Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Интервюта Сисанийски митр. Павел: Не съществува свобода без отговорност
Сисанийски митр. Павел: Не съществува свобода без отговорност ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Четвъртък, 03 Декември 2015 11:26
митр. Павел Сисанийски

Сисанийският и Сиатистки митрополит Павел участва в инициативата на Пирейската митрополия "Енория в действие", където се канят за дискусия известни проповедници. Предлагаме на вашето внимание част от дискусията, в която митр. Павел отговаря на въпросите, зададени от гръцки ученици:

Въпрос: От училище знаем, че човешката свобода е една от основните черти на  създадените по Божий образ първи хора. Как обаче можем да се считаме за свободни,  когато знаем, че  всички наши характеристики са записани в ДНК-то?  И как  можем да говорим за свобода, когато нашето възпитание и въобще нашата среда е отговорна за много от нашите мнения, избори и етика?  И какво става с всезнанието на Бога? Как човек е свободен, когато Бог знае всичко?

Отговор: Това е един класически въпрос, който занимава всички, и мене, когато бях на вашата възраст.  Това  е така, защото смятаме свободата  като нашата възможност да правим каквото си искаме, но чувстваме, че някой ни ограничава. В Св. Писание обаче виждаме, че критерият за свободата е истината и то ни известява, че  трябва да познаем истината и тя ще ни направи свободни. Защото в противен случай един човек с много страсти и пороци, един човек в смисъла на свободата, че правя каквото си искам, би могъл да бъде и един убиец. И тъй, свободата не означава, че правя каквото си искам. Възможността да правим каквото искаме я имаме така или иначе. Но това не е свобода.  Свободата ни се открива като истина и когато човек преживява  и живее истината, тогава реално може да се освободи.  Това го знаем от нашия опит. Виждаме понякога един човек, който има някаква страст. Примерно алкохолизъм. И тази страст го прави за резил, причинява му много неща, но в даден момент полага усилие и успява да се освободи.  Тогава казваме, че е свободен.

Свободата  е преплетена и с нещо друго – с добродетелта.  Един човек, който не се подвизава, за да бъде добродетелен, не може да бъде свободен. Днес виждаме една реалност, където ние първи не зачитаме свободата на другия - в  нашия дом, в нашето семейство, въобще в обществото, в което живеем. Всеки сочи свободата като негово индивидуално право. Но свободата не е наше индивидуално право. Тя е резултат от човешката личност. И уточнявам разликата. Аз мога да претендирам за  моята индивидуална свобода в ущърб на всички вас.  Но свободата ми като човешка личност е съвместна свобода.  Свободата не може да е нещо, което не освобождава другия, а унизява другия. Следователно  тя е нещо, което освобождава всички нас и това, което е наша обща черта, е че всички ние търсим истината. Ако двамата човека, които имат разногласие, потърсят истината, ще видят, че накрая ще съвпаднат в много неща  или най-малкото ще приемат другия и неговото мнение и възгледи.

Относно това дали свободата на човека е зависима от Божието предзнание. Да предположим, че в този момент сме тук в Атина, но има начин да бъдем високо горе в небето и да гледаме това, което става в Коринт. Например там е избухнал пожар. Този, който е нависоко, вижда това. Той го знае, но ние не го знаем.  Това, че не го знаем, не означава, че той не го знае. Следователно Бог не е Този, Който настройва нашата свобода съгласно Неговото предзнание, а Този, Който гледа как постъпваме свободно и уважава нашата свобода. Ние много пъти обвиняваме Бога защо ни уважава.  Много пъти казваме: Защо Бог остави това да стане?  Защо го допусна? Защо не ме ми попречи?  - защото не сме осъзнали, че свободата в нашия живот  върви винаги  с отговорността. Не съществува свобода без отговорност.  Свободен съм означава, че съм отговорен за това, което правя. Но ние рядко имаме силата и  дръзновението да поемем отговорността за нашата свобода и когато виждаме последиците от нашия избор, винаги искаме някой друг да е отговорен за това. Оттук предзнанието на Бога не възпрепятства и не предопределя нашата свобода. Просто не ни препятства. Бог би искал всички да се спасят и всички да пазим Неговите заповеди.  Но ние не ги пазим.  Следователно това, което Бог би искал, не става. Нека обобщим:

Първо, свободата не е индивидуално право. Свободата не е моето право да правя каквото си искам. Тя се тълкува чрез истината, а истината се тълкува чрез свободата. Защото, когато аз искам да ви наложа нещо, тогава погрешният начин, по който го правя,  ви лишава от това вие да потърсите истината. Знаете го от вашия опит.  Когато някой иска да ви нахлупи като  шапка истината, с която вярва, че ще ви спаси, накрая ви унищожава. Но ако уважи вашето право, диалогизира с вас,  изложи своето мнение и позиция, тогава вие имате отговорност да помислите и да вземете решение.

