Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

15.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Старецът Яков Цаликис: Давам 10, Бог ми праща 50
Старецът Яков Цаликис: Давам 10, Бог ми праща 50 Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Сисанийски митрополит Павел   
Сряда, 24 Февруари 2016 13:07

старец Яков

(трета част  беседата на Сисанийския и Сиатистки митрополит Павел за опита си от общението с блажения старец Яков Цаликис (1920-1991)

Има изключително много хора, които биха могли да говорят за стареца. Преди да го опиша, ще ви кажа още един случай от многото, които са станали след неговата смърт.

Εдин човек влезе в болница

със сериозен здравословен проблем. Той претърпя операция и десет дни бе в кома. След десет дни се събуди. Но през този период, докато бил в това състояние, на отсрещната стена виждал лика на един старец, който приличал много на св. Николай, но не носел (владишка) корона, а само монашеска калимавка. Той казал това на лекаря, който му отговорил: 

- Аз едно нещо мога да ти кажа. Когато те донесоха тук, вероятността да оцелееш беше 3%, а да умреш 97 %. Когато завърших университета, моят професор ми даде един съвет - детето ми, ако някой път имаш тежък проблем,  призовавай о. Яков от манастира „Преп. Давид”. Аз никога не съм ходил в манастира, не познавах о. Яков, уважавам и почитам много моя професор, и когато видях в какво състояние си, го призовах. Не знам дали това може да означава нещо за теб.

Болният, който след това бързо се възстановил и се върнал у дома, казал това и на своите роднини. Един ден негов роднина дошъл да го види и му казал: минавайки покрай една книжарница, намерих една книга за о. Яков, за който ти каза лекарят, и я купих. 

Веднага щом човекът видял снимката на корицата, избухнал в сълзи – защото именно него виждал десет дни, този, когото лекарят призовавал и благодарение на когото се излекувал. Така той дойде в манастира и разказа  какво точно му се случило.

 

Жив е Господ, Бог наш!

Какво бихме могли да кажем? Това, което той каза някога, когато  го посетиха известни личности от Атина. Дотогава не го познаваха. Ние отидохме и те се запознаха. Една жена на тръгване му казала:

- Геронда, ние сега се връщаме в света, където има  толкова проблеми и затруднения, какво можем да кажем на хората?

А той с великолепно изражение  се обърнал, погледнал всички и им казал:

- Деца мои, жив е Господ, Бог наш! Това им кажете!

Той самият живееше живия Бог и това беше неговото послание.

Отец Яков имаше голяма любов към всички и всичко. Той никога не таеше злоба към никого. И когато някой го притесняваше, му  прощаваше. Той полагаше една грижа за всеки човек в  нужда. Казваше ми:

- Отче мой,  имам едно чувалче в килията ми. Каквито пари ми дават, ги пускам вътре и от тях давам.

Той помогна на много хора.

 

Давам 10, Бог ми праща 50

Аз ще  ви кажа два случая, които преживях лично. Един млад човек почина. Старецът познаваше  неговото семейство. В даден момент се качих в манастира.

- Какво прави  това семейство? – ме попита той.

- Геронда, борят се. . .

Той извади пари и ми даде една сума.

- Да ги дадеш, детето ми, да купят обувки на децата.

Взех ги и ги  дадох.

След десетина  дена отново отидох в манастира. Той отново ме попита и отново ми даде пари. Казах му:

- Геронда, дадохте ми и завчера.

- Не прéчи, детето ми!  5 давам, 10 ми праща Бог.

Сутринта бяхме служили, стояхме зад олтара, той ме попита за един друг човек и отново ми даде пари. Аз му казах, че ми даде и завчера, а той отвърна:

- Не се притеснявай, детето ми, 10 давам, 50 ми праща Бог!

В този момент дойде едно семейство от Пелопонес, които бяха видели много голямо благословение от о. Яков.  Между другото той понякога ги изпитваше. Те му искаха светена вода, а той ги попита:

- Детето ми, за какво ти е?

- Да поръся нивите, геронда.

- И  вярваш, че  само с това да поръсиш със светена вода  ще съхраниш нивите?

- Да, геронда!

Той им даде светена вода.

В онази област падна градушка, но нито един къс  върху техните ниви. Оттогава те винаги носеха първите плодове  в манастира за благословение.

Човекът дойде, целуна ръка на стареца, той го поздрави и му  каза:

- Детето ми, да ви почерпя, кафе, локум?

- Геронда само минаваме, бързаме. Отците ни дадоха! Не се притеснявайте! Само за Вашето благословение молим!

Навеждайки да целуне ръката му, човекът му пъхна  един плик.

За първи път о. Яков отвори плика  пред мене. Вътре имаше 50 000 драхми. Той  каза:

-  Видя ли, детето, дето ти казах? 10 давам, 50 ми изпраща Бог.

 

Жено, не викай! Чудо става!

Също така никога няма да забравя  един човек, който дойде от Лондон с диагноза рак, където туморът се виждаше и с невъоръжено око.

О. Яков го попита:

- Детето ми, ти си тръгна от лекарите и идваш тук горе в планините? Какво дойде да правиш тук? Вярваш, че този  светец може да те излекува?

- Да, геронда, вярвам!

Човекът щеше да се причасти на следващия ден. Той бил в стаята си заедно със съпругата си и още двама роднини, но видял  как вратата се отворила и вътре влязъл преп. Давид, който отишъл, натиснал тумора, той чувствал болка, светецът  разтрил тумора, жена му се стреснала, защото си помислила, че мъжът й  умира, а  той в своята болка й казал:

- Бре, жено, не викай! Чудо става!

На следващата сутрин туморът  вече го нямало.

превод: Константин Константинов

Следва

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.