Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика
Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Венцислав Каравълчев   
Вторник, 24 Ноември 2015 18:11

св. Климент Римски„Всичко ново е добре забравено старо”

Тази позната максима е напълно приложима за богатата ни църковна история, която очаква да бъде преоткрита и представена по един съвременен начин. Хората винаги са имали нужда от водачи, на които да се доверят, от които да черпят вдъхновение, мотивация и ценностни ориентири и в чийто пример да преоткриват своята духовна идентичност. Това важи в още по-голяма степен за духовните водачи, които без лицемерие са следвали Христос и именно затова Неговата слава се е отобразила в тях. А когато тези ярки личности са живеели по нашите земи, ние ги чувстваме още по-близки, а примерът им е по-жив и по-вдъхновяващ. Личности като св. Йоан Рилски и св. Злата Мъгленска, всеки в своето време и със своето служение, са поддържали жива вярата на поколения наши сънародници и сега продължават да са духовни ориентири за хората, които търсят тяхната молитвена подкрепа. 

Но има и друг вид примери. Днес много поместни православни църкви си поставят за цел изграждането на национална църковна идентичност, като популяризират легендарни истории за пребиваването и проповедта на апостолите и техните ученици по своите земи и така повдигат достойнството и ранга на катедрите си. Получава се едно съмнително съревнование за историческо първенство. 

Българската църква според нас е в другата крайност: тя продължава да бъде в огромен дълг към народа ни. Не защото не създава подобни митове и легенди (и у нас в последните години се появиха такива опити), а защото не се стреми да разкрие голямото,  при това безспорно и съвсем не митологично християнско наследство на земите ни. Не се полагат усилия да се възкресят имената и паметта на светците, осветили с живота си родните ни места.

В тази статия ще спрем вниманието си върху една от знаковите фигури в ранната християнска история – св. Климент, папа Римски, чиято памет се чества днес, на 25 ноември. Той е еднакво почитан на Изток и на Запад, ученик и на св. ап. Павел, и на св. ап. Петър, който го ръкополага за епископ. Започнал епископското си служение на Изток, в земите на езичниците, той го завършва с предстоятелството на Римската катедра. Според нас не е случайно, че близо 800 години след смъртта му светите братя Кирил и Методий, които днес са обявени за покровители на единна Европа, носят в дар на папата в Рим мощите на св. Климент Римски, виждайки в първия епископ на Сердика, дн. София, и последващ трети епископ на Рим ключа, който ще им отвори римските врати за славянската писменост и ще им помогне да разкъсат оковите на триезичната ерес. За читателите ни предлагаме откъс от статията, която е публикувана в бр. 67 на сп. Християнство и култура.

***

За св. Климент, папа Римски, е писано много и съществува огромно количество литература. Въпреки това обаче неговият живот и дело продължават да крият много неизвестни. Всъщност, ние почти не разполагаме със сведения за живота и дейността на този велик предстоятел на Църквата. Всичко, с което боравим, са по-скоро хипотези и догадки, основаващи се на сведения, достигнали до нас в повечето случаи доста след смъртта на св. Климент.[1] Не е изяснен дори въпросът за неговия етнически произход. Мнозина предполагат, че е юдеин, поради факта, че в своето послание до коринтяните той често се позовава на Стария завет.[2] Същевременно обаче от същото послание[3] се вижда, че той добре познава и езическата религия и митология, както и римската военна организация. Ако приемем за верни свидетелствата на Ориген, Евсевий Кесарийски, Йероним и др[4]., че споменатият от ап. Павел в посланието му до филипяни (Филип. 4:2-3) Климент е тъждествен със св. Климент Римски, то тогава е напълно възможно св. Климент да е бил тракиец. Към това предположение ни подтиква фактът, че ап. Павел споменава за него в посланието си до жителите на Филипи, на които Климент е бил добре познат, при това не само като съработник на ап. Павел, но и като изключително добродетелен мъж. Това личи и от кратката информация, съдържаща се в посланието, където само той поименно е споменат измежду многото съработници на апостола.[5] Твърде е вероятно св. Климент да е бил от самия гр. Филипи или прилежащия в близост район и поради това ап. Павел споменава единствено неговото име в посланието си, като на човек, добре познат на филипяните.[6] А както е известно, районът на Филипи по времето на св. ап. Павел е бил населен преди всичко с траки.[7] Следователно имаме основание да допуснем, че св. Климент има тракийски произход. Както ще видим по-късно в настоящата статия, подобно предположение и дори твърдение е направено много преди нас.

