ПЦДОН

Начало Проповеди Мостът на спасението
Мостът на спасението Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Неделя, 13 Март 2016 07:40

отец АлександърНеделя Сиропустна – неделята преди започването на Великия пост – е ден за критично вглеждане в себе си и за прошка; във всички наши храмове тогава се отслужва една вълнуваща и дълбоко съдържателна служба – Вечернята на всеопрощението.

Христовото учение е слово за любовта и слово за прошка. Сам Иисус даде пример за това, как трябва да се прощава. Чрез прошката Той хвърляше моста на спасението от Себе Си към човешката душа. По този мост можеха да минат всички, които търсеха да надвият себе си и своята духовна немощ. Иисус ни даде велик пример на прошка, като прости даже на враговете Си и изрече от кръста забележителни думи на любов. При най-големи страдания Той отправи към Своя Отец молитва да прости и тоя грях на синовете на земята, понеже те не знаят какво правят.

Иисус проповядваше покаяние и учеше всички да си проща­ват, за да намират единение в любовта: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите, … и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). Тези Христови думи е добре да звучат в душите на всички ни, за да вникнем в дълбокия им смисъл: трябва да простим греховете на своите ближни, за да можем сами да пристъпим към Божията милост с дръзновение като Божи синове.

Да простим на своите ближни – това е трудно, особено ако сме сериозно засегнати; да поискаме прошка е още по-трудно, но и за това трябва да намерим сили. Но как да постъпим с тези, които извършиха нечувани престъпления спрямо народа ни, които с невероятна алчност и настървение съсипаха страната и ни обрекоха на глад и страдания, които опустошиха душите на две поколения?

Отговорът на тези въпроси има две страни, тъй като са нарушени два закона: от една страна – богооткровеният нравствен закон, записан в св. Библия и човешките правни норми, събрани в нашето законодателство – от друга.

По Божия закон ние, като истински християни, би трябвало да простим, стига да намерим сили за това, съзнавайки, че единствено Бог има право да отсъжда и да въздава отплата за нарушаване на Неговата правда. Съзнавам, че на фона на повсеместните страдания, причинени от тези хора, мисълта за прошка изглежда абсурдна, но такъв пример ни даде и Христос на кръста и множеството мъченици, които, умирайки, са се молели за своите мъчители. Такава прошка изисква огромна нравствена сила и малцина са тези от нас, които я притежават. Тази прошка е и въпрос на съвест, ала във всички случаи трябва да помним, че нямаме право да съдим другите за тяхната неморалност, тъй като и ние съвсем не сме безгрешни. Тази привилегия принадлежи на Бога, Който единствен е безгрешен. „Само Божията милост ме предпазва от това” – тази мисъл трябва да придружава всеки наш опит за морална присъда над чуждото злодеяние.

Но ако ние като християни нямаме право да съдим другите за нарушаване на Божия закон, това съвсем не значи, че те не трябва да бъдат съдени, когато са нарушили човешките закони и човешкото право. Законите са създадени именно за тази цел -да осигурят правото на живот и щастие на всички, – а ако някои се самозабравят и ги погазят, те трябва да бъдат дадени под съд и да си получат заслуженото. Това би било един високо морален акт, тъй като ще възтържествува човешката справедливост, която наистина далеч не е като Божията, ала все пак е нейно отражение. Ако виновните не бъдат дадени под съд и справедливо осъдени, това значи, че ние приемаме и се примиряваме със злото, а това е равносилно на духовно и физическо самоубийство…

Дните на Великия пост са дни за молитва и въздържание. Постът и гладът ние по неволя сме започнали отдавна. Нека обаче намерим сили и за молитва, за духовен пост” (Духовен пост – Въздържане от зли мисли, зли думи, зли дела – Б.ред.) и за внима­телно само изпитване. Да си простим взаимно прегрешенията и да потърсим и собствената си вина за всичко, което ни сполетя – сигурен съм, че непременно ще намерим такава. Сега е времето да се опитаме да я изкупим с вяра, честност и добросъвестност, с трудолюбие, обич и добри дела.
 
източник: alashkov.wordpress.com
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.