Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

06.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Пътят към Пасха - пост или диета?
Пътят към Пасха - пост или диета? Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протодякон Андрей Кураев   
Понеделник, 14 Март 2016 21:17
велик пост
 
Великият Пост е времето, когато човек е на път, на път към Великден. И затова като сме на път, колкото и да е странно, богослужението през Великия пост е малко – не се служи Литургия, освен в събота и неделя, които в Православната църква се смятат за празнични дни, те не са постни дни. Това е много важно да се разбере: събота и неделя не влизат в броя дни на Великия пост. Събота и неделя не са пост, затова се служи Литургия, а в останалите дни не. И само в сряда и петък за онези, които искат да се причастят, се допуска Причастие – те могат да дойдат в храма и да се причастят, но Даровете не се освещават заради тях в тези дни, а те се причастяват с Дарове, които са осветени по-рано, предната неделя.

И между другото онези хора, които още не знаят църковния устав, мога да ги посъветвам сериозно: за да разберат какво е Великият Пост, да ходят в храма в събота и неделя. Влезте поне за половин час в някой храм във вашия град, където има ежедневна служба, да речем някой манастирски храм. В делнични дни идете поне няколко пъти и ако не сте свикнали, не стойте цялата служба, поне 20 минути останете, половин час да подишате тази удивителна атмосфера на Великия Пост.

И сега нека минем най-накрая към онзи въпрос, който възниква обикновено при всички, когато става дума за Великия Пост. Какво да се прави с диетата, с храненето? Защо са нужни изобщо тези ограничения в храната? Нима за Господ е важно какво имам в чинията? Нали е казано в Евангелието: “Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява  човека”, тоест лошите думи, думите на осъждане и гняв. Значи преди всичко християнският пост не е свързан по никакъв начин с представата, че има храна, която осквернява човека или не го осквернява.

Това старозаветно разделяне на храната на “чиста” и “нечиста” в Новия Завет вече е напълно неприемливо. Всичко, създадено от Господ, е чисто. Ако може да се яде, яж го. Човек не се осквернява от храната. В същото време обаче защо говорим за това, че въздържанието от храна е необходимо? Ами защото човек е цялостен. Ние не сме просто дух. Човек е плът и дух и от това как живее тялото зависи в голяма степен животът на душата. Ето вижте: човек си сменя дрехите. Колко много зависи от това! Една жена облича вечерна рокля – и вече е напълно различна. Преди малко е била облечена с ватенка и тогава е една, ала изведнъж се е пременила с вечерна рокля и става напълно различна. При това различна не външно, тя се чувства другояче, усеща себе си другояче, по друг начин чувства, гледа! Значи, ако дори от дрехите зависи животът на душата, то още повече той зависи от състоянието на тялото.

Преподобният Серафим Саровски веднъж като го питали как трябва да се пости, рекъл: “Тялото трябва да разбере, че то също е виновно”. Разбирате ли, там е работата, че човек съгрешава не чрез тялото. Човек греши чрез своята свободна воля. Не тялото е виновно за нашите грехове, а нашата душа. Но въпреки това много от греховете идват оттам, че грехът, разбудил се в душата, като че с резонатор, мегафон, бива усилен от плътта. И тогава трябва да се отслаби този мегафон, за да резонира по-слабо, и постът служи тъкмо за това.

И така, според преподобния Серафим Саровски, постът не е най-важното в живота на християнина и молитвата не е най-важното, и дори милостинята, а най-важното е добиването благодатта на Светия Дух. А постът, молитвата и милостинята са средства за това.

И така, постът не е най-важното. Постът е пътят към Великден. Постът е средството. Но за да се използва правилно това средство трябва да се знае конкретно за какво.

Ако ви подаря чук и ви кажа, че с негова помощ ще можете да сглобите машина – ами да, може да стане. Обаче трябва все пак да ви посоча кои части от машината могат се обработват с чук. Иначе ще започнете да удряте където ви падне ще изпотрошите всички резервни части и край.

Не е достатъчно да се каже, че постът е нужен за духовния живот и т.н. Конкретно за какво именно? Постът (в смисъла на въздържане от месна храна) има три смисъла. Първият, познат най-много на всички и с който започнах: това е знакът на общоцърковната солидарност, действието на послушанието. Църквата благославя поста в това време – заради послушание към Църквата, от чувство за единство, съборност с останалите християни православни ще постя, макар това да е тежко и да не ми носи никаква радост и т.н. Това е първият смисъл – той се отнася, доколкото разбирам, за по-голямата част от църковните хора.

Вторият смисъл – постът е нужен, за да стане душата по-независима от плътта, за да може малко да погаси излишъка на сексуална енергия преди всичко. Но и тук от самото начало трябва да се отбележи, че в този случай (във втория смисъл) постът не е приложим към всички. Той е приложим само към хората, както се казва, в полово зряла възраст – тоест може би от тийнейджърска възраст до периода, когато наближава времето, в което плътта вече не възбужда човека. Казвам го, защото ако в християнска среда става дума за постене при децата, то има смисъл да им се говори, че трябва да се пости просто от послушание. Работата е обаче е следната: може по-просто да се обясни на човек, че постът е време за един личен подвиг и време за послушание. За това не е нужно да се отнема млякото на петгодишно момче. Престанете да му давате сладкиши до Пасха, престанете да му печете някакви вкусотии… Ако е свикнал, например, да му правите някакъв сладкиш и му обясните защо не го приготвяте, а му давате мляко – това е за него достатъчно в поста. А когато стане на 13 години, тогава си струва да се помисли дали трябва толкова настоятелно да го храните с месо или не.

Но това е въпрос на някаква решителност. Човек действително, сериозно ли възнамерява да ограничи буйството на плътта си или не? “Половинка на срединката” — някак си няма смисъл. И много често това предизвиква разочарование у хората: “Ето на, опитах да постя, ала нямаше облекчение в изкушенията”. И това също е сериозен въпрос, но това е пастирски въпрос какво да се прави в такъв случай.

И, накрая, третият смисъл на поста като въздържание от тежка храна е облекчението на молитвения труд. Както веднъж каза един старец: “Трябва да ядеш толкова, че като станеш от масата, да ти се иска да се молиш”. Ако станеш от масата с тежко чувство, така че дори не щеш и да си мислиш за Бог, значи си преял”.

превод: Анна Георгиева, dveri.bg

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.