ПЦДОН

Начало Проповеди 38 години на едно и също място и без да се сприятелиш с никого..
38 години на едно и също място и без да се сприятелиш с никого.. Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протопр. Николай Лудовикос   
Събота, 21 Май 2016 19:31
Неделя на разслабления

 Неделя на разслабления

Често разговарям с хора, които никой от вас не би подозирал или не би си представил, че са хора със съмнения във вярата си. И все пак точно хората с най-дълбоките съмнения и запитвания – те са хората, с които аз успявам да се разбера повече, отколкото с всеки друг. Те разбират. Те разбират, защото са търсещи – нали така? Въцърковените хора са рядко търсещи – освен в оскъдните случаи, когато са прекрачили църковните двери като търсещи. Въцърковените хора в повечето случаи търсят майчина грижа, да бъдат нахранени с ласка, да бъдат завити – и нищо повече. Те единствено искат тези прости неща, които се разбират от само себе си – заедно със самореабилитирането. По този начин ние сме единствено обект на изследване… но ще успеем ли да открием нещо повече по този начин?

Бих искал да обвържа този въпрос с днешното четене от Евангелието: разслабленият мъж. Днешното четене е за много злочест човек. Какво се казва в Евангелския текст? Мъжът от притчата казва: седя тук от години – от тридесет и осем години. Тридесет и осем години да седи непосредствено до къпалня, без да се намери човек, който да го ритне и да го хвърли във водата, за да се излекува… Имам предвид, това трябва да е един от най-ужасните случаи на мъчение… И все пак, всеки път, когато чета тази притча от Евангелието нещо надделява в мен и аз също ставам особено ядосан на този парализиран мъж.

Имате ли представа колко ужасно е никой да не иска дори да ви подбутне? Можете ли за миг да си представите колко ужасно нещо е това? Ние обикновено се фокусираме само върху трагичния аспект – когато парализираният казва: „Нямам си човек“. Но този човек, ако се спрете да помислите затова,който си няма никой да го подбутне във водата, дали е възможно самият той да е намразил всички около себе си неизмеримо? Знаете ли какво е чувството да си нямаш никой, който да ти удари плесница по лицето в даден момент? Не е ли много възможно лично ти да си се погрижил да няма никой до теб? Дори за да ти даде тласък? Повечето хора, които приближават парализиран човек, обикновено казват: „Ох, горкия човек, няма си никого“. Е, такива сме ние – също не сме близо до нещастните си събратя. Това е моралистичното тълкуване тук. Но не би ли могло екзистенциалното тълкуване на тази притча да съответства също на това, което току-що споменах. С други думи, в притчата може да е описан човек, който въпреки немощта си, изобщо не е „омекнал“. Тридесет и осем години на едно и също място и той не си намира дори един-единствен приятел? Да седиш цели тридесет и осем години на едно и също място и без да се сприятелиш с никого? Без да споделиш страданието си с някой друг човек? Без да си показал състрадание към другия? Ще попитате: Кой друг човек? Всички тези, които са били точно до теб и които са страдали точно като теб.

отец Николай Лудовикос

Ако си намерил приятел, нямаше ли този приятел да те блъсне във водата? Ако е бил приятел, нима нямаше да чака часове, дни наред докато водата се развълнува? Да или не? С други думи, може ли парализата – болестта на този човек, да е била парализа и на душата, а не само парализа на тялото? Това е въпросът, който изниква в съзнанието ми всеки път… може би разсъждавам в тази посока заради характера ми и моята склонност да наблюдавам от опаката страна на нещата малко повече (заради предишния ми опит на психолог). Но същината е в това, че агресивността не е едностранна. Знаете ли, проявата на безразличност към другия човек е форма на агресия. Неговото обкръжение демонстрира агресивност към него, като не го поставя в къпалнята. Такъв вид агресивност рядко е едностранна. Обикновено се изискват два полюса, за да съществуват като такива. И погледнато отгоре е доста възможно в този случай другият полюс да е съществувал – и всъщност да е бил по-опасният полюс от двата, тоест че парализираният човек се е стремил да остане напълно изолиран и по същия начин не е имал любов към другите. По същия начин той не е имал желание да помогне на друг да попадне в къпалнята. Нашата самота не се дължи единствено на злото у другите. Нашата самота често се дължи на факта, че ние самите нямаме желание да станем ближни на другите. Да казвам, че другият човек не е мой ближен и че не иска да ми помогне е полуистина. Другата половина от истината е, че аз не искам да помогна, или да опитам да направя другия човек свой ближен, да го утеша. Разбирате ли какво ви казвам? И това е дори по-трагично.

