Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Какво означава да признаеш Христос
Какво означава да признаеш Христос Е-мейл
Оценка на читателите: / 19
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Понеделник, 04 Април 2016 12:39
митр. Атанасий

 „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33)

„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37-38)

„Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи” (Мат.19:27-30)

Евангелието ни казва тежки неща,

които светците  приложили на дело. Когато отидох на Света Гора за първи или втори път, посетих Бруазери - руска килия (тоест къща с параклис от по-голям или по-малък размер, подчинена на манастира, в чието землище се намира), в която живееха гръцки монаси, както и двама кипърски монаси. По това време бях „на кантар” дали да остана на Света Гора. Говорим за 1976 година, тогава Света Гора беше напълно откъсната от света,  в Кипър дори не знаеха дали съществува Света Гора, след като помня, че преди да влезем в гимназията имахме приемни изпити и моето знание стигаше дотам, че на въпроса в теста къде се е родил Христос писах на Света Гора вместо във Витлеем. И защо написах така ли? След като нямах никаква връзка с религията, но си спомних една новогодишна песен, в нея се казваше нещо за ай-Василий (гръцкият дядо Коледа) и за  Света Гора - нещо от този род. Направих асоциация и написах Света Гора.

Когато отидох там, се колебаех дали да остана. Исках да остана, страхувах се да остана, казвах си какво ще стане с майка ми, с Кипър. .  Един помисъл ми казваше ами ако стане война в Кипър и аз съм тук?  Като че ли аз щях да спася Кипър. .  юнак. . . Колко глупави неща може да си помисли човек! Мислех си, че ще стане война и аз ще бъда тук? Как ще понеса това нещо? Като че ли щях да бъда на фронтовата линия и да се бия във войната! Както и да е.

На обед щяхме да обядваме. Аз имах такива помисли. По това време в Кипър нямаше лотоси, сега вече ги има. Един свят монах, вече покойник, о. Йоаникий, кипърски монах ми каза:

- Ела да ядеш лотос!

- Какъв е този плод? - го попитах.

- Няма го в Кипър. От този, който ял Одисей и забравил Итака.

- Какво говориш! – ахнах аз.

- Яж и ти да забравиш Кипър! – ми каза той на шега.

Аз обаче бях наивничък и глупавичък и му казах, че  не исках да ям. Не ядох. Повярвах, че ако ям, ще забравя Кипър!

Той ми казваше:

- Яж, бре, нищо няма да ти стане!

- Не, изключено е! – казах.

Всички отци се смееха, моята съпротива им се стори толкова глупава и смешна. Аз не исках, не можех да си помисля, че ще забравя Кипър.

И тъй, думите на Христос са тежки,

защото е тежко да ти кажат остави всичко! Остави майка си, баща си, братята си, децата си, нивите, къщи те,  знанията, всичко! Тук Христос говори абсолютни неща, за да ни помогне да не бъдем лигави, а живи и твърди хора.

Зад всеки един човек, който следва Христос, се крие отказ от много неща. Не можеш да последваш Христос, ако не вземеш решение, че трябва да се  отречеш от някои неща. Разбира се,    ако останеш в света, не е нужно да се отричаш от майка си, нито от свекърва си -най-вече от нея - нито от шефката ти, нито от всички други, а със сигурност трябва да се отречеш от твоята воля, страсти, себичност, сребролюбие,  сластолюбие, славолюбие, и е  по-трудно да се отречеш от тези неща, отколкото от другите.

Един младеж дойде да стане монах при нас на Света Гора. Той се отрече от своите родители, отрече се от своите приятели, дипломи, пари, но не можа да се отрече от своите албуми с марки. Не можеше. Когато старецът видя в неговата килия купчина с  албуми, го попита:

Какво е това там?

-  Марки, геронда.

-  Защо ги донесе тук? За какво са ти?

-  От малък имах мания да събирам марки.

-  Е, след като си ги донесъл, - тогава беше зима -  стават за разпалки! Сега, когато запалим печката, малко по малко да ги изгориш!

Той милият,  пожълтя, позеленя, почервеня и каза:

- Не мога да го направя.

- Е, след като не можеш да го направиш, вземи ги и си тръгни!

Край, нямаше  втори път при старците.

