Така и св. ап. Павел е казал: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).

Няма да придобием свобода, ако не очистим нашето вътрешно пространство от смущенията и страстите. А това се осъществява само в общение с Христос. Радостта е в Христос. Христос превръща страстта в радост.

Това е нашата Църква, това е нашата радост, това е всичко за нас. Днес човек търси това и взема разни отрови, наркотици, за да попадне в светове на радост, но това е лъжлива радост. Докато наркотикът действа, човек усеща нещо, но на другия ден отново е смачкан. Едното го съсипва, разяжда, смачква, изгаря; а другото, тоест отдаването на Христос, го оживотворява, дава му радост, кара го да се радва на живота, да чувства сили, да преживява величието на Бога и човека.

Това е нашата вяра – възвишеност, величие, благодат, радост, възхищение! О, как пророк Давид е преживял всичко това! Той казал: “Копнее душата ми и чезне за Господните двори” (Пс. 83:3). Колко дивно е това!

Из "Старецът Порфирий Кавсокаливит - живот и слова", превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.