ПЦДОН

Начало Публицистика Може ли православният човек да гледа футбол?
Може ли православният човек да гледа футбол? Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Вадим Трухачев   
Събота, 28 Май 2016 19:28

митр. Амфилохий играе футболДнес милиони, а дори и милиарди хора по света гледат футбол. Запалени са както мъже, така и жени, и млади, и стари. Разбира се, няма как да остане встрани от футбола и религията – и в частност Православната църква. Как се отнася Църквата към спорта, и в частност – към футбола?

Може ли вярващият човек да бъде едновременно и запален по футбола – темата не е достатъчно анализирана по страниците на църковните медии, а е доста актуална в наше време. Според църковното учение това, с което живее Църквата, трябва да живее и светът. Но и това, с което живее светът, не бива да бъде чуждо за Църквата.

Ако обективно анализираме аргументите „за“ и „против“, можем да стигнем до извода, че в последните години спортът дава повече изкушения, отколкото ползи. От една страна, футболът е нещо добро, защото на любителско ниво той развива организма и укрепва здравето. От друга страна, добре известно е, че страстите около футбола често имат хулигански, а дори и откровено бандитски оттенък.

Как трябва да се отнася към това вярващият човек? Може ли да примири тези две на пръв поглед противоположни тенденции – любовта към футбола и религиозния образ на живот, може ли да се намери хармония между футболния стадион и Църквата – все въпроси, които вълнуват днес мнозина.

Преди всичко трябва да вземем предвид, че не футболът е поводът за разпространението на хулиганството, а слабостта на човешката воля, вътрешната склонност на човека и жаждата за злоупотреба със спорта. Гледането и занимаването с футбол не е забранено нито от Свещеното Писание, нито от църковното предание. Недопустима е злоупотребата, защото хулиганството по стадионите води до болезнени състояния, които поробват душата и разрушават тялото.

Ако става дума за футбола като средство за сплотяване на нацията и засилване на патриотизма, този негов аспект едва ли може да повреди на човешката душа. Съвсем друго нещо е фанатизмът с неговата нетърпимост към съперника, боевете по стадионите и погромите след мачовете… Ето защо Църквата се опитва да преобразява тази страна на обществения живот. И въцърковените футболисти просто са длъжни да служат като пример на своите почитатели. В крайна сметка, макар и да сме предупредени „да не си правим кумири“, това са кумири. На тях им подражават милиони младежи по цял свят, колекционират се снимки, търсят се за автографи.

Известно е, че подкрепяйки по всякакъв начин физкултурата и любителското занимание със спорт, Църквата се отнася отрицателно към „големия“, професионалния спорт. В частност не се одобряват прекомерните психофизични натоварвания, които имат отрицателно влияние върху организма като резултат.

Днес професионалният футбол е многомилионен бизнес. А и самата игра струва достатъчно скъпо. Професионалните футболисти са истински майстори, които биват високо оценявани на трансферния пазар и техният труд се отплаща високо от собствениците на клубовете. Те играят на стадиони, чиято стойност е трудна за възприемане. Подобен голям спорт, който си играе с гамата на човешките страсти и пороци, е несъвместим с религията.

Същевременно Църквата смята, че спортните звезди могат да послужат като пример за младежите. Но при едно условие – ако помнят, че победите и наградите не са най-важното. Далеч по-важно да се запази вътрешната хармония между тялото и духа и да не се свежда всичко до „голове, точки и секунди“.

Какво следва да бъде отношението на православните християни към футбола – нека всеки да постъпва съгласно личното си предпочитание и религиозно усърдие. Например на Световното първенство в САЩ през 1994 г., където блестеше и румънският отбор, на един от играчите (Илие Думитреску) след победата над Аржентина му бе зададен следният въпрос: „Вкарахте два гола. Навярно този ден е най-щастливият в живота Ви?“ Той отговори: „Не. Най-щастливият ден за мен беше преди месец, когато патриарх Теоктист се срещна с нашия отбор и ни подари Библии“. Това е един достоен пример за човек и професионалист с големи букви.
 
*на снимката: Един от най-обичаните и авторитетни православни йерарси днес - Черногорският митрополит Амфилохий Радович играе футбол с деца.
 
източник: http://www.pravda.ru/faith/27-06-2008/273194-football-0
 
Коментари (2)
  • Серафим  - Тайната страна на футбола
    Малцина обаче знаят, че футбола има тайна сакрална скрита страна и съвсем не е безопасен - има се впредвид правилата на играта и световния футбол. Идеята за футбола е взета от древен Египет и 11 футболиста символизират 11 от 22 магьосника на фараона. Топката е подигравка със земното кълбо, спектакъла е подигравка със земното население което някога било манипулирано от египетските магьосници в Египет.Приликата с порочните римски колизеи и зрелища е 100%.
  • Врабче
    Грозна и неприятна гледка е духовници и миряни да играят такива глупави игри ,като спорта. Не е духовно полезно
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.