ПЦДОН

Начало Святост Архим. Йоан Крестянкин: „Утешавайте, утешавайте Моя народ“
Архим. Йоан Крестянкин: „Утешавайте, утешавайте Моя народ“ Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Петък, 05 Февруари 2016 13:02

отец ЙоанДнес се навършват 10 години от блажената кончина на един от най-обичаните съвременни руски старци и проповедници - архим. Йоан Крестянкин. Роден е в гр. Орьол на 11 април 1910 г. През 1945 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно - за свещеник от Московския патриарх Алексий I в Измаиловския храм "Рождество Христово". Там той служил до 1950 г., когато комунистическата власт го арестувала по обвинение за антисъветска агитация. Отец Йоан бил заточен в лагер за седем години, но през 1955 г. бил предсрочно освободен. Продължил служението си в Псковска, а после в Рязанска епархия. През 1966 г. отец Йоан приел монашество, а от 1967 г. до смъртта си на 5 февруари 2006 г. се подвизава в Псково-Печoрския манастир "Св. Успение Богородично". За руския портал pravoslavie.ru спомените си за отец Йоан разказва архим. Тихон Секретарьов - наместник на Псково-Печорския манастир:

Земен ангел и небесен човек

Старецът архим. Йоан Крестянкин влиза в историята на Свето-Успенския Псково-Печорски манастир и по време, и по висота на служението, и по благодат на дарованията като продължител на светото старчество в Русия. Една благочестива християнка разказва за една килийница на стареца Симеон Псково-Печорски на име матушка Александра, как през 1959 г. се приготвяла за поклоничество по светите места и отишла при стареца си за благословение. Но той ѝ казал: „Матушка, защо ви е да ходите до там? Вижте колко светини имаме тук в обителта – и чудотворни икони, и мощи…“ Тя отговорила: „Бих искала да пообщувам с отец Йоан Крестянкин.“ Старецът Симеон изведнъж се оживил: „О, задължително да седнете до него. Той е земен ангел и небесен човек“.

Зрънце, посадено в смиреното сърце на отец Йоан

Веднъж през 1977 г., имаше полиелейна служба и аз бях в храма. Батюшката проповядваше и си помислих тогава: „Колко жалко, че неговото забележително слово се слуша само от стотина човека, намиращи се в храма.“ Чудо е, че днес проповедите на батюшката са преведени на английски, гръцки, финландски и се четат в целия свят! Ето как се разрастна скромното зрънце, посадено в смиреното сърце на отец Йоан.

- През коя година отец Йоан дойде в Псково-Печорския манастир?

- За първи път – след освобождението от лагера през 1955 г., но за кратко. Набързо го взеха в Троицкия събор. А след няколко години отец Йоан отиде в Рязанска епархия, както самият той разказваше за това, но това не е отразено официално в документите. Официалната дата на постъпването му в Псково-Печорския манастир е 1967 г.

Два рояка пчели

- Отец Тихон, вие сте се познавали с батюшката от детство. Пазите ли детски спомени за него?

- Помня как като ученици идвахме по време на летните ваканции в обителта. Свършва литургията и се появяват два рояка пчели: отец Сава излиза и около него народ, и до него отец Йоан – заобиколен от хора. Два рояка пчели. На нас, децата, ни беше много интересно да наблюдаваме това!

Любовта Христова

- Любовта Христова! Батюшката беше положил тази добродетел в основата на своето служение – „да бъде всичко за всички“. Той разказваше следното: Като дошъл в Печор през 1967 г., бил решил: „Във всичко ще живея като монах“ – и се затворил в своята килия. На вратата му обаче почукала една жена, явно от неговата енория. Батюшката не отворил: „Не, сега съм зает с душата си, моля се, имам си правило…“. А след това: „Стоя на прозореца и виждам как тя си отива потъмняла, обезсърчена. Стана ми толкова жал! Отложих правилото си и отново започнах да приемам благочестиви поклонници, които идваха както от Москва, така и от Рязан“. Това е образец на истинската Христова любов! Батюшката правеше всичко заради Христа, като се лишаваше и от почивката си, и от здравето си.

Идва човек: „Имам автобус след 15 минути“. И батюшката уморен-неуморен – изслушва. Друг идва: „След час тръгва влакът ми, а съм дошъл от хиляди километри при вас“. Отлага всичко и утешава хората! Понякога батюшката, ходейки по коридора, повтаряше думите на пророк Исаия: „Утешавайте, утешавайте Моя народ“. Понякога можеше да се чуе и следната фраза: „Потърпи малко, и ти ще си отдъхнеш“.

17 години моята килия беше до тази на батюшката. И ние го виждахме и пред Божия престол, и в бита, и така се създаде цялостния образ на Христовия пастир, който в основата на своето служение беше положил любовта. И днес моето сърце така възприема служението на отец Йоан: то прилича на служението на Йоан Богослов. В същото време старецът беше много внимателен към себе си, към сърцето си, често се изповядваше, дори понякога казваше: „Трябва прахът да се отърси! Ето домакинята през цялата седмица бърше праха. Така и в душата ми се е напластил прах, трябва да отида на изповед, да го отърся“. И се нареждаше с всички за изповед.

http://www.pravoslavie.ru/29195.html, превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.