ПЦДОН

Начало Интервюта Второто Христово Пришествие за вярващия човек е ден на радост, а не на страх
Второто Христово Пришествие за вярващия човек е ден на радост, а не на страх ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Вторник, 29 Декември 2015 12:19

митр. Павел

трета част на беседата между гръцките младежи и Сисанийския митр. Павел:

- Когато бързаме да впишем в душата на детето определени ценности, това не е ли нарушаване на неговата свобода? Не е ли по-добре да оставим напълно неповлиян младият човек и той сам да си реши?  Съществуването на учебен предмет "Религия" не създава ли такива въпросителни?

- Вижте, детето не може да бъде така, както ти го искаш, защото то расте и  разбира, и децата разбират от много малки, от толкова малки, въпреки че ние не разбираме това. Децата „записват” много неща,  тяхната душа не остава празна, та да чакаме първо да пораснат. От друга страна, виждате, ние, родителите, какво правим спрямо малкото дете? Поставяме му ваксини. Попитах някои родители:

 

-          Не ги съжалявате горките деца! Да ги дупчите, бидейки толкова малки, не ги ли боли?

-          Какво говорите, Ваше Високопреосвещенство! Това го правим за тяхно добро! Да са здрави, да не се разболеят.

-          Добре, сега ще се разболеят  наведнъж с всички болести?

-          Ама не го правим за сега, а за целия им живот.

И какво ги попитах? Дали им поставят и духовни ваксини. И тогава по-скоро започнах да говоря на китайски (т.е. нищо не разбираха). Коя е духовната ваксина? Това е Божията благодат. Божията благодат засяга душата на човека. Детето не расте самичко, а ние се грижим за него да порасне, храним го, за да порасне. Следователно трябва да се погрижим и за неговата душа. Защото, ако животът го разтърси и няма Божията благодат, тогава той действително ще стане проблемен човек като тези, които често виждаме днес и наистина са достойни за съжаление. Повечето деца, за съжаление, както каза болният наркоман, не са чули никога нищо от нещата, които е трябвало да чуят. Той може да ги отхвърли, но любовта на родителите (много трудно). Първо, едно дете е плод на любовта между неговите родители, а не плод на нужда. Второ, то расте в тяхната любов и затова е необходимо любовта между съпрузите да бъде трайна, защото децата имат нужда най-вече от нея. Разбира се, тя е нужна и за самите съпрузи.

От друга страна, някои родители са прекалено загрижени детето да научи английски, италиански, немски, китайски езици и какво ли още не, но ако не съществува Божията благодат, всичко това може да стане изключително опасно.

Нашите предци са ни казали, че всяка наука, отделена от добродетелта, е хитруване. Нашата родина днес я разрушиха тези, които имат знания, но им липсва добродетелта, Божията благодат и затова употребиха своите знания и положение като занаят за налагане на неправда и метод за експлоатация на мнозинството от малцинството. Виждаме това днес. Просто Църквата знае как ще станат нещата преди да станат. Затова ние не отменяме свободата на детето. Напротив, помагаме му да се освободи, защото най-жестоките окови в човека ги създава неговият егоизъм и производните нему - страстите. Виждате един дом. Децата днес са ранени и за съжаление раната е  много голяма. Тогава доколко свободни сме ние, когато създаваме нещастни хора? Нима свободата е моето право да правя каквото си искам? Следователно да ранявам моето дете? Това не е свобода, а е робство, плен и катастрофа. Затова е много важно да вложим в детето антитела, както правим останалите ваксини, да създадем в него духовни антитела. И когато утре стане пълнолетен, да може да вземе  живота в свои ръце.

- Светът въобще има проблем с различното. Много пъти и църковни хора демонстрират, че не приемат някой, който се намира извън границите на правилното. Съгласен ли сте, че става така? И на какво се дължи?

 - Съгласен съм, че това става, защото не е достатъчно да се наричаме църковни хора, а трябва да и имаме и свободата (да уважим другите). Този, който е завоювал своята свобода, се е научил да уважава свободата на другия. Това е изключително важно и като  възпитателен метод, защото от тази свобода сме отнели отговорността. Когато ви отглеждаме и постоянно ви покровителстваме и не го правим, за да можете да си тръгнете от нас и да си застанете на краката, защото така или иначе ние, възрастните, ще умрем, и ако не сме ви научили да живеете самостоятелно и да стоите на нозете си, тогава ще сме се провалили. Днес виждаме изключително много случаи на млади хора, не деца, които са неспособни да задържат своя дом - те се женят и преди бракът да напредне, вече са се развели. Какво означава това? Това означава, че не ви научихме да бъдете свободни и отговорни за живота.

Затова, когато тълкуваме  вашата свобода като нещо зло, от което трябва ние да ви спасим, това е егоизъм и нищо друго.