Аз отидох  и му казах:

- Бре, остави майка си, баща си, братята си, сега тези пусти марки ли не можеш да оставиш?

Старецът беше категоричен: или ще ги изгориш или ще се махнеш! А когато видя това, даже каза:

- И няма друг да ги изгори, не да ги дадеш на папа-Атанасий да ги изгори, а сам ще ги изгориш!

Тръгнах да се застъпя:

- Не е ли жалко толкова хубави марки. . Геронда, толкова труд е положил да ги събере. Добре, да не ги пазим за нас, защото какво ще ги правим в пустинята, но да ги запазим и може да дойде някой младеж, на който да ги подари и да го зарадва.

- Не! Сам ще ги изгори!

Така и стана. Ако ни слуша някой филателист, може да имаме проблеми. Но там, на Света Гора не важат такива неща.

Христос е абсолютен, за да помогне на човека да бъде смел,

да не бъде  плах, страхлив, половинчат. Той и казва ясно „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен”.

Тези думи на Христос са изпълнили Църквата с мъченици. Милиони мъченици, с безмерни мъчения,  нечовешки, и не само мъченици в зряла възраст, да кажеш един мъж 30 -35 годишен добре, издържа, мъчи го, войн е, но малки деца, момичета. Св. Марина 15 годишна, св. Варвара 16 годишна, св. Ирина млада жена, св. Георги 20 годишен, св. Стефан 20 годишен. Младенци, св. Кирик 3-годишен, св. Валериан на  16 месеца, императорът го взел от майка му и го попитал:

- Кой е истинският Бог?

Младенецът отговорил:

- Христос!

Тогава го хвърлил от трона върху мрамора и така младенецът загинал.  Мъченик на Църквата. Светец. Св. Кирик, дете, – когато тръгнали да му кажат, че Христос не е Бог,  то  ударило управника, който директно го хвърлил в огъня.

(към човек от публиката- чуваш ли, Петре, какво правят с децата, които правят бели?)

Както един йеромонах от Света Гора, който отишъл в един храм, но нямал опит и не бил свикнал с децата. Децата в храма започнали да реват, а той, клетият, си казал: бре, детето ми, прав бил Ирод!

За това, че убил 14 000 младенци.

Тези думи на Христос напълнили Църквата с мъченици. Ако се бяха отрекли от Христос, какво щеше да стане? Ако се бяха уплашили? Света Варвара  я заколил баща й. Ако това момиче, тази 16 годишна девойка  се беше отрекла, какво щеше да стане? Със сигурност, щеше да загуби венеца на живота. Но Бог й дал сила, и колкото и да изглежда странно и трудно, да знаете, че всички тези неща стават с Божията сила и затова се казва всеки,  който Мене (ἐν ἐμοὶ) изповяда пред хората - т.е. с Моята благодат и сила. Бог дава сила на човека. Когато човекът го поиска, приема сила. Когато не иска, не приема сила. Затова, когато някои хора казват не мога, сякаш това не устоява. Добре, приемаме го, човекът не може. Искам, но не мога! Но това означава, че нашата воля не е толкова категорична, защото, ако реално искахме, тогава Бог щеше да ни даде сила да направим това, което искаме. За да не приемаме сила, означава, че по-скоро не го искаме толкова, колкото би трябвало, или има други причини, които Бог знае. Във всеки случай, с Божията сила човекът следва Христос по абсолютен начин.

Както казах преди, това няма буквално приложение във всички случаи, защото някой ще каже добре, ние, които не ставаме монаси и подвижници и живеем с майка си, с баща си, децата ни, имаме ниви, какво ще стане с нас? Ние нямаме ли дял в царството Божие? Всъщност Христос не е казал точно това, а  

който обича всичко това повече от Мене - ако обичаш жена си, мъжа си, децата си, нивите повече от Христос, тогава наистина не си достоен за Него.

Сещам се за една майка, милата, чийто син реши да стане монах. За щастие не в Кипър и за щастие не в някой манастир, който аз зная. Тя дойде, плачеше и казваше:

- Аз съм виновна! Аз го водих на църква, аз го водих на изповед, аз съм виновна, че отиде и стана монах.

Ти си виновна, разбира се, кой друг! - ѝ казах. Добре, че не съм виновен аз, както обикновено става (в миналото владиката е бил обвиняван в „промиване на мозъци”, както споменава по-надолу в беседата, която е изнесена  преди години). Но помислете как човек  може да погледне на това. В крайна сметка това показва, че обичаш Христос дотам, докъдето Ти служи. Понеже искаш детето ти да те слуша,  да ти носи хубави оценки и да е послушно,  мъжът ти да не ходи с други жени, жена ти с други мъже, Христос ти е от полза, защото прави другия „добро дете”. Но ако това добро дете повярва това, което Христос казва тук, за твоя зла участ, и отиде да го приложи, там я оплескваш, Евангелието ти загорчава и обвиняваш Бога. Понеже много пъти бях обвиняван, както и сега, че  правя промиване на мозъци, така казват. Чували сте това, казват го от време на време. Аз казвам: добре, аз когато отида в съда, ще взема Евангелието с мене. Ще кажа: ако има някой, който трябва да пратите в затвора,  това е Христос. Аз какво съм ви виновен?! Аз ли казах на хората да отиде станат монаси?  Той го каза! Та и аз самият мога да  Го съдя, защото и аз съм жертва  (смях), ще взема и майка ми с мене! (смях) Повярвах това, което Христос казва,  отидох и го направих. Естествено (направих го) до средата, защото с останалите неща още не сме приключили. Но първите криво-ляво направихме.

Христос е казал тези  неща, не ги е казал човек. Но да знаете, че когато човек се освободи и обича най-много Христос, и, повтарям, не да се отречеш родителите си и нивите, а да не ги обичаш повече от Христос, и не те, а животът в Христос да определя целия ти живот, тогава наистина можеш да живееш в Божията свобода. Тогава, както казва Христос, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.  Бог ще ти даде стократно повече. Това наистина е велика реалност. Бог не говори лъжи на човека, Той е единственият, Който никога няма да ни отхвърли, никога няма да ни  предаде или разочарова. Той няма да ни накара да кажем: знаеш ли, повярвахме на Христос и виж сега какво си изпатихме! Това никога няма да стане. Христос е верен на Своите думи и това, което е казал, се потвърждава  много повече, т.е. не стократно, а хилядократно пъти повече ще получиш, не само толкова, колкото можеш да разбереш, а много по- велики са благата, които дава Бог на човека, който от любов към Него преодолява нещата от този свят и изповядва Христос.

Изповядването на Христос засяга всички неща - от най-малкото до най-сложното.

От това да се прекръстиш, когато сядаш да се храниш, да носиш кръстче, другият да те попита вярваш ли в Христос и ти отговориш: Разбира се! Вярвам. Това е изповедание.

Знаете ли, че ако някой те попита вярваш ли в Христос, и ти кажеш не вярвам, дори на шега, губиш твоето кръщение, това е отричане от Христос. По правило трябва отново да бъдеш миропомазан, за   да се върнеш в лоното на Църквата.

Има един случай от живота на преп. Паисий Велики. Неговият ученик отишъл да продаде ръкоделието си и срещнал някакви евреи, които му казали:

-     - Христос не е Бог.

За да ги отбегне, тъй като нямал желание да води диалог с тях, той им казал:

- Е, навярно да е така, както казвате.

Когато се върнал обратно, преп. Паисий Велики му казал:

- Кой си ти?

- Отче, твоят ученик!

- Моят ученик е християнин. Ти не си кръстен. Нямаш кръщение. Къде ти е кръщението? 

Загубил кръщението си.  Преподобният с благодатта на Светия Дух видял това и сетне бил нужен голям подвиг и покаяние, за да се върне благодатта на св. Кръщение и ученикът  отново да бъде приет в Църквата.

Затова изповядването на Христос не е шега работа: или ще изповядаме Христос и ще бъдем с Него, или, ако се отречем от Него,  значи сме се отрекли и сме отсечени от Него. Ако искаме да се върнем, трябва да се покаем и да получим повторно Миропомазание, за да бъдем отново в Църквата.

Тук Словото Божие е абсолютно. То е такова за наше добро, за да ни помогне да бъдем благоразумни  хора, да бъдем сериозни във връзката ни с Бога,  последователни и смели и това се поражда от надеждата, която имаме в Христос.

превод: Константин Константинов

Следва

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.