Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Мяра на любовта
Мяра на любовта Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Павел Сисанийски   
Сряда, 01 Юни 2016 05:41

митр. ПавелВъпрос: Днес можем ли да обикнем Бога, след като изглежда трудно?

Това, че днес не можем да обикнем Бога, е оправдание от наша страна. Христос никога не е искал нещо от нас, което е свръхсилите ни. Той посочил на богатия младеж от Евангелието, че проблемът бил негов, т.е. неговата зависимост от богатството и доверието му не в Бога, а в богатството. Ние също имаме различни зависимости. Преподобният Порфирий ни го казва много просто: един път имаме - да обикнем Христос. Как Го обичам? Отсичайки моята воля във всичко. Където срещна моето "аз", да го отхвърля и да търся Божията воля. Тогава идва радостта в света. Дори едно трудно събитие може да е повод за духовна радост. Затова на въпроса как можем първият отговор е: Можем, защото Бог нямаше да го иска от нас, ако не можехме. Христос ни казва: който иска, нека вземе кръста и Ме последва. С това сякаш ни казва, че проблемът е у вас. Искаш ли? Добре, ако искаш, отречи се от себе си и вземи твоя кръст, какъвто и да е той, и Ме последвай. Доверяваш ли се?

Някога един млад човек отишъл при един старец и го попитал:

- Геронда, ти имаш голям опит от живота, я ми кажи: кой е пътят, който води до Бога?

Старецът го погледнал хубаво и му казал:

- Детето ми, не съществува път. Съществува пропаст. И падаш в нея. Разумът ти казва, че ще се пребиеш, а Бог ти казва: ще заповядам на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:  ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си  (Пс. 90:11-12). . .

Следователно, нека не питаме по кой начин (ще обикнем Бога). Начинът е ясен. Христос ни го показа. Говори, Господи, и Твоят раб слуша. Какво каза Света Богородица? Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти. Това е пътят.

Въпрос за  вероучението в училищата

По време на турското робство хората не пращали децата другаде, за да научат вероучение, а семейството се грижило да ги предаде на Църквата. Дори да живеем в състояние на гонение, нима многобройните гонители биха били по-силни от нас? Дечицата къде биха учили вероучение? - В своя  дом. Тогава, когато ние си мислим, че децата са малки. Но изобщо не са малки. Как ще научат молитвата? - Виждайки родителите да се молят. Къде ще научат какво е  Църквата? Отивайки заедно с техните родители на църква. Къде ще научат какво е това, което е закачено на стената - т.е. някоя икона. И ние, които пораснахме и ходехме на катехизационно (неделно) училище, научихме първото вероучение у дома. Първият учител реално е домът, семейството, преживяването, което има едно дете. Днес има благословени семейства, чиито деца ходят на едно и също училище с останалите деца, но са други. Първо, защото имат опит от вкъщи. Второ, защото всеки път, когато детето е имало своите проблеми, трудности, родителите са му помагали, катехизирали са го, обяснявали са му и са му говорили от много ранна възраст, още когато започват страстите, егоизмът, където детето казва: това е мое и няма да ти го дам!

Днес децата малките, не големите, имат ли такива преживявания? Събуждаме ли ги, за да отидем сутринта на църква? Не. Какво казваме? Горките деца! Вече сме ги разболели. Веднъж някой ми каза: Горките ми деца!

Аз го попитах:

- Вашите дечица са болни?

- Не, отче! Опазил ни Бог! Защо казахте това?

- Не го казах аз, а вие го казахте. Горките!

Тоест как ще отгледаме децата - като болни или като живи деца, които трябва да се научат и да водят борба със страстите още от малки?

На един прием известният педагог Песталоци срещнал една госпожа, която веднага щом го видяла, отишла и му казала:

- Бих искала да дойда да говорим за моята малка дъщеря.

Той я попитал:

- На колко години е тя?

- Едва на шест години!

Той много сериозно ѝ отвърнал:

- Госпожо, съжалявам. Твърде късно е.