През 19 в. става особено популярна тезата, че св. Климент Римски е с царско потекло и е тъждествен с братовчеда на император Домициан – Тит Флавий Климент. Тит Флавий Климент претърпял мъченическа смърт през 95 или 96 г. затова, че бил християнин. Днес обаче тази хипотеза напълно се отхвърля.[8] Някои може би ще се смутят от факта, че в утвърдилите се вече жития на св. Климент, папа Римски, включително и в тези, наложили се в Православната църква и които буквално преповтарят западните, св. Климент е представен като мъж със знатно, царско потекло.[9] В тази версия е описан неговият произход, родословие, детство и юношество с големи подробности. Твърде вероятно е дори житието на Тит Флавий Климент буквално да е компилирано и да се е получило смесване на двата и дори повече образа още от дълбока древност.

В подкрепа на това твърдение говори фактът, че и един друг Климент, отдалечен с повече от половин век във времето и с хиляди километри в пространството носи, същото име. Ученикът на бележития Пантен Климент Александрийски (+215 г.) започва своето най-известно съчинение „Стромати” (Килими) с думите: “ΤΙΤΟΥ ΦΛΑΒΙΟΥ ΚΛΗΜΕΝΤΟΣ ΤΩΝ ΚΑΤΑ ΤΗΝ ΑΛΗΘΗ...”.[10]  Казваме това, защото основен извор на най-популярното житие на св. Климент Римски се явяват именно псевдоклиментовите произведения, т. нар. „Климентини”. Те са разделени на две части: първата съдържа десет книги „Срещи”,[11] а втората – двадесет книги „Беседи”.[12] Историята и литературният жанр на тези псевдо-климентови произведения е много интересна, но в случая те не са обект на нашето изследване, понеже нямат пряко отношение към въпросите, на които търсим отговор. Ще отбележим само, че те се появяват през 3-4 в. Въпреки че „Климентините” са преки наследници на елинистичния роман”[13] и са плод на сектата на евионитите,[14] те получават радушен прием сред Римокатолическата църква, която спомага за популяризирането и разпространението им. А причината е, че те описват св. Климент в образа на знатен, римски гражданин, достоен за ключовото място, което той заема в ранната история на Римската църква. В „Климентините” св. Климент Римски е описан като римлянин и благородник и затова съвсем естествено в един момент той заема знатната епископска катедра в Рим. Отпадат трудните за отговор въпроси: какво прави той със св. ап. Павел на Балканите, как така се превръща в известна личност в град Филипи, защо е наречен  „първи повярвал измежду езичници и елини”, и т. н.  

По свидетелството на мнозина св. отци св. Климент е бил апостолски мъж. Според думите на св. Ириней Лионски той лично се е познавал със светите апостоли Петър и Павел и е бил техен ученик.[15] Ориген нарича св. Климент също апостолски ученик (Clemens apostolorum discipulus),[16] като на друго място казва, че е бил обърнат към вярата вероятно от св. ап. Павел.[17] Св. Йоан Златоуст не само отъждествява Климент от посланието на св. ап. Павел до Филипяни със св. Климент папа Римски, но дори казва, че св. Климент е бил постоянен сътрудник на св. ап. Павел и го е придружавал през време на всичките му пътувания.[18] Бащата на църковната история Евсевий Кесарийски също е съгласен косвено с едно такова твърдение. Той казва, че св. Климент е най-вероятно преводачът на св. ап. Павловото Послание до евреите, което ап. Павел бил написал на еврейски език, а св. Климент превел на гръцки. Като сериозно доказателство в подкрепа на това си твърдение Евсевий посочва сходството в езика между Посланието до евреите на св. ап. Павел и Посланието до коринтяни на св. Климент.[19]

Още по-интересен е въпросът с предстоятелството на св. Климент на епископската катедра в Рим. Според различните версии и хипотези св. Климент се явява четвърти, трети, втори или дори първи епископ на Рим, непосредствен приемник и лично ръкоположен от св. ап. Петър за това. Древните епископски списъци за ранната Римска църква поставят въпроса, къде е носил епископското си служение св. Климент, преди да се възкачи на Римската катедра през 88 (91 г.) ...

Цялата статия може да прочетете в 67 брой на сп. Християнство и култура: тук


[1] Виж: Simon, D. Clemens Romanus: An apologetical study. Bibliotheca Sacra, 22, 1865, p. 353-395.
[2] Прави впечатление, че не винаги св. Климент цитира точно Стария Завет, като понякога влага в устата на Мойсей примерно думи, които нямат точен старозаветен аналог. Това като че ли  допълнително разклаща хипотезата за юдейския произход на св. Климент. По-подробно по въпроса виж: Harris, J. R. On the obscure quotation in the First Epistle of Clement, JBL (Journal of Biblical Literature), vol. 29, 1910, p. 190-195.
[3] Μπονης , Κ. Κλήμεντος Ρώμης Επιστολή Α πρός Κορινθίους, Αθήναι, 1973; Clarke, W. First epistle of Clement to the Corinthians, London, 1937.
[4] Eusebius Pamphilius, HistoriaEcclesiae, III: 4-9; V:6, The Loeb Classical library, London 1944, vol. 1; Eusebius Hieronimus Stridonensis, De Viris illustribus, Migne, PL, Parisi 1845, t. XXIII, p. 631: XV.
[5] Виж: Филип. 4:2-3.
[6] Мнозина от изследователите са на мнение,че св. Климент е роден във Филипи или околността. Виж например: Simon, D. Clemens Romanus..., p. 380.
[7] Plinii Secundi, Naturalis Historia, ed. L. Ian, C. Mayhoff: Lipsiae 1906,  ІV, 40. По-подробно по въпроса виж например статията: Делев. П. „Плиний Стари и тракийските племена в района на Средна Места” – В: Изследвания в чест на проф. Иван Маразов, С. 2002, с. 273-281.
[8] Виж: Bardenhewer, O. Geschichte der altkirchlichen Literatur, bd. I, Freiburg, 1913, s. 82 f.; 107 f.
[9] Виж например най-популярния и пълен сборник с жития на светци в славянския свят, този на св. Димитрий  Ростовски: Жития святых по изложению святителя Димитрия, митрополита Ростовского, Месяц ноябрь, Барнаул, 2002-2003, с. 403-412.  Сравни житието с други подобни издания, например: Месяцеслов. Настольная книга свещеннослужителя, т. 2, Москва, 1978 г. с. 330-331. Едно хубаво изключение в тази редица от тиражиране на неистини са сборниците с жития на Baring-Gould, където критично са разгледани всички сведения за св. Климент и са изключени от употреба всички апокрифни истории. Виж: Baring-Gould, S. The lives of the saints, vol. XIV, Edinburgh, 1914, pp. 506-508.
[10] Clementis Alexandrini, Stromatum,  Migne, PG, t. VIII, Parisi, 1857, p.687
[11] S.Clementis I Pontificis Romani, Recognitiones S.Clementis, Migne, PG, t. І, Parisi, 1857, p. 1157-1474.
[12] S.Clementis I Pontificis Romani, Homiliae S.Clementis, Migne, PG, t. ІI, Parisi, 1857; BHG (Bibliotheca hagiographica Graeca), t. I, Bruxelles, 1967, pp..113-115, № 322-341.
[13] Виж: Бърлиева, С. Агиографските творби за св. Кирил и Методий в на Яков Ворагински, Кирило-Методиевски студии, кн. 11, С. 1998, с. 23 и сл.
[14] Виж: Waitz, H. Die Pseudoklementinen Homilien und Rekognitionen, Leipzig, 1904, T.U. XXV, 4.
[15] Sancti Irenaei episcopi Lugdunensis et martyris, Contra haereses, Migne, PG, t.VII, Parisi,1857, p. 849, III, 3.
[16] Origenis, Περή  Αρχών, Migne, PG, t. XI, Parisi, 1857, p. 194, Liber II, 3:6.
[17] Origenis, Κατα Ιωαννην ευαγγελιον εζηγητικων, Migne, PG, t. XІV, Parisi, 1857, p. 293, Τομος Σ:36.
[18] Joannis Chrysostomi, Homiliae XVIII in Epistolam primam ad Timotheum, Migne, PG, t. LXII, Parisi, 1862, p. 502 Argumentum.
[19] Eusebius Pamphilius, HistoriaEcclesiae, ІІІ:38.
 
източник: dveri.bg
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.