Този човек си налага наказание – наказанието на собствената му самота. Той си самоналага наказание заради собствената си жестокост, повярвайте ми. Тридесет и осем години и той е бил неспособен да създаде един-единствен приятел, който да почувства състрадание за собствената му скръб… Това е ужасяваща неспособност – такава, която доближава пределите на духовната недъгавост. Защо? Защото когато съм щастлив, за мен е лесно да не се нуждая от приятели. Когато съм нещастен, аз съм в нужда от приятели. Принуден съм да се нуждая от тях. Това е нормалното и все пак този човек, въпреки неговото безсилие, не си е създал нито един приятел, той няма дори един човек до него. И какво прави Христос? Той се появява и го лишава от ритника, с който да го блъсне в къпалнята. Защо? Христос не го изблъсква в къпалнята, вместо това му казва: „Вземи одъра си и ходи“. Сякаш му казва: „ С наказанието ти е свършено, върви и обмисли тези неща вкъщи“. И Христос не прави това, защото парализираният му е казал: „Господи, бутни ме във водата“, забележете как той дори не е казал „Бутни ме в къпалнята“, нито е казал: „Защо ти не вземеш моето място?“. Парализираният човек не Го е молил по никакъв начин. Защо не е умолявал Христос? Защото не се е научил да има взаимоотношения, не се е научил как да иска защото самият той не е давал. Не е познал този вид сделка – на емоционалността и на взаимовръзката и не знае какво те представляват.

Всичко, което той казва на Христос, е: „Ето, аз съм тук, от тридесет и осем години просто си седя тук“. В притчата не се казва нищо като: "Нямам си човек… въпреки че идвам тук, друг преди мен се спуска в къпалнята – (Той сам се е опитал)". Добре, защо не е бутнал някой друг във водата, а на следващата година той на свой ред ще го бутне във къпалнята … Да или не? Разбирате ли какво искам да кажа?

Попадали ли сте на телевизионната програма, която правих заедно с професор Янарас на Великден? Ако е така, може би сте чули историята за стаята. Спомняте ли си я?

Един аскет попитал своя ангел-хранител да му обясни какво са „рай“ и „ад“. Бил много любопитен да разбере това. Затова ангелът го „транспортирал“ до много голяма зала. Сега само си представете тази зала с огромна маса в нея – толкова масивна, че е почти с размерите на залата. В центъра на масата има ястия и всеки настанен на масата човек имал огромна лъжица, която достигала да речем петнадесет или може би двадесет метра. Всеки от тях достигал храната в центъра на масата, но всички били разстроени, карали се помежду си и в крайна сметка оставали гладни. Всеки успял да заграби от храната, но когато се опитал да издърпат пълната лъжица към себе си, храната се разпилявала по стената и никой не могъл да яде. Други примъквали лъжицата към себе си, но тя се блъскала в стената наляво или надясно – дръжките на лъжицата са били твърде дълги… Само си представете как храната си седи на масата, изпускаща пара от топлината си, с вкусен аромат, всички посягат към нея, за да ядат, но после връщат към себе си празната лъжица и в крайна сметка всички започват да се карат, псуват и да си крещят един на друг.

Затова ангелът казал на аскета: „Това е адът. Нека сега ти покажа рая“.

Те отишли в друга, идентична на първата стая, със същата маса, с хора около нея, които държали същите дълги лъжици. В средата на масата имало същото ястие и все пак всички били напълно щастливи – всички пеели и се смеели.

– Какво става тук?- попитал аскетът ангела.
– Това тук е раят – отговорил той.
– И по какъв начин се различава от ада?
– Тук са се научили да се хранят един друг.