Какво смятате? Лъжа ли е изрекъл? Истината е казал. И ние какво казваме за тази възраст? Малки са, не разбират! Но децата, които от малки са се научили да се кръстят, да виждат бабата, дядото, бащата майката да палят кандилото, да се молят, в началото са отивали до тях, какво прави баба там? Нещо казва. Какво? И така детенцето проявявало интерес да научи какво направи сега баба му, какво е запалила.  Кандилото, детето ми! и утре заедно ще го запалят. То се научава да го пали, да има икона в един ъгъл, но не като украшение, а в молитвения кът, където я вижда. Ако днес децата при първите затруднения скачат от балкона, това е така, защото не им поставихме духовни ваксини (т.е. не ги въвеждаме в благодатно-литургичния живот на Църква), за което говорих преди. Защото, отиваме ли да ги причастим? Първо на първо, ние сме превърнали Тайнството Кръщението във фиеста. За какво са балоните и всичко останало? Това е белег за болестно състояние. Веднъж дойде кръстницата и носеше венец от цветя, който да поставят  върху купела. Аз ѝ казах:

- Да те попитам нещо.

- Да, отче!

- Ако утре поискате да  служим Литургия, нима ще ми донесете  един венец да го сложа върху св. Потир? Няма ли най-накрая да станете по-сериозни? Мислите, че е това Кръщението? Постили ли сте? Причастихте ли се днес? И идвате да кръстите вашето дете. . .

Нашите критерии обикновено са повърхностни, светски, не са духовни и истинни. Затова децата ни трябва научат своето първо вероучение вкъщи, а ние и след това ще продължим да им говорим за  тези неща. Не знам какво ще стане утре. Това не означава, че не се опитваме - Църквата се опитва да запази иконите в училище (които някои искат да премахнат оттам), но нека в тази връзка ви разкажа нещо.

Веднъж дойде една майка и ми каза, че тъй като валяло дъжд, децата влезли в час без да кажат молитвата "Отче наш", както обикновено правили на двора. Нейното дете попитало учителя:

- Господине, няма ли да кажем молитвата?

А той отвърнал:

- Тези глупости майка ти ли ти ги каза?

Аз попитах жената.

- Защо идвате и ми го казвате на мен? 

Между другото ми казаха, че и други родители се подразнили. И продължих:

- Защо не отидете, вие, майката на това дете, и другите, при директора и да му кажете: Господине, това, това и това. Докато този господин е учител на детето ми, детето ми няма дойде повторно на училище! Щe стоим заедно отвън.

И  да видите какво ще стане след това. Не ви казвам това случайно. Имал съм няколко подобни случая. И виждате след това учителя ужасен да казва: Не, не го казах така!  Не исках да кажа това! Не исках да направя онова. Казах на някого: Не те е срам, а и се правиш на мъж, че нямаш смелост да кажеш: Да, направих го! Простете!

Така виждате колко много искаме да прехвърлим отговорността върху другия. Ние имаме първата и главна отговорност. Църквата и семейството трябва да се научат да вървят заедно, трябва да преживеем брака така, както Църквата ни го предава и да оставим излишното и безумното. Също така трябва да помогнем на децата от малки. Едно дете, което има здрав опит, дори в даден момент да се отклони, то може да се върне в правилния път.

Един учител ми каза:

- Отче, не мога да намеря едно дете, което да каже молитвата Отче наш!

Ние къде научихме Отче наш? В нашия дом. Днес идват дечица и не знаят да го кажат, защото очевидно не са го научили вкъщи. И когато дойде изкушението и виждаме резултатите и плодовете, тогава търчим. Какво да правим тогава? Тогава е късно. Какво да кажа – ме попита някой - на родители, които идват и ми казват: детето ми това, детето ми онова, забърка се тук забърка се там. Аз му отговорих: Искам да им кажете, че сега не могат да правят нищо! -  защото тогава, когато е трябвало да направят нещо, те не са го правили, а сега е късно. Сега е нужно съгласието и на детето, което се е отклонило, за което и вие сте отговорни.

Несъмнено трябва да положим усилия и да се подвизаваме в живота. . .

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.