Смятам, че винаги сме отговорни за нашата свобода. Понеже говорихте и за други обстоятелства - за наследствени фактори, за средата, в която човек израства. Бих казал, и това е мое мнение, което имам от 18 годишна възраст, когато осъзнах, че каквото и да е било зад  мене, имах възможност с Божията благодат  да променя всичко.  И продължавам да имам същото мнение. Разбира се,  има  някои фактори, да ги нарека генетични, но  това е друга и специална тема.  И въпросът не е точно дали съм свободен или не. В повечето  случаи имаме  възможност да променим себе си. Има хора, които са постигнали това. Има хора, които са променили своя живот. От момента, в който осъзнали, че това, което са направили,  е грешка. . .

Въпрос: Ако търсенето на истина е затруднено поради някакви причина - например умствена изостаналост, някое дете има синдрома на Даун, за каква свободата говорим, след като самото лице не може  да вземе решение, да прави избори, да потърси истината поради болестта?

Отговор: Знаете ли защо се усмихвам?  Защото определени пъти искаме ние да решаваме за тези деца без никога да ги питаме.  Виждате едно дете с умствена изостаналост, едно дете с някакъв проблем. Ние, които хипотетично сме свободни и отговорни хора, решаваме сами това дете да не го оставим да се роди.  Въпросът е  доколко имаме право? И второ,  питали ли сте тези деца дали са щастливи в техния свят? Защото аз познавах много такива деца и ви уверявям, че са много щастливи в техния свят. В техния собствен свят те са много по-щастливи отколкото сме ние в нашия свят.

От друга страна,  е важно да помните нещо.  Начинът, по който говорим за нашите проблеми, разкрива една плоско възприятие за живота.  Живея няколко години, родих се, умирам и край.  Но Църквата не говори  за един такъв живот. Ще дръзна да ви кажа, че един такъв живот не просто няма смисъл,  а сваля човека - не го казвам като  хула, а в онтологически с мисъл - до равнището на  на отпадъците. Какво е един човек, ако неговият край е смъртта?  Просто едно хубаво животно, което консумира  или търси повече сено,  което  в даден момент ще стане едно мъртво кълбо, набързо ще погребат, защото мястото вони, и всичко свърши.  Тогава какъв смисъл и каква ценност има един такъв живот?  Много е впечатляващо, че, говорейки за живота, ние говорим за един толкова кратък времеви интервал.  Разбира се, мислим си, че този човек си тръгна рано, защото Бог е  допуснал така. Виждате, че там, където искаме,  слагаме Бога, за да Му потърсим отговорност, а когато  Той иска да ни открие  Неговата истина, тогава ние  Го пропъждаме. Именно затова срещаме големи трудности в живота. От друга страна, един човек, чийто живот не  приключва със смъртта, виждаме каква ценност има - за да не се връщам много назад - в лицето на двама съвременни светци: на св. Порфирий и св. Паисий. Те си заминаха, но са живи, участват в нашия живот,  намесват се,  призоваваме ги  и чувстваме, че,  първо, техните останки не вонят, а благоухаят, и второ, виждаме, че ни крепят в живота, намесват се и впоследствие говорим за един друг живот. Съответно всички тези здравословни проблеми на някои хора са преходни. Идва даден момент, когато животът в този свят, с тези проблеми, приключва. Но животът продължава след смъртта.

Сещам се, когато почина едно момиченце и епископът, който служеше опелото, каза много просто: Еленица, която не успя да живее много години, сега ще каже на Бога: „Боже мой, аз бях лишена и сега искам да се насладя на това, което от бях лишена!”. Той го каза изключително просто и беше много красиво така, както прозвуча.

Това, което искам да кажа, е, че докато има деца, които наричаме проблемни, в крайна сметка в живота  се доказва,  че много пъти ние, които се правим на големи умници, сме най-големият проблем за самите нас и между нас. Кой е по-проблемен? - това детенце, което се е родило  с някакъв умствен проблем, или аз, който съм много умен и образован, имам дипома и стигам дотам моето 12-годишно дете да ми пише и да казва: Татко, не искам да те видя повторно в живота ми!  Когато порасна, ще си сменя презимето!  Защото от малко дете помня колко надменен беше спрямо нас и майка ни!

Тогава кой носи по-голяма отговорност?  Виждате, че в крайна сметка, въпросът не е просто дали имам тези или онези неща, т.е. дарбите - и дори недостатъците - и че това, по наше мнение, означава някаква привилегия. То означава отговорност. Божии дарби нямат за цел да се насладим комфортно и консуматорски на нашия живот, а да прислужваме с любов един на друг по възможно най-добрия начин, за да можем да споделим радостта на живота и всеки един от нас да бъде радостта на другия, вкъщи, в едно приятелство, в един град, а не човекът да е адът за другия. Ние стигнахме дотам в един същ и дом единият да бъде ад за другия. Следователно, начинът, по който гледаме живота, много пъти е погрешен, защото, първо, не го гледаме от всички страни, и второ, правим нашата оценка въз основа на нашата собствена логика и така казваме: този е глупав, този е еди-какъв си и т.н. Колко пъти ние, които сме „умни”, се подиграваме на един човек, който е смирен и го смятаме за глупав. Но колко обективни са нашите собствени отсъди  за всичко това?

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.