източник: oodegr.com, превод от английски: Йоана Пенова

Коментари (12)
  • chorapki  - мисли
    Не коментирам при вас, но не се стърпях на тази статия. Цялата е целенасочена и то погрешно, че болния от 38 годи е виновен за самотата си и липсата на приятели. Виждаш ли, той не е създал приятелства, другите са искали да му бъдат приятели, но той е бил агресивен и затова е останал сам. "Всичко, което той казва на Христос, е: „Ето, аз съм тук, от тридесет и осем години просто си седя тук“. В притчата не се казва нищо като: "Нямам си човек… въпреки че идвам тук, друг преди мен се спуска в къпалнята – (Той сам се е опитал)". Добре, защо не е бутнал някой друг във водата, а на следващата година той на свой ред ще го бутне във къпалнята … Да или не? Разбирате ли какво искам да кажа?" Нещо не е в ред с тези цитати , нека всеки провери сам. Къде разслабления казва това „Ето, аз съм тук, от тридесет и осем години просто си седя тук“ ??? А следващото "В притчата не се казва нищо като: "Нямам си човек… въпреки че идвам тук, друг преди мен се спуска в къпалнята – (Той сам се е опитал)" Как да не се казва, точно това се казва в Йоан гл.5:7 Защо така се извъртат нещата? Какво се очаква да станем още по- коравосърдечни? Не стига че не сме помогнали на болния, ами сега и се оправдаваме , че той е бил агресивен. "Добре, защо не е бутнал някой друг във водата, а на следващата година той на свой ред ще го бутне във къпалнята … Да или не? Разбирате ли какво искам да кажа?" И дори искаме той първо да помогне на друг по-здрав ... как си го представяте парализиран човек да "ритне" друг парализиран!? Ама какви са тия глупости!? А вие разбирате ли, или и вашата съвест е съвсем приспана? Да позволиш,да те маниполират с агресията на болен човек. А за агресията на здравия- нищо! :wink: Като една позната с парализирано дете ме пита "Какво лошо сме направили, че Господ ни е дал това бреме?" Защо ме пита това? защото други "здрави въцърковени" тактично са и намекнали, че заради предишни грехове детето страда. Представяш ли си каква агресия е това, от страна на" здравите" или те са в правото си да и говорят така??? Станахме приживе на тор!
  • kondurki
    "Как си го представяте парализиран човек да "ритне" друг парализиран!?" - Именно това е идеята на уважавания професор Лудовикос, че за 38 години въпросният парализиран не е успял да завърже никакви отношения, защото за всичките тея години бая народ се е изцелил "след раздвижването на водата", а той завалията не е успял да се сближи с никого, който да му помогне впоследствие. И първом научете българския правопис, пише се "манипулирам", а не "маниполирам", преди да давате акъл на професори по богословие, уважавани в цял свят.
  • tsenka tsacheva  - към kondurki за неговият отговор на chorapki
    Цитирам: "И първом научете българския правопис, пише се "манипулирам", а не "маниполирам", преди да давате акъл на професори по богословие, уважавани в цял свят." ТОВА Е НЕ! ХРИСТИЯНСКИ "АРГУМЕНТ". БИ СЛЕДВАЛО ДА ПОИСКАТЕ ПРОШКА от chorapki. А ако не го осъзнаете, то...ясно на чий дух сте.
  • chorapki
    Кондурки, няма значение дали си уважаван от цял или полонив свят, ако говориш безмислици. А"И първом научете българския правопис, пише се "манипулирам", а не "маниполирам", преди да давате акъл на професори по богословие, уважавани в цял свят." такива измествания от темата ги пускай на други места. И ако идеята на професара е " че за 38 години въпросният парализиран не е успял да завърже никакви отношения," не никакви, а приятелски, нека сме конкретни" защото за всичките тея години бая народ се е изцелил "след раздвижването на водата", а той завалията не е успял да се сближи с никого, който да му помогне впоследствие." говори мнооого лошо за него!!! :wink: И не се е изцелил " бая народ" а за 38 год, са се изцелили 38 човека, лесно се смята, опитай! И понеже започваш да си фантазираш, че професора е непогрешим, нека си представим следното: Парализирания е богат и има слуги, тогава не му трябва човек да го ритне във водата, тая работа ще я свършат слугите. Тогава не му трябват приятели. Но той "завалията" няма слуги, значи не е богат, тогава кой ще го ритне ? При това парализирания е агресивен и ако някой го ритне, той ще стане и ще го подгони, за да се бият.Тогава защо твоят професор не описва вариант в който разслабления е богат. Ясно! Такъв няма. Професор Лудовикос, е използвал много оправдателни,да не казвам и по-силна дума- нападателни обяснения за да въведе една история за лъжиците. Можеше просто да разкаже историята за лъжиците без да се мъчи да я свързва с точно тази притча или с която и да е друга. И да говори врели не кипели. Тук професорът е допуснал грешка.
  • chorapki
    Един извод от цялата статия: Разслабления е болен, беден, агресивен и озлобен към другите болни цели 38 год. Ех... колко жалко ,че Господ помогна на тоя злобен човечец да проходи. Да се беше мъчил още толкова, че да можем ние да си разказваме глупавите истории.
  • kondurki  - неграмотност, та дрънка..
    38 човека? Я, си прочетете евангелския текст и вижте какво се казва: "от време на време", а не "от година на година". Иначе казуистика от типа "ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка" няма смисъл да обсъждаме. Показахте нагледно неграмотността си - и правописна, и библейска. Хубава вечер.
  • chorapki
    Е, добре признавам грешката си, пише " от време на време" проверих! Направих асоцияция с един текст за чудото в Хони и затова не погледнах в Йоан.Но и ти провери къде пише, че разслабления е агресивен :wink: А тогава защитавай професора. Защото това с "дръжката" на бабати не аз го започнах :lol:
  • chorapki
    Макар, че в текста за Хони пише " веднъж в годината" А за грамотносттттта...може да го повториш отново :lol: то няма да оправдае грешката му.
  • Гост  - Енд
    Световно известни цървули колкото искате - лъжеучители са. Идването им е пророкувано. Горко им. Да не говорим за грамотност - когато интелектуалността е подразнена от интелигентността, тя се защитава с каквото намери, ама пак не може. Не трябва обаче да се губи връзка с реалността. Вижте инвалида и го съжалете - не го обвинявайте, не го обиждайте с квалификации. При него е страданието, което ни връща в реалността. А мръсните спекуланти, тези стетовно известните типове, те са тук, за да се изпълни пророчеството за тях.
  • Marto
    До Госта - Забрави масоните и илюминатите да включиш в коментара си...
  • Врабче
    Поредната скучна,безсмислена ,фарисейски безсъдържателна статия на ЛУД модернист като Николай ЛУДовикос. В такъв сайт само глупавите човекоугодинчески статии на псевдобогослови и псевдоправославни .
  • Marto
    Врабче ли сте, гарга ли сте, не знам, виждам единствено, че имате нужда от психиатрична помощ.
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.