Стигаме до различното. Трябва да изясним, че различното, ако имаме истината като критерий за свободата, бихме могли да го наречем и неправилно. Но въпросът не е аз да те съдя за това, което си. Мога да преценям, да смятам, че си на погрешен път, и дори може да ти го кажа когато дойдеш да ме попиташ или да разговаряш с мен. Това не означава, че ще ме чуеш. Чул си ме, но ти следваш твоя път. Нужно е да приемем различното. Несъмнено. Защото това означава уважение към свободата на човека. Важно е ние в Църквата да помним, че първият, който уважи нашата свобода, е Бог. Той ни е създал толкова свободни, че дори да Му кажем  „Не”. И ако Бог ни е дал и правото да Му кажем  „Не”, кои сме ние, които ще наложим на другия нашата воля? Бог не обичал ли човека? И го оставил да съгреши? Какво означава човек да съгреши? Думата съгрешавам означава "провалям се". Бог дал на човека всичко - и живота, и смъртта и му казал: избери. Човекът избрал и е отговорен за своите избори. Следователно, никой не може да съди това, което наричаме различно, защото никой не знае първо на първо защо другият е различен от мен.

Ще ви кажа още един случай от моите младежки години, когато бях изключително строг, признавам го, но животът ме научи да не съм. Бях 25-26 годишен, когато научих, че някой е откраднал една ученичка от едно село. За съжаление, днес с това е свършено. Хората вече не се обичат и не са способни дори да се откраднат. Това не е шега, а нещо сериозно. Днес хората са неспособни да се влюбят и да се обикнат. Именно затова не ги интересува ако не им дадеш девойката, която искат. Но нека не сменяме темата. Трябваше да извадим разрешителното за брака. Отидох много ядосан и срещнах младежа. Когато приключих разговора с него, се засрамих толкова много от самия себе си - защото този млад човек беше преживял  в семейството си толкова страшни неща, че ако ми казваха, че той е престъпник, щях да го оправдая. Единственият му кусур, който му беше останал, беше, че пушеше много и той го разбираше. Защо откраднал тази девойка? За да се махне от дома си. И Бог благослови тяхната искреност. Минаха години. Вече бях епископ и веднъж служих в манастира “Преп. Давид” на храмовия празник. Дойде ми наум тази двойка и си казах какво ли правят, дали още са заедно?  В манастира  идваха много хора, мнозина  ми бяха познати. Видях пред мене мъж и жена. Те ми казаха:

-          Какво правите, отче Павле?

-          Добре съм! А вие?

-          Познахте ли ни?

-          Да ви кажа истина – не!

-          Ние сме онази двойка и още сме заедно -  отговори съпругът, който сякаш беше прочел моето недоумение.

Той беше различен  и по своя произход и по други причини, но различното не означаваше, че аз трябваше да го отхвърля.

Днес хората отхвърлят другите, не само заради това, което откриваме в думата различен, но и по много други  причини.

При мен дойде една майка, чийто син се беше влюбил в девойче от ромски произход. Девойка, която се оказа съкровище. Аз я взех като учителка в неделното училище и се оказа съкровище. Майката, въпреки че се правеше на прогресивна, имаше някои възражения. Аз ѝ казах да говорим и я попитах:

-          Я ми кажи, синът ти досега не е ли имал връзки  с други девойки?

-          Имаше.

-          Къде са? Къде са другите? Виждаш ли реално коя го обикна? Затова се отдръпни!

И тя го направи. Чест ѝ прави и младите са чудесни хора.

Оттук – защо? Аз не съм ли различен? И аз съм различен от другите, излизам на улицата, всички вие сте облечени с вашите дрехи, аз съм облечен по различен начин – с расо. Нима трябва да ме отхвърлите, защото съм различен? Или ако аз гледам на вас като на различни, нима трябва да ви отхвърля?

Затова, отговаряйки на този въпрос, ще кажа, че ако в Църквата отхвърляме тези, които наричаме различни - и тук ние поставяме мнозина - тогава трябва да помислим какъв отговор ще дадем пред Бога, когато ще ни каже: гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ми дадохте чаша вода, в тъмница бях и не Ме споходихте, гол бях и не Ме облякохте. Ще трябва да помислим дали е истина, че човекът е създаден по Божий образ -  той е образ (икона) на Бога. Една икона може да е замърсена.  Намираме я в пръстта и никой не помисля да я изгори или да я хвърли в боклука, защото е мръсна. Първата ни мисъл е да я очистим, за да се види първосъздадената красота на иконата. Следователно, думите на ев. Йоан са категорични:  не можеш да казваш, че обичаш Бога, Който не виждаш, а брата си, който виждаш, да не го обичаш. Тогава си лъжец. Св. Йоан го е казал грубо, правилно и рязко. Лъжец си.

- Какво става след смъртта, какво е адът и какво е раят? Какво е нужно, за да не се окажем далеч от нашия Творец след смъртта?  Ще познаваме ли любимите ни хора, ще ги търсим ли?

- Преди години едно дете от основното училище ме попита:

-          Отче, какво е адът? Какво е раят? Съществуват ли тези неща?

Аз му казах и така ще отговоря на въпроса:

-      Слушай, детето ми. Има един човек, който много те обича, много ти е помогнал, на теб и на твоето семейство, и ти го обичаш. Сега научаваш, че идва де ти види. Какво чувстваш?

-      Радост, отче!

-     Браво, детето ми!  Сега внимавай!  Същият човек, който много те обича, много ти е помогнал и теб и твоето семейство, но ти си го похулил, оклеветил и  дори ти е минало през ума да го убиеш. Сега научаваш, че сега идва в твоя дом да те види. Какво чувстваш?

Детенцето отговори спонтанно:

-          Отче, няма да имам лице да го видя.

Аз му казах:

-          Браво, детето ми! По-добро описание на рая и на ада от това няма!

Адът има връзка с нас, а не с Бога. Второто Христово Пришествие за вярващия човек е  ден на радост, а не на страх. Защото, когато обичам този, който ме обича, и зная, че любовта му е много по-голяма от моята, чувствам радост от това да го срещна и не се страхувам от него. Затова св. Порфирий  казва обикнете Христос и да не те е грижа. От друга страна,  за съжаление и днес има такива хора, които страдат, когато ги обичаш. Стават като демони, когато ги обичаш. Не издържат твоята любов.  Какво ще стане при Второто Пришествие? Бог ще се яви и няма да ни съди всички нас с някакво съдилище. Неговото присъствие е нашият съд. Ако аз Го виждам и се радвам, тогава това Негово присъствие е моята радост, моят рай. Но когато Го гледам и, както каза детето, нямам лице да Го погледна, предпочитам и се моля земята да се отвори  и да ме погълне,  проклинам деня в който майка ми ме  е родила, това е ад. Не Бог предизвиква ада. Не се мамете. Аз го предизвиквам, защото съм неспособен да обикна. Наистина, не помислихте ли нещо – нима сме  в опасност поради Христос?  Каква опасност? Един човек, който смята, че е в опасност от Бога, е болен човек. Затова един невярващ аз не го ругая, а го съжалявам. Той действително е нещастен, защото  знае малко неща.

Това е  пришествието на Бога и животът ни с Него става рай или  ад, което зависи от нас. Ако обичаме Бога, дори да сме грешни – разбойникът  влезе в рая с едно „Помени ме, Господи. . .”. Защо?  Защото Бог иска всички човеци да се спасят. Ние много пъти прехвърляме нашата злоба и егоизъм върху Бога. Вижте, Бог не може да отмени Своето битие, Той е вечен, Той съществува и ни се открива, не Той е виновен, че аз страдам от това да Го гледам. Аз съм си виновен, че страдам от това. Бог не може да ме премахне- затова говорим за вечен живот, вечният живот няма да започне след смъртта, за нас животът вече е започнал от момента, в който сме се родили и никога няма да свърши. Бог не ни е създал, за да умрем, а за да живеем. Следователно, - адът не е  нито казани, нито катрани, де да беше това, а  реално състояние на човека, който вижда Божията любов и страда от това. Не Бог го кара да страда, а той е отговорен за това. 

Дали ще срещнем ли нашите близки? Притчата за богаташа и бедния Лазар отговаря на въпроса. Богаташът има пълно самосъзнание и се интересува за своите братя на земята. Това какво означава? - когато ще умрем, не ставаме мъртви камъни- да,  тялото остава  в земята. В един тропар от опелото се казва много хубаво - страшна е тайната на смъртта. Ще кажете защо? Не за това, което си мислим, а  защото как душата насилствено се разделя от тялото,  от хармонията и най-естествената  връзка, която по Божие допущение се разкъсва. Защо? За да не стане злото безсмъртно.

Тялото и душата са научени да живеят не отделно, а заедно. Затова тяхната раздяла е болезнена. Но за щастие тя е временна и тялото  ще се съедини отново с душата. Спомнете си пророчеството за сухите кости, където Ангелът попитал пророк Йезекиил - какво казваш,  могат ли да оживеят?  Пророкът не бил чувал друг път подобно нещо и след това  видял как костите се покрили с плът и оживели. 

Затова, да,   ще познаваме  нашите близки. Просто тогава ще бъдем в едно състояние бих казал вече на безстрастие, защото живеем в радостта на царството Божие. Това ни казва притчата.

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.