Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Искайте и ще ви се даде
Искайте и ще ви се даде Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Неделя, 14 Февруари 2016 07:13
отец Александър(Неделя 17-та след Петдесетница - на Хананейката)

Придружаван от учениците си, Христос минава през околностите на градовете Тир и Сидон – предели, насе­лени (предимно) с хананейци езичници. Мълвата за Него като невиждан пророк и чудотворен целител явно била стигнала и до тези краища, защото една местна жена, уз­навайки, че минава самият Иисус, тръгва след групата и започва да вика: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” Иисус обаче не ѝ отвръща ни дума, продължава да върви и да разговаря с учениците си. Ала жената не спира да вика и да зове за помощ.

Упор­ството ѝ започва да додява на учениците и те молят Иисус: „Отпрати я, защото върви и не спира да вика подире ни.” Чак тогава Иисус сякаш забелязва хананейката и се обръ­ща към нея: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев” (т.е. само при евреите, а ти си езичница). Жената като че ли не чува тези думи, приближава се още по-близо до Христос и кланяйки се, продължава да настоява: „Господи, помогни ми!” Тогава Христос ѝ казва нещо, което би отказало от молбата му и би засегнало дълбоко всеки човек: „Не е редно да се вземе хляба от че­дата и да се хвърли на псетата!” След тези тежки думи на Спасителя учениците навярно са си помислили, че досадницата ще ги остави най-сетне намира и ще си отиде. Но не! Тя намира колкото смирен, толкова и уместен отговор: „Да, Господи! Ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им!” След тези думи на жената Христос „се предава”: „О, жено! – казва ѝ той. – Голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!”

И в същия час дъщеря ѝ оздравява.

Преди време използвахме този дълбокопоучителен евангелски разказ, за да поговорим за Божието „мълча­ние”; затова защо Бог понякога сякаш остава глух и ням за нашите молитви. Изяснихме си, че с това „мълчание” Той изпитва нашата вяра и калява търпението ни; учи ни, на упоритост и постоянство в молитвата ни, дава ни възмож­ност да преосмислим и променим някои от исканията си и да ги подкрепим с покаяние и добри дела. А неразумните и неуместни наши молби просто оставя без последствия.

Днес бих искал, вземайки повод от същата евангелска случка (Мат. 15:21-28), да поговорим за настойчивостта и дръзновението в молитвата. Дръзновение и настойчи­вост, които сам Господ Иисус Христос изисква от нас и за които не веднъж ни дава красноречив пример. Такава е притчата (Лука 11:5-13) за двамата приятели, която Хрис­тос казва на учениците Си веднага след като им е дал мо­литвата Отче наш (вж. също и притчата за неправедния съдия (Лука 18:1 -7), казана „за това, че винаги трябва да се молим и да не падаме духом”). Единият от тези мъже бил посетен от внезапен среднощен гост и отива при приятеля си да поиска три хляба назаем. Приятелят му първоначал­но го отпраща, защото е среднощ, вратата е залостена и децата му спят. „Но – казва Христос, – ако не стане да му даде заради това, че просителят му е приятел, поради него­вата безочливост ще стане и ще му даде колкото иска. И аз ви казвам – продължава Иисус, – искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защо­то всеки, който иска – получава, и който търси – намира, и на тогоз, който хлопа – ще се отвори (Лука 11:8-10).

Жената хананейка едва ли е чувала тези Христови думи, но тя се моли точно така. Каква всъщност е нейната мо­литва?

Първо. Молитвата ѝ е дръзновена. Юдеите са презира­ли езичниците и не са общували с тях. Хананейката е зна­ела това, виждала е, че Христос и учениците са юдеи, но въпреки всичко дръзва да се приближи до тях и да изкаже молбата си.

Второ. Молитвата ѝ е постоянна. Христос не ѝ отвръща ни дума, но тя не се обезсърчава и не спира да се моли.

Трето. Молитвата ѝ е настойчива. Спасителят й казва, че е пратен само (к.м.) при страдащите израилтяни, но това не я разколебава и тя продължава да вика за помощ.

Четвърто. Молитвата ѝ е смирена. Приближавайки Христос и групата Му, хананейката не спира да се кланя. И забележете: тежките думи на Христос изобщо не я зася­гат. Поведението ѝ сякаш казва: „Да, Господи! Зная, че не съм от чедата, но макар и да съм от псетата, аз все пак се надявам на трохите от Твоята милост.”

От къде извират това дръзновение и тази настойчивост в молитвата на хананейката? Безспорно от нейната дъл­бока и силна вяра. Тази отчаяна жена идва при Христос със своята болка, защото вярва, че Той ще ѝ помогне. Тя е извикала към Него за помощ, въпреки че всичко и всич­ки сякаш били против нея: етническият ѝ произход, ре­лигиозната ѝ принадлежност, полът ѝ (жените по онова време нямали право да разговарят с непознати мъже, при това чуждоземци и друговерци), учениците (те не казват на Иисус „помогни ѝ”, а – „отпрати я!”), злият дух, обла­дал дъщеря ѝ, а сякаш и самият Христос е против нея. И този неин вик е вик на искрената ѝ вяра и на надеждата, завладяла цялото й същество. Въоръжена с тях – с вяра­та и надеждата – тя със смело постоянство си проправя път през пустинните пясъци на безброй пречки, отчаяна нужда и отхвърляне. И какво постига? Иисус я похвалва за вярата ѝ и изцерява дъщеря ѝ. „О, жено! Голяма е твоята вяра!” – възхитил се Христос. А ние бихме могли да про­дължим думите Му: „… и похвално е твоето дръзновение, а настойчивостта ти ще служи за вечен пример. Нека бъде по желанието ти!”

Да! Така иска Христос да Му се молим: с дълбока вяра и непоклатима надежда; с искрено смирение и несекващо постоянство; със синовно дръзновение и непоколебима настойчивост. Не случайно казвам синовно дръзновение. Защото всички ние сме Божии чеда, Божии синове и дъще­ри, изкупени и спасени чрез кръвната жертва на Неговия единороден и единосъщен Син. И, дарени с това благодат­но синовство, можем да търсим нашия Отец небесен на всяко място; да хлопаме на вратите на Неговата милост и щедрост по всяко време и да искаме… и да внимаваме как­во искаме. Защото чуйте как завършва притчата за двамата приятели, която ви дадох за пример в началото. След като повелява да се молим дръзновено и настойчиво с думите: „Искайте … търсете … хлопайте; защото всеки, който иска – получава; и който търси – намира, и на тогоз, който хлопа – ще се отвори”, Христос продължава: „И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? Или ако поис­ка яйце, ще му даде скорпион? И тъй – заключава Спаси­телят, – ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чадата си, колко повече Отец небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?” (Лука 11:11-13). Ето го ясното указание какво да искаме преди всичко от Бога и то няма да ни бъде отказано – Дух Светий. А кои са даровете на Светия Дух ни посочва св. апостол Павел в посланието си до галатяни. Те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въз­държание” (Гал. 5:22-23). Това всъщност е целият спектър от духовни блага. Именно тях трябва най-дръзновено и настойчиво да искаме; тях трябва да търсим и за тях тряб­ва да хлопаме.

А всичко останало Бог, „макар и да забавя” (вж. Лука 18:7), „ще ни го придаде” (вж. Мат. 6:33).
 
източник: alashkov.wordpress.com
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.