ПЦДОН

Начало Проповеди Тържеството на Православието
Тържеството на Православието Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Антоний Сурожки   
Неделя, 25 Февруари 2018 05:59
дядо АнтонийПървата неделя от поста e неделя на тържеството на Православието. Това празнуване е свързано със спомена за победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (през VІІІ век). Но празникът има и по-широк смисъл, който напомня за деянията на Седемте вселенски събора, отстояли евангелското Откровение. Всички големи ереси на Изтока са посягали на самата същност на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа. Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците всъщност се отказват от вярата в истинността на Въплъщението.

На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни казва, че когато е станал човек, Бог е станал изобразим, че със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната Църква.

В Новия Завет има думи за това, че трябва да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на Спасителя дали динарий с отпечатан образа на римския кесар. Христос отсъдил – давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята, на този, за когото всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия печат. Всеки от нас е образ Божи, всеки носи върху себе си този печат, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – само на Бога. Днешният празник говори не само за ръкописните икони, не само за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и образ, но ни казва и как да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; как бихме се отнасяли към себе си и един към друг, ако помнехме и разбирахме това.

Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка злоба, и те ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото толкова са пострадали от човешката неправда... Така би трябвало да гледаме един на друг, когато видим, че даден човек е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е толкова трудно да прозрем в него красотата и Божията слава. Тогава трябва дълбоко да се вгледаме в този свят и осквернен образ, тогава трябва да вложим всичките си усилия, цялата си любов и благоговение, за да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане икона на Божията слава.

превод: Илиана Александрова, източник: http://www.pravoslavie.bg